— Не бях чувала за този колеж, преди да убият Ритър — каза Мишел, докато караше бавно по главната улица на университетското градче.

Кинг бавно кимна.

— Не подозирах, че е толкова близо до Боулингтън. — Той погледна часовника си. — Само за трийсет минути стигнахме дотук.

— Какво е преподавал Рамзи?

— Политология, като наблягал най-вече на федералните изборни закони, макар че личните му интереси били насочени към радикалните политически теории. — Кинг забеляза, че Мишел го гледа изненадано, и обясни: — След убийството на Ритър си поставих за цел сериозно да проуча биографията на Арнолд Рамзи. — Той пак се озърна към Мишел. — Когато си убил един човек, можеш поне да отделиш време, за да узнаеш нещо за него.

— Звучи малко жестоко, Шон.

— Нямах такова намерение. Просто исках да знам защо един привидно почтен преподавател е решил да пожертва живота си, за да убие някакъв смахнат кандидат без шансове за победа на изборите.

— Мислех си, че всичко това е проверено най-старателно.

— Не чак толкова старателно, колкото би било, ако ставаше дума за по-сериозен кандидат. Освен това мисля, че всички искаха да се измъкнат от кашата час по-скоро.

— И официалното разследване приключи с извода, че Рамзи е действал сам.

— Очевидно погрешен извод, както доказва днешната ни находка. — Кинг се загледа навън през стъклото. — Много време е минало. Не знам дали ще открием тук нещо полезно.

— Е, дай поне да опитаме. Може да засечем нещо, което другите са пропуснали. Както стана с хортензиите.

— Но може и да открием нещо, за което да съжаляваме.

— Каквото и да е то, изобщо не се надявам да е приятно.

— Значи държиш истината да излезе наяве на всяка цена?

— А ти?

Кинг сви рамене.

— Върви да питаш някой нормален човек. Аз съм адвокат.

Прехвърляха ги от един на друг служител и от факултет на факултет, докато се озоваха в кабинета на Торнтън Джорст. Той беше среден на ръст, със стегната фигура и изглеждаше малко над петдесет. Дебелите очила и бледото лице му придаваха типично професорски вид. Някога той бе дружил с покойния си колега Арнолд Рамзи.

Джорст седеше зад бюро, отрупано с разтворени книги, купища ръкописи и преносим компютър, върху който символично се мъдреха старомодни бележници и флумастери. Лавиците по стените провисваха под тежестта на впечатляващо дебели томове. Кинг тъкмо разглеждаше закачените дипломи, когато Джорст извади цигара.

— Ще имате ли нещо против? Професорският кабинет е едно от малкото места, където човек все още може да запали.

Кинг и Мишел кимнаха едновременно.

— Изненадах се, като чух, че сте дошли да разпитвате за Арнолд.

— Обикновено се обаждаме предварително да уговорим среща — каза Кинг.

— Но бяхме наблизо и решихме, че възможността не е за изпускане — добави Мишел.

— Извинявайте, не разбрах как се казвате.

— Аз съм Мишел, а това е Том.

Джорст се вгледа в Кинг.

— Извинявайте, че го казвам, но ми се струвате много познат.

Кинг се усмихна.

— Всички разправят така. Просто имам стандартно лице.

Мишел се намеси:

— Странно, тъкмо щях да кажа, че ви познавам отнякъде, доктор Джорст, но не си спомням откъде.

— Често се появявам по местната телевизия, особено сега, с наближаването на изборите — бързо отговори Джорст. — Предпочитам да не се набивам в очи, но четвърт час слава от време на време се отразява добре на самочувствието. — Той се изкашля и продължи: — Доколкото разбрах, правите някакъв документален филм за Арнолд.

Мишел се облегна назад и също си придаде академичен вид.

— Не само за него, а за политическите убийства като цяло, но със специална насока. Хипотезата е, че има подчертани разлики между хората, избрали политиците за своя мишена. Някои го правят поради душевно разстройство или въображаеми лични сметки за разчистване с дадена личност. А други нанасят удара в името на дълбоки философски убеждения или защото вярват, че така вършат добро. Не е изключено дори да смятат убийството на кандидат или избран обществен служител за проява на патриотизъм.

