Ричард кимна, търколи камъка в кожената кесийка, която след това пъхна в джоба си. Ейди още веднъж се обърна към лавицата, взе от там една връвчица и я показа на Калан. От двете страни на малка кръгла кост се виждаха няколко червени и жълти мъниста. Очите на Калан светнаха, тя зяпна от изненада.

— Това е точно като връвчицата на майка ми — каза тя възторжено.

Ейди я нахлузи на главата й, докато Калан вдигаше тежката си тъмна коса, като не откъсваше поглед от връвчицата, която усмихната прокарваше между палеца и показалеца си.

— Засега ще те пази от зверовете в просеката, а някой ден, когато носиш в утробата си дъщеря, ще пази нея, ще й помогне да порасне силна като теб.

Калан обгърна с ръце старата жена, притискайки я дълго и силно до себе си. Щом се разделиха, на лицето на Калан се изписа притеснение и тя заговори на езика, който Ричард не разбираше. Ейди просто се усмихна и приятелски я потупа по рамото.

— Вие двамата вече трябва да спите.

— Ами аз? Не трябва ли и аз да имам кост, която да ме пази от зверовете?

Ейди внимателно се вгледа в лицето му, после сведе поглед към гърдите си. Бавно протегна ръка. Пръстите й се разпериха и колебливо опипаха ризата му, докоснаха зъба под нея. Тя отдръпна ръката си и вдигна поглед обратно към очите му. По някакъв начин беше узнала за зъба. Ричард затаи дъх.

— Ти не се нуждаеш от кост, жителю на Града на елените. Зверовете не могат да те видят.

От баща си знаеше, че нещото, което пази книгата, е зъл звяр. Осъзна, че зъбът е причината, поради която нещата от границата не можаха да го намерят, а се нахвърлиха върху другите. Ако не беше зъбът, той щеше да бъде в същото състояние като Зед и Чейс, а Калан вече щеше да е в отвъдния свят. Ричард се постара да не издава чувствата си. Ейди сякаш разбра намека му и замълча. Калан изглеждаше объркана, но не попита нищо.

— Сега спете — каза старицата.

Калан отказа предложението на Ейди да спи на леглото й. Тя и Ричард си постлаха край огъня, а Ейди се прибра в стаята си. Ричард сложи още малко дърва в огъня, спомняйки си колко много Калан обича да седи край камината. Той постоя край Зед и Чейс известно време, като галеше стареца по косата и напрягаше слух да чуе равното му дишане. Не искаше да изоставя приятелите си. Страхуваше се от бъдещето. Чудеше се дали Зед има някаква идея къде да търсят кутията. Щеше му се да го беше разпитал за плана му. Може би имаше предвид някакъв магьоснически номер, който щеше да се опита да приложи на Мрачния Рал.

Калан седна с кръстосани крака край огъня и се загледа в Ричард. Когато той се върна при одеялото си, тя се изтегна по гръб и избута своето одеяло до кръста си. Къщата беше тиха и двамата се чувстваха в безопасност. Отвън продължаваше да вали. Ричард беше уморен. Обърна се към нея, облегнал глава на вдигнатия си лакът. Тя гледаше втренчено в тавана, премятайки в пръстите си връвчицата, подарена й от Ейди. Ричард гледаше как гърдите й се повдигат в ритъма на дишането й.

— Ричард — прошепна тя, все още без да сваля поглед от тавана, — съжалявам, че трябва да ги изоставим.

— Знам — прошепна той в отговор. — Аз също.

— Надявам се не се чувстваш принуден от мен да го направиш заради онова, което ти казах край блатото.

— Не. Това беше правилното решение. С всеки изминал ден зимата приближава. Безсмислено е да ги чакаме, а в това време Рал да намери кутията. В такъв случай всички ще загинем. Истината си е истина. Не мога да ти се сърдя за това, че я казваш.

Вгледан в лицето й, в начина, по който косата й се разстилаше върху пода, той се заслуша в пращенето и съскането на огъня. На врата й забеляза една вена, пулсираща заедно със сърцето й. Помисли си, че тя има най-привлекателния врат, който някога е виждал. Понякога изглеждаше толкова красива, че той едва издържаше на гледката и в същото време не можеше да отвърне поглед от нея. Тя все още продължаваше да си играе с връвчицата.

— Калан? — Тя го погледна в очите. — Когато Ейди ти каза, че тази кост сега ще пази теб, а някой ден детето ти, какво й отговори?

Тя го погледна продължително.

— Благодарих й, но й казах, че не мисля, че ще живея достатъчно дълго, за да имам дете.

