Литмир - Электронная Библиотека

— Скъпият ми брат. Винаги си е бил некадърник.

— Да, но е бил основна част от плана ти — насърчи го Кинг.

Морс се усмихна.

— Виждам, че не ти стига мозък да съобразиш докрай и искаш да ти го обясня. Е, добре, наистина не ми се вярва някога да дадеш показания по случая. Брат ми осигури пистолети със заличени номера за мен и за Арнолд.

— И след убийството на Ритър ти скри своя в килера.

— А онази камериерка ме видяла и ме изнудва цели седем години. Спря едва когато я убедих, че съм влязъл в лудница. Без да подозира, твоята приятелка Максуел ме насочи към нея. И аз й платих. С лихвите.

— Както и на Милдред Мартин.

— Тя не можеше да изпълнява указания. Аз не търпя глупаци.

— Вероятно имаш предвид и брат си.

— Сигурно беше грешка да го замесвам, но в края на краищата с него сме една кръв и той охотно се съгласи да помага. Но мина време, клетият ми брат продължи с наркотиците и взех да се боя, че ще проговори. Освен това вече разполагах с цялото семейно състояние и не беше изключено да ме шантажира. Най-добре е да криеш тайните си на явно място, тъй че аз се грижех за него и го издържах. Когато дойде моментът, размених самоличностите и го вкарах в лудница.

— Но защо изобщо ти трябваше да ги сменяш?

— Така целият свят бе убеден, че съм някъде другаде, докато всъщност разработвах плановете си. Иначе някои хора можеха да се разровят. — Морс разпери ръце. — Представи си само, няколко от участниците в драмата с Ритър събрани отново на тъй старателно подготвена сцена. Хората неминуемо щяха да се сетят за мен. Да съм в лудница беше по-добре, отколкото да умра. Смъртта може да се подправи. Сигурен бях, че никой няма да се досети, че аз съм вкарал Питър в психиатрията, а не той мен. — Морс се усмихна. — А щом ще се прави нещо, поне да е със замах.

Кинг поклати глава. Надяваше се да спечели време, като кара Морс да говори. Човекът очевидно искаше да се похвали с грандиозния си план, а Кинг можеше да използва това време, за да разработи стратегия.

— Аз бих постъпил другояче. Щях да го вкарам в психиатрия, а после да го убия. Така всички щяха да смятат, че си мъртъв.

— Но убийството щеше да доведе до аутопсия, а тя би могла да докаже, че не съм аз, ако направеха сравнение с медицинските и зъболекарски картони. Ако умре от естествена смърт, всичко е наред. Освен това ние доста си приличахме, а дребните допълнителни щрихи, които измислих, стигаха, за да заблудят когото и да било. Моят гений се крие в подробностите. Ето например тази зала е звукоизолирана. Защо да си правя този труд в един изоставен хотел? Защото със звука никога не се знае — той се разнася по странни, непредсказуеми пътища, а аз наистина не мога да си позволя външна намеса. Тя би провалила цялото представление, а аз никога не съм разочаровал публиката. Пък и обичам да върша нещата със замах. Като бележката, за която спомена. Можех просто да я пусна в пощенската кутия. Но трупът, закачен на вратата, е класика. Също и експлозията в къщата ти. Просто такъв ми е стилът.

— Но защо си замесил и Боб Скот? Сам каза, никой не би те заподозрял.

— Размишлявай, агент Кинг, размишлявай. Всяка драма се нуждае от злодей. Освен това докато бях с Ритър, агент Скот никога не ми отдаваше дължимото уважение. И сега съжалява.

— Добре, значи съсипа разсъдъка на брат си, обезобрази му лицето, за да не го разпознаят, погрижи се да надебелее, а ти свали килограми, прехвърли се в Охайо, където никой не ви познава, и извърши смяната на самоличностите. Изключителна постановка. Точно като кампанията на Ритър.

— Клайд Ритър бе само средство за постигане на целта.

— Именно. Цялата работа няма нищо общо с Клайд Ритър, а е насочена към Арнолд Рамзи. Той притежавал нещо, което трябвало да бъде твое. Желанието ти е било тъй отчаяно, че си тласнал Рамзи към гибел, за да му го отнемеш.

