Лицето на Майкъл стана мораво-червено.
— По-скоро бих умрял.
Ричард се изправи и кимна. Отмести меча встрани, загледан дълбоко в очите на брат си. Овладя гнева си, опита се да накара острието да стане бяло. Не успя. Върна меча обратно в ножницата.
— Радвам се да видя, че си приличаме поне в едно, Майкъл. И двамата сме готови да умрем за онова, в което вярваме — той отмести поглед от Майкъл към голямата кръстата секира на колана на Чейс. Очите му се вдигнаха към строгото лице на граничния страж. — Екзекутирай го — прошепна той. — Предай главата му на личната му охрана. Кажи им, че е бил екзекутиран по моя заповед заради предателство към Западната земя. Западната земя ще трябва да си избере нов Първи съветник.
Мощният юмрук на Чейс сграбчи Майкъл за косата. Майкъл закрещя, падайки на колене, като отдаде поздрава на губещия.
— Ричард! Моля те, аз съм ти брат! Не прави това! Не го оставяй да ме убие. Съжалявам, прости ми. Сбърках. Моля те, Ричард, прости ми.
Ричард гледаше надолу към брат си, паднал на колене в краката му, свил в умолителна поза ръце. Стисна Агиел в ръката си и почувства как болката нахлува в тялото му, изтърпя я, спомни си я, през съзнанието му препуснаха образи.
— Мрачният Рал ти е казал какво ще направи с мен. Ти си знаел. Знаел си какво ще ми се случи, но си бил безразличен към това, тъй като ти е носело лична облага. Майкъл, прощавам ти всичко, сторено срещу мен.
Майкъл въздъхна облекчено. Търсачът настръхна.
— Но не мога да ти простя онова, което си сторил на другите. Ти провали живота им с действията си. Точно за тези престъпления ще бъдеш екзекутиран, не за онези срещу мен.
Майкъл закрещя и зарева, докато Чейс го отвеждаше. Ричард гледаше с болка, треперещ, докато брат му беше отвеждан към мястото на екзекуцията си.
Зед постави ръка върху дланта на Ричард, стискаща Агиел.
— Пусни го, Ричард.
Мислите на Ричард забулваха болката, която Агиел му причиняваше. Погледна Зед, застанал пред него, стиснал дланта му с кокалестата си старческа ръка, в очите на приятеля си видя неща, невиждани никога досега, споделена болка, разбиране. Пусна Агиел.
Очите на Калан проследиха движението му към гърдите на Ричард.
— Ричард, необходимо ли е да носиш това?
— Засега да. Заради едно обещание, което дадох на тази, която убих. Тази, която ме научи на това колко много те обичам. Мрачният Рал си мислеше, че това ще ме съсипе. Наместо това то ме научи как да победя него. Ако сега го махна от себе си, това би означавало да отрека онова, което е вътре в мен, което съм.
Калан постави ръка на рамото му.
— Точно сега не те разбирам, но се надявам някой ден и това да стане.
Ричард огледа Градината на живота, замисли се за смъртта на Мрачния Рал, за смъртта на баща си. Справедливостта дойде, той го видя с очите си. За миг се натъжи, когато спомените му отскочиха към баща му. Но щом си спомни, че е изпълнил задачата, поставена му от баща му, болката утихна. Ричард си беше спомнил без нито една грешка всяка дума от книгата. Беше изпълнил задължението си. Баща му можеше да почива в мир.
Зед заглади робата си и изпухтя.
— По дяволите! В такова огромно място сигурно има нещо за ядене, не мислите ли?
Ричард се ухили, прегърна и двамата и ги изведе от Градината на живота. Заведе ги в една от трапезариите, които си спомняше. Хората седяха на масите и се хранеха, сякаш нищо не се беше случило. Тримата се настаниха на една маса в ъгъла. Прислужници донесоха чинии, пълни с ориз, зеленчуци, черен хляб, сирене, и купи димяща зеленчукова супа. Изненаданите, но усмихнати прислужници продължаваха да носят на Зед блюдо след блюдо, докато той методично ги изпразваше.
Ричард опита сиренето и за негова изненада то му се стори отвратително. Хвърли го обратно на масата и направи кисела физиономия.
— Какво има? — попита Зед.
— Това е най-отвратителното сирене, което съм ял някога!
Зед го подуши и отхапа.
— Нищо му няма на сиренето, момчето ми.
— Ами тогава си го яж.
