Не мисля, че искам да разбера как ще свърши всичко това, реши тя. Върна звездната сфера обратно в краката на Мередит.

— Имаме ли три торби?

— Да, господарке, да, господарке; три пълни торби.

О! Нещата май не вървяха на добре. Елена отвори отново уста, когато Деймън тихо добави:

— И още една празна торба.

— Наистина ли имаме? Тогава нека се опитаме да разделим тези сфери. Всички забранени — в една торба. Странните неща, като поезията, която харесва Бони — в друга торба. Всички новини от Стефан — или от нас — в трета. Хубавите неща, като летните дни — в четвърта — предложи Елена.

— Мисля, че си прекалено оптимистична — намеси се Сейдж. — Да очакваш толкова скоро да намерим кълбо, свързано със Стефан…

— Млъкнете всички! — извика Бони ядосано. — Та нали тъкмо Шиничи и Деймън са причината Стефан да се озове в тази ситуация.

Сейдж се вцепени, сякаш го беше поразил гръм от ясно небе, сетне се ухили.

— Все едно дърпаме дявола за опашката — промърмори. Елена му се усмихна и стисна ръката му, преди да вземе друга сфера.

— Тази ми прилича на позволена. Не я разбирам. Сигурно я е взел някой роб, защото виждам и двамата. — Елена усети как лицевите й мускули се сковаха от омраза — дори и да беше нещо като сън — при вида на Шиничи, китсунето, което беше причинило толкова много злини. Косата му беше черна, с изключение на неравните червени краища, които приличаха на потопени в гореща червена лава.

И разбира се, Мисао. Сестрата на Шиничи — предполагаемата. Тази звездна сфера сигурно е била направена от роб, защото Елена виждаше близнаците и един мъж, приличащ на адвокат.

Мисао, помисли си Елена. Фина, почтителна, престорено скромна… демонична. Косата й беше също като на Шиничи, но вързана на конска опашка. Демоничното в нея се виждаше, когато вдигнеше очи. Те бяха искрящи, златисти, смеещи се очи, също като тези на брат й; очи, в които никога не се четеше съжаление — с изключение на случаите, когато отмъщението не беше достатъчно. Те не се чувстваха отговорни за нищо. За тях болката и страданието бяха забавни.

И тогава се случи нещо странно. Всички три фигури в стаята внезапно се извъртяха и погледнаха право в нея. Право в този, който бе направил сферата, поправи се Елена, но все пак беше смущаващо.

Обаче стана още по-смущаващо, когато тръгнаха към нея. Коя съм аз? — запита се Елена, почти полудяла от тревога. После опита нещо, което никога дотогава не бе правила, нито бе виждала или чувала да се прави. Внимателно разпростря Силата си вътре в света, заключен в кълбото. Тя беше нещо като адвокатска секретарка. Тя/той водеше бележки, когато се сключваха важни сделки.

На секретарката в момента определено не й допадаше как се развиваха събитията. Двамата клиенти и шефът се нахвърлиха върху служителя така, както никога досега.

Елена излезе от обвивката на служителя и остави сферата настрани. Потръпна, сякаш се бе потопила в леденостудена вода.

После покривът се строши.

Блудуед.

Макар и с повреден клюн, огромната кукумявка отчупи доста голямо парче от покрива на каретата.

Всички закрещяха като полудели. Сейбър и Деймън успяха да наранят нападателката. Сейбър се изправи на задните си лапи и се хвърли право към краката на Блудуед. Разкъса единия, преди да падне по гръб в каретата, като едва не изпадна навън. Елена, Бони и Мередит сграбчиха огромното тяло на кучето и го издърпаха обратно на задната седалка.

— Махнете го от мен! Избутайте го на мястото му — простена Бони и се взря в прекрасната си сребриста рокля там, където Сейбър бе разкъсал ефирния плат, оставяйки червени следи от лапите си.

— Е — промърмори Мередит, — следващия път ще си поискаме рокли от стомана. Но искрено се надявам да няма следващ път!

Елена отчаяно се помоли приятелката й да се окаже права. Блудуед сега се спускаше от по-нисък ъгъл, несъмнено с надеждата да откъсне няколко глави.

— Вземете сферите! Хвърляйте ги към нея, щом приближи — нареди Елена. Надяваше се, че гледката на звездните сфери — манията на Блудуед — ще я възпре.