— И искате мнението ми към коя от тези категории спадаше Арнолд?

— Като приятел и колега вие сигурно неведнъж сте обмисляли този въпрос — каза Кинг.

Джорст му хвърли проницателен поглед през облачетата тютюнев дим.

— Е, не мога да отрека, че години наред съм си блъскал главата над въпроса какво е тласнало Арнолд да стане убиец. Но не мога да твърдя, че той се вмества напълно в рамката на някаква мотивационна нагласа или идеология.

— Може би ако се вгледаме в миналото му и периода, довел до деянието, ще успеем да стигнем донякъде — подхвърли Мишел.

Джорст погледна часовника си.

— Съжалявам — каза Мишел. — Лекция ли имате?

— Не, всъщност съм в творчески отпуск. Опитвам се да завърша новата си книга. Хайде, питайте.

Мишел извади писалка и бележник.

— Защо да не започнем с биографията на Рамзи? — предложи тя.

Джорст се облегна назад и вдигна очи към тавана.

— Арнолд завърши образованието си в Бъркли. Бакалавър, магистър, доктор — все с пълно отличие. Покрай всичко това някак намери време да участва в протестите срещу войната във Виетнам, да си изгори повиквателната, да ходи на демонстрации за граждански права, на седящи и лежащи стачки, да попадне в ареста, да рискува живота си и тъй нататък. Имаше далеч по-добри академични препоръки от който и да било друг преподавател в историята на този колеж, тъй че го назначиха без колебание.

— Беше ли популярен сред студентите? — попита Кинг.

— Да, мисля, че се харесваше на студентите. Във всеки случай повече, отколкото аз на моите. — Джорст се разсмя тихичко. — Аз съм много по-голям скъперник на оценките, отколкото клетият ми непрежалим колега.

— Предполагам, че политическите му възгледи са били много различни от тези на Ритър? — попита Мишел.

— Деветдесет и девет процента от американците биха попаднали в същата категория и слава богу. Ритър беше телевизионен проповедник, който смучеше пари от заблудени хора из цялата страна. Как може подобен човек да се кандидатира за Белия дом? Това ме караше да се срамувам за страната си.

— Изглежда, и вие сте възприели нещичко от убежденията на Рамзи — подметка Кинг.

Джорст се закашля и опита да се разсмее.

— Определено споделях оценката на Арнолд за Ритър като суровина за президент. Но категорично не бях съгласен с мнението му за необходимите мерки относно неговата кандидатура.

— Значи Рамзи не криеше чувствата си?

— Никак. — Джорст загаси цигарата и веднага запали нова. — Спомням си как крачеше из кабинета ми, удряше с юмрук по дланта си и оплакваше народа, който допуска човек като Клайд Ритър да се сдобие с влияние в националната политика.

— Но той би трябвало да знае, че Ритър нямаше шанс да спечели.

— Не беше там работата. Имаше и друго, далеч не тъй очевидно — задкулисните пазарлъци. Ритър бе достигнал критични стойности в изследванията на общественото мнение и това почваше силно да изнервя както републиканците, така и демократите. Той с лекота постигна процент на одобрение, който му позволяваше да получи федерална изборна субсидия и участие в националните телевизионни дебати. А каквото и да се каже за Ритър, поне едно не може да му се отрече — умееше да говори. Беше невероятно речовит и знаеше как да влезе в тон с определен кръг гласоподаватели. Трябва да разберете и друго. Освен личната си кандидат-президентска кампания, Ритър бе успял да скалъпи независима партийна коалиция, която издигна редица кандидати за обществени постове в много от големите щати. Това би могло да има катастрофални последици за кандидатите на основните партии.

— Как така? — попита Кинг.

— В цялата страна имаше случаи, когато неговата платформа разклащаше традиционната електорална основа на кандидатите от големите партии, и така той получаваше контрол над голяма част от бъдещите места в Сената — може би трийсет процента. А когато имаш толкова силно влияние на политическата арена…