Ричард почувства как по ръцете му преминават иглички.

— Защо казваш това?

Очите се втурнаха по лицето му.

— Ричард — каза тя тихо, — в родината ми върлува лудост, лудост, която не можеш да си представиш. Аз съм съвсем сама. Те са много. Виждала съм хора, по-силни от мен, да тръгват срещу тях и да бъдат съсичани. Не казвам, че мисля да се проваляме, но не мисля, че ще доживея до мига, в който резултатът ще бъде известен.

Калан не каза нищо за него, но думите й бяха достатъчни, за да разбере, че тя мисли същото и за него. Опитваше се да не го плаши, но беше убедена, че и той ще загине в битката. Ето защо не искаше Зед да му дава Меча на истината, да го прави Търсач. Ричард почувства как сърцето му се качва в гърлото. Калан вярваше, че двамата отиват на смърт.

Може би беше права, продължи да си мисли той. В крайна сметка тя по-добре от него знае какво ги очаква. Сигурно се ужасява при мисълта, че се връща в Средната земя. Но така или иначе нямаше къде да се скрият. Нощното дребосъче каза, че бягството означава сигурна смърт.

Ричард целуна върха на пръста си и докосна с него костта на връвчицата й. После отново вдигна поглед към меките й очи.

— Към тази кост прибавям своята клетва да те защитавам — прошепна той. — Сега теб, а в бъдеще и детето, което може да имаш. Не бих заменил нито един ден, прекаран с теб, за цял живот в смирено робство. Приех поста на Търсач по своя собствена воля. И дори Мрачният Рал да подлуди целия свят, поне ще умрем с меч в ръце, а не с вериги около крилете си. Няма да се оставим лесно да ни убият; ще трябва да платят висока цена. Ако се наложи, ще се борим до последна капка кръв и в предсмъртния си час ще му причиним болка, която ще запомни за цял живот.

По лицето й се плъзна усмивка, която се отрази и в очите й.

— Ако Мрачният Рал те познаваше така, както те познавам аз, щеше да има причина да загуби съня си. Благодаря на добрите духове, че Търсачът няма причина да ме следва с гняв — тя сведе глава над ръката си. — Ти, Ричард Сайфър, притежаваш странния талант да ме караш да се чувствам по-добре, дори когато говориш за собствената ми смърт.

Той се усмихна.

— Приятелите са за това.

След като тя затвори очи, Ричард продължи да я гледа още известно време, докато сънят нежно го пое в прегръдките си. Последните му мисли, преди да му се отдаде, бяха за нея.

Първите зари на утрото бяха влажни и мъгливи, но поне дъждът беше спрял. Калан вече беше прегърнала Ейди за сбогом. Ричард се обърна към старицата и се вгледа в белите й очи.

— Трябва да те помоля за нещо много важно. Да предадеш на Чейс едно съобщение от Търсача. Кажи му, че трябва да се върне обратно в Града на елените и да предупреди Първия съветник, че границата скоро ще падне. Накарай го да убеди Майкъл да събере войска, с която да защитава Западната земя от силите на Мрачния Рал. Трябва да са готови да посрещнат всяко нападение. Не бива да допускат Западната земя да бъде завзета, както това се случи със Средната. Всеки войник, прекосил границата, е потенциален нападател. Накарай Чейс да каже на Майкъл, че Рал е убиецът на баща ни и че хората около него не идват с мир. Започва война и аз вече се включих в първата битка. Ако брат ми или войските му не се вслушат в предупреждението ми, тогава Чейс ще трябва да престане да се подчинява на управата и ще се наложи да свика граничните надзиратели, за да се противопоставят със свои сили на армията на Рал. Когато той е нападал Средната земя, всъщност никой не се е изпречил на пътя на легионите му. Ако този път им се наложи да пролеят кръв, може би ще загубят бойния си дух. Кажи му още да бъде безмилостен към врага, да не взема заложници. Давам всички тези заповеди не за собствено удоволствие, това е начинът, по който Рал води войната, и ние трябва или да приемем правилата му, или да загинем. Ако се стигне дотам, че Западната земя бъде завзета, очаквам от граничните надзиратели да изискат голяма цена за нея, преди да се оставят да бъдат победени. След като Чейс събере войската и надзирателите, ако иска, може да дойде да ми помогне, тъй като нашата първа задача е да попречим на Рал да събере трите кутии. — Ричард заби поглед в земята. — Кажи му да предаде на брат ми, че го обичам и че ми липсва. — Вдигна поглед и се вгледа в лицето на Ейди. — Ще запомниш ли всичко това?