— Направих му услуга. Знаех, че Арнолд мрази Ритър. Любимата му съпруга го беше напуснала. Той бе стигнал до дъното и така бе напълно готов за моето предложение. Позволих му отново да преживее отминалата слава на борец срещу властта. Да влезе в историята като убиец на един отвратителен, неморален човек, навеки да се превърне в мъченик. Какво по-добро?

— Например твоето положение — да се измъкнеш с истинската награда. Наградата, която си се опитал да спечелиш преди трийсет години, когато си организирал срещу Рамзи скалъпено обвинение в убийство на войник от Националната гвардия. Но онзи опит се провалил, както и планът с Ритър. Пречката в лицето на Арнолд е била отстранена, но ти не си постигнал победа.

Море го изгледа развеселено.

— Продължавай, добре се справяш. Какво не съм спечелил?

— Обичаната от теб жена — Реджина Рамзи, актрисата с велико бъдеще. Обзалагам се, че преди години е играла в някоя от твоите постановки. И не е било само бизнес, ти си я обичал. Само че тя се влюбила в Арнолд Рамзи.

— Най-смешното е, че аз ги запознах. Срещнах Арнолд, когато режисирах една пиеса за гражданските протести и трябваше да проуча нещата. Никога не съм виждал две тъй коренно различни личности… Е, разбира се, той не я заслужаваше. Ние с Реджина бяхме екип, велик екип и целият свят чакаше да падне в краката ни. Вече протягахме ръце към славата. С нейното потресаващо сценично присъствие щеше да стане една от най-великите звезди на Бродуей.

— А покрай нея щеше да изгрееш и ти.

— Всеки велик импресарио се нуждае от муза. И не се заблуждавай, аз събудих най-доброто у нея. Щяхме да бъдем неудържими. А вместо това творческата ми сила изчезна, когато тя се омъжи. Тъй рухна моята кариера, докато Арнолд съсипваше живота й в своя жалък академичен свят в един треторазреден колеж.

— Е, това е било твое дело. Ти си съсипал неговата кариера.

— Много въпроси задаваш, позволи и на мен един. Кое точно привлече вниманието ти към мен?

— Нещо, което чух, ме насочи към теб. И започнах да ровя около семейството ти. Открих, че баща ти е адвокатът, спасил Рамзи от обвинението в убийство. Сигурно планът ти е предвиждал Рамзи да изглежда виновен, тъй че Реджина да престане да го обича. После ти пристигаш като рицар на бял кон, спасяваш Арнолд и за награда получаваш красавицата. Направо като във филмов сценарий.

— Само че сценарият не свърши работа.

— Именно. След това чакаш да се появи нов удобен случай.

Морс кимна и се усмихна.

— Аз съм много търпелив човек. Когато Ритър обяви кандидатурата си за президент, разбрах, че случаят се е появил.

— Защо просто не уби съперника си в любовта?

— А къде ще остане забавлението? Къде е драмата? Казах ти, просто такъв ми е стилът. Освен това ако беше убит, тя щеше да го заобича още повече. Да, трябваше да убия Арнолд Рамзи, но не исках тя да скърби за него. Исках да го ненавижда. Тогава щяхме отново да бъдем екип. Разбира се, по онова време Реджина беше по-стара, но талант като нейния не се губи. Все още можехме да си възвърнем магията. Просто го знаех.

— И убийството на Ритър беше следващата ти постановка.

— Всъщност оказа се много лесно да убедя Арнолд. Двамата с Реджина най-сетне се бяха разделили, но знаех, че тя все още го обича. Дошъл бе моментът да го покажа като неуравновесен убиец, а не като онзи благороден и талантлив активист, за когото се беше омъжила. Проведох множество тайни срещи с Арнолд. Помагах им да оцелеят в трудните времена. Той ме смяташе за приятел. Напомних му как на младини искаше да промени света. Предизвиках го отново да бъде герой. И после, когато му казах, че и аз ще участвам, че Реджина ще се гордее, разбрах, че е паднал в капана. И планът успя безпогрешно.

— С изключение на това, че опечалената вдовица пак те отхвърли. Този път ударът беше още по-жесток, защото причината бе, че тя не те обичаше.

— Всъщност историята не свършва дотам и именно затова днес сме тук.

Кинг го погледна изпитателно.

— А по-късно тя посегна на живота си. Или може би някой друг го направи?

— Тя възнамеряваше да се омъжи. За човек, който приличаше удивително на Арнолд Рамзи.

73
{"b":"178834","o":1}