Зед беше прекалено доволен, за да се оплаква от нещо. Ричард и Калан ядоха зеленчукова супа и черен хляб и се усмихваха, гледайки как старият им приятел продължава да лапа. Най-сетне той се насити и те тръгнаха да излизат от Народния дворец.
Вървейки по коридорите, чуха камбаните да бият веднъж, с проточен звън, призовавайки хората на отдаване. Калан намръщено гледаше как всички се събират на площадите, кланяйки се в центъра, как запяват. Откакто Ричард беше променил думите на своето отдаване, той вече не изпитваше необходимостта, нервния порив да се присъедини към хората. Продължиха нататък и минаха покрай още няколко площада, всички изпълнени с пеещи хора. Ричард се запита дали не може да направи нещо по този въпрос, да ги накара да спрат, но накрая реши, че вече е приключил с най-важното.
Тримата напуснаха бездънните коридори и излязоха навън, под лъчите на зимното слънце. Пред тях се спускаше склонът, нарязан със стълби, вливайки се в огромните ливади долу. Тримата се спряха на ръба. Ричард се изуми от огромния брой хора, събрали се там.
Бяха хиляди, подредени в редици. Най-отпред, в подножието на стълбите, стояха войниците от личната охрана на Майкъл, известни преди като Домашна охрана, докато Майкъл не им беше отнел това име. Ризниците, щитовете и жълтите им знамена блестяха на слънцето. Зад тях се простираха поне хиляда души от войската на Западната земя. А зад тях много повече от тази на Д’Хара. Чейс стоеше пред всички тях със скръстени ръце и вдигнат нагоре по стъпалата поглед. До него, забит в земята, беше колът с главата на Майкъл. Ричард се изправи, онемял от тишината. Ако някой от последните редици, на половин миля разстояние от него, се изкашляше, той щеше да го чуе.
С ръка на гърба му, Зед го подкани да тръгва надолу по стълбите. Всъщност си беше малко повечко от подканяне. Калан стисна ръката му и изправена до него, заслиза по стълбищата, прекъсвани от време на време от просторни площадки. Докато Ричард слизаше, Чейс не отделяше погледа си от очите му. Ричард забеляза Рейчъл до него, обвила с ръката си крака му, стиснала в другата си ръка Сара. Със същата си ръка тя стискаше и ръката на Сидин. Сидин видя Калан и се откъсна от ръката на Рейчъл, затичвайки се да я посрещне. Калан се засмя и го вдигна на ръце. Той широко се усмихна на Ричард и избърбори нещо, което той не разбра, след което обви ръчички около врата на Калан. След като го прегърна и прошепна нещо в ухото му, тя го пусна на земята, като го стискаше здраво за ръката.
Капитанът на Домашната охрана направи крачка напред.
— Домашната охрана е готова да се закълне във вярност пред теб, Ричард.
Командващият армията на Западната земя се изправи до капитана.
— Както и армията на Западната земя.
Приближи се един офицер от армията на Д’Хара.
— Както и армията на Д’Хара.
Ричард безмълвно ги гледаше и примигваше насреща им. Почувства как гневът му кипва.
— Никой не трябва да се кълне във вярност на никого, най-малкото на мен! Аз съм просто горски водач. Нищо повече. Искам да го разберете всички. Горски водач!
Ричард плъзна поглед по морето от глави. Всички погледи бяха вперени в него. Обърна се към гноясващата глава на Майкъл на кола. За миг затвори очи, след това се обърна към неколцина мъже от Домашната охрана, посочвайки им главата.
— Погребете това с останалата част от него. — Никой не помръдна. — Веднага!
Те скочиха и се спуснаха към главата. Ричард се обърна към офицера от армията на Д’Хара, застанал пред него. Всички стояха в очакване.
— Разпратете до всички: враждите приключиха. Войната приключи. Погрижете се всички военни части да бъдат отзовани по места, всички сили да бъдат отдръпнати от окупираните територии. Очаквам всеки, вършил престъпления към невинни хора, независимо дали е пехотинец или генерал, да бъде призован на съд и в случай, че е признат за виновен, да бъде наказан съгласно закона. Военните части от Д’Хара трябва да помогнат на гладуващите хора да изкарат зимата. Огънят вече не е извън закона. Ако някои части, с които се сблъскате, не се подчинят на тези нареждания, ще трябва да се разправяте с тях. — Ричард посочи командващия армията на Западната земя. — Ти му помогни с хората си. Когато сте заедно, никой няма да може да ви устои. — Двамата офицери го гледаха, без да мигнат. Ричард се наведе към тях. — Работата няма да се свърши сама, ако вие не се заемете с нея.