— Не хабете напразно звездните сфери! — изкрещя в същия миг Сейдж. — Хвърляйте всичко друго, но не и тях. А и освен това вече почти стигнахме. Завий рязко наляво, а след това направо.

Думите му вдъхнаха на Елена нова надежда. Ключът е у мен, помисли си. Пръстенът е ключът. Сега трябва само да стигна до Стефан и да отведа всички ни до вратата с ключалката за ключа. Вече съм почти у дома.

Следващият бръснещ полет на Блудуед беше още по-ниско. Кукумявката, ослепяла с едното око, а другото — кървясало, с притъпено от засъхналата й кръв обоняние, се опитваше да удари силно каретата, за да я прекатури.

Ако успее, всички ще сме мъртви, помисли си Елена. А тези, които оживеят, ще се гърчат като червеи по земята и зловещото създание ще ги изкълве един по един.

— НАВЕДЕТЕ СЕ! — изкрещя Елена думата едновременно на глас и телепатично.

Тогава нещо като самолет прелетя толкова близо до нея, че тя усети как огромните нокти отскубват кичури от косата й.

Чу вик на болка от предната седалка, но не вдигна глава, за да види какво беше. И по-добре, защото, когато каретата спря рязко, летящата, пищяща птица на смъртта ги връхлетя с нова сила. Сега Елена се нуждаеше от всичките си умения, за да избегне това чудовище, което се спускаше все по-ниско.

— Каретата, свършено е с нея! Скачайте долу! Бягайте! — прогърмя гласът на Сейдж.

— Конете! — изкрещя Елена.

— И те са свършени! Махайте се оттук, дяволите да ви вземат!

Елена никога досега не бе чувала Сейдж да ругае, но не каза нищо.

Не разбра как двете с Мередит се измъкнаха, препъвайки се една в друга, опитвайки се да си помогнат, но само си пречеха. Бони вече беше отвън, благодарение на удара на каретата в един стълб, след което момичето бе изхвръкнало от нея. За щастие бе паднала върху поляна с грозни, но избуяли червени детелини и не пострада сериозно.

— Ах, гривната ми! Не, ето я — извика Бони и сграбчи нещо, което блестеше сред детелините. Хвърли предпазлив поглед към пурпурната светлина. — Сега какво ще правим?

— Ще тичаме! — разнесе се гласът на Деймън. Появи се иззад рухналата карета, където всички бяха изпопадали на куп. По устата му, както и върху доскоро безупречно бялата връзка, имаше кръв. Това напомни на Елена за онези хора, които пиеха кравешка кръв като мляко, за да се хранят. Но Деймън пиеше човешка кръв. Той никога не би паднал толкова низко, че да пие конска кръв…

Конете все още са тук, както и Блудуед, прозвуча груб глас в главата й. Щеше да си поиграе с тях; щяха да страдат. Така беше по-бързо. Беше… прищявка.

Елена се протегна към ръцете му.

— Деймън! Съжалявам!

— МАХАЙТЕ СЕ ОТТУК! — изрева Сейдж.

— Трябва да стигнем до Стефан — заяви Елена и сграбчи Бони с другата си ръка. — Моля те, помогни ми да го намерим. Не виждам добре пръстена. — Беше сигурна, че Мередит ще успее сама да стигне до Ши но Ши.

И тогава настана кошмар. Бони мяташе диво ръце и цялата се тресеше. Като капак ужасът отново ги връхлетя отгоре, за да се стовари почти пред тях. Сред облак прах се разхвърчаха дървени отломки и строшени каменни плочи от пътя. Елена не бе запозната с природата на всички кукумявки, но Блудуед се спусна рязко надолу към плячката си, сетне разтвори криле и ги отпусна в последния момент. Тишината бе едно от най-зловещите неща, характерни за гигантската кукумявка. Не се чуваше плясък на криле, за да ги предупреди за местонахождението й. Нещо в перата й заглушаваше звука, така че те нямаха представа кога ще ги връхлети за пореден път.

Накрая всички трябваше да пълзят колкото се може по-бързо през най-различни боклуци, като държаха парчета дърво, стъкло и всякакви остри предмети над главите си, докато Блудуед ги атакуваше.

И през цялото време Елена се опитваше да използва Силата си. Не беше същата Сила, с която бе свикнала досега, но усещаше името й да се оформя върху устните й. Това, което не можеше да усети, не можеше да намери, беше връзката между думите и Силата.