Калан се усмихна:

— Само че се тревожи за теб.

Той се завъртя и се върна обратно в другата стая, мърморейки:

— И не без сериозни основания.

Седна на масата и обели корените, наряза ги на тънки колелца в една тенджера с малко вода и я закачи на пиростията над огъня. Преди да отвори шкафа, за да извади от там няколко различни по големина буркана, хвърли в огъня обелките от корените заедно с няколко съчки. Без да се замисля, посегна първо към един буркан, после към друг, като изсипваше от тях разноцветни прахчета в черно хаванче от камък. Разбърка червените, сините, жълтите, кафявите и зелените прахчета с бяло чукало, докато се получи смес с цвят на засъхнала кал. След като близна върха на пръста си, бръкна в хаванчето. Опита сместа, доближавайки пръста до езика си и докато съсредоточено премляскваше с устни, повдигна вежда. Най-накрая се усмихна и кимна доволно с глава. Изсипа съдържанието на хавана в тенджерата и започна да бърка с лъжица, която откачи от куката край огнището. Бъркаше бавно и съсредоточено гледаше как сместа бълбука. Това продължи близо два часа. Когато накрая реши, че е готово, свали тенджерата от огъня и я остави на масата да изстива.

Взе една купа и кърпа и след известно време повика Калан да му помогне. Тя дойде веднага и той я инструктира как да държи кърпата над тенджерата, докато той изсипе сместа през нея.

Завъртя пръст във въздуха.

— Сега усучи кърпата няколко пъти, за да се изцеди течността. Когато е готово, хвърли кърпата и всичко, полепнало по нея в огъня.

Тя го погледна с неразбиращ поглед. Зед повдигна вежда.

— Онова, което остава по кърпата, е отрова. Ричард ще се събуди всеки момент; тогава ще му дадем течността от купата. Продължавай да изцеждаш. Аз ще видя какво прави той.

Зед влезе в спалнята, наведе се над Ричард и установи, че е в безсъзнание. Обърна се и видя, че Калан е с гръб към него и продължава да върши каквото й беше казал. Наведе се и постави средния си пръст върху челото на приятеля си. Очите на Ричард се отвориха моментално.

— Скъпа моя — провикна се Зед към другата стая, — имаме късмет. Той току-що се събуди. Донеси купата.

Ричард премигна.

— Зед? Добре ли си? Всичко наред ли е?

— Да, да, напълно.

Калан влезе с купата, като внимаваше да не разсипе нито капка. Зед помогна на Ричард да се изправи така, че да може да пие. Когато изпи всичко, го сложи да си легне обратно.

— От това ще заспиш и треската ти ще секне. Когато отново се събудиш, ще си добре, давам ти дума, тъй че не се притеснявай повече, а почивай.

— Благодаря ти, Зед… — Ричард заспа, преди да може да каже нещо повече.

Зед излезе и след малко се върна с тенекиена чиния в ръка, настоявайки Калан да седне на стола.

— Трънът няма да издържи на корена — обясни той — и ще трябва да напусне тялото му.

Постави чинията под ръката на Ричард и зачака, седнал на ръба на леглото. И двамата се заслушаха в дълбокото му дишане и в дращенето на огъня в другата стая; иначе в къщата беше тихо. Зед пръв прекъсна тишината.

— Опасно е един Изповедник да пътува сам, скъпа моя. Къде ти е магьосникът?

Тя го погледна с уморени очи.

— Магьосникът ми продаде услугите си на една кралица.

Зед се намръщи неодобрително.

— Изоставил е задълженията си към Изповедниците? Как се казва?

— Гилер.

— Гилер — той повтори името с недоволно изражение, след това леко се наведе към нея. — А защо някой друг не тръгна с теб?

Тя го погледна сериозно.

— Защото всички са мъртви. Преди да умрат, те се събраха и хвърлиха мрежа, за да мога да премина безпрепятствено през границата с помощта на едно нощно дребосъче. — Когато чу това, Зед се изправи. Потри голобрадото си лице, а в погледа му се изписа тъга и загриженост. — Ти познаваше ли магьосниците? — попита тя.

— Да, да. Дълго време живях в Средната земя.

— А великият магьосник? Него познаваше ли?

Зед се усмихна, пооправи робата си и отново седна.

— Настоятелна си, скъпа моя. Да, познавах стария магьосник някога. Но дори да успееш да го намериш, не мисля, че ще иска да има нещо общо с тая работа. Няма да се съгласи да помогне на Средната земя.

Калан се наведе напред, вземайки ръцете му в своите. Гласът й бе тих, но изпълнен с напрежение.

— Зед, мнозина не са съгласни с Върховния съвет на Средната земя, с алчните съветници. Мнозина биха искали нещата да се променят, но са просто обикновени хора без право на глас. Единственото им желание е да изживеят живота си в мир. Мрачният Рал открадна храната, складирана за зимата, и я раздаде на войниците си. Те я пилеят или я оставят да се развали, или пък я продават обратно на хората, от които са я откраднали. Гладът вече настъпи; през зимата ще дойде и смъртта. Огънят беше обявен за противозаконен. Хората студуват.

Рал казва, че за всичко е виновен великият магьосник, защото не застанал пред хората, за да бъде съден като техен враг. Твърди, че цялата отговорност трябва да се търси от магьосника, че него трябва да винят. Не дава никакви конкретни обяснения, но мнозина му вярват въпреки всичко. Много се хората, които вярват на всяка дума на Рал, макар онова, което виждат със собствените си очи, да е достатъчно доказателство, че не бива да го правят.

Магьосниците живееха под постоянна заплаха и бяха забранени с указ, задето си служат с магия. Те знаеха, че рано или късно ще започнат да ги използват срещу хората. Вярно, някога допуснаха грешки, разочароваха учителя си, но никога не забравиха най-важното, на което бяха научени — да защитават хората и по никакъв начин да не им причиняват зло. В знак на силната си любов към своя народ те пожертваха живота си, за да попречат на Мрачния Рал. Мисля, че учителят им би се гордял с тях.

Но не става въпрос единствено за Средната земя. Границата между Д’Хара и Средната земя я няма, тази между Средната и Западната земя отслабва и скоро също ще изчезне. Хората от Западната земя ще бъдат победени от онова, от което се страхуват най-много: магията. От една ужасяваща, страшна магия, каквато никога не са си представяли, че съществува.

Зед не издаде чувствата си, не възрази, нито изрази мнение, просто слушаше. Продължаваше да държи ръцете си в нейните.

— Сигурна съм, че великият магьосник има основателни причини да не иска да помогне, но фактът, че Мрачният Рал пусна в действие трите кутии на Орден, променя изцяло нещата. Ако той успее, то в първия ден на зимата ще бъде късно за всички. Включително и за великия магьосник. Рал вече го търси; иска лично отмъщение. Мнозина умряха, защото не можаха да кажат на Рал името на магьосника. И когато Рал отвори правилната кутия, ще се сдобие с неограничена власт над всичко живо, тогава магьосникът ще е негов. Той може да се крие в Западната земя колкото си иска, но дойде ли първият ден на зимата, ще бъде разкрит. Мрачният Рал ще го хване.

В изражението й имаше горчивина.

— Зед, Мрачният Рал прати четворки да унищожат всички останали Изповедници. Намерих сестра си, след като бяха свършили с нея. Издъхна в ръцете ми. Като вземем предвид мъртвите, оставам само аз. Магьосниците знаеха, че учителят им няма да иска да им помогне, така че ме изпратиха като последна надежда. Ако той постъпи толкова глупаво и не види, че като помага на мен, помага на себе си, тогава ще трябва да използвам силата си срещу него, за да го заставя да ми помогне.

Зед повдигна вежда.

— И какво може да направи един съсухрен стар магьосник срещу силата на Мрачния Рал? — Този път той държеше ръцете й в своите.

— Трябва да назначи Търсач!

— Какво! — скочи на крака Зед. — Скъпа моя, ти не знаеш какво говориш.

Смутена, Калан се дръпна леко назад.

— Какво искаш да кажеш?

— Търсачите сами назначават себе си. Магьосникът просто прави нещо като разпознаване и легализира нещата.

— Не разбирам. Мислех, че магьосникът избира човека, правилния човек.

Зед седна обратно на мястото си, потърквайки голобрадото си лице.