На лицето на Ричард се изписа усмивка. Той отиде и взе Меча на истината, гневът на меча изпълни погледа му. Зед се изправи на крака. Светлината около Мрачния Рал стана грозно кафява. Сините му очи се уголемиха.

От земята се разнесе раздиращ тътен. Черният пясък под краката на Рал се разцепи. Нагоре се стрелна виолетова светлина, която го погълна. Той се загърчи в нея, закрещя.

Ричард стоеше замаян и гледаше, гърдите му се повдигаха.

Невидимият затвор около Зед се разпадна. Ръката на Чейс рязко достигна до местоназначението си и извади меча от ножницата, след което устремено се насочи към Калан. Двамата стражи я пуснаха и го посрещнаха по средата на пътя. Лицето на Майкъл пребледня. Той с ужас гледаше как Чейс посича единия. Калан заби лакът в корема на Майкъл и измъкна ножа от ръцете му. Обезоръжен, Майкъл бясно развъртя очи с бързи движения на главата си, с бесен поглед и се втурна по пътеката между дърветата.

Чейс и вторият страж се завъргаляха по земята. Стражът нададе вой. Чейс се изправи на крака. Той хвърли бърз поглед към Мрачния Рал, след което се спусна по пътеката след Майкъл. Зед мерна роклята на Калан, изгубваща се в друга посока.

Зед, както и Ричард стояха изумени, очите им не се отделяха от Мрачния Рал, който се бореше, хванат в капана на магията на Орден. Виолетова светлина и тъмни сенки го държаха здраво във въздуха над черната бездна.

— Ричард! — неистово изкрещя той. — Какво направи!

Търсачът се приближи до кръга черен пясък.

— Ами точно каквото пожелахте, Господарю Рал! — невинно каза той. — Казах ви онова, което искахте да чуете.

— Но ти каза истината! Каза ми, че думите са верни!

Ричард кимна.

— Да, така е. Просто не ви ги казах всичките. Пропуснах по-голямата част от последния параграф. Внимание. Ефектът от кутиите е променлив. Той зависи от намерението. За да бъдеш Господар на всичко, така че да можеш да помагаш на другите, обърни кутията надясно. За да бъдеш Господар на всичко, така че всички да ти се подчиняват, обърни кутията наляво. Управлявай, както си избрал. Информацията ти е била вярна; кутията с двете сенки е тази, която ще те убие.

— Но ти беше длъжен да направиш, каквото ти казвам! Беше докоснат от силата на Изповедник!

Ричард се усмихна.

— Така ли? Първото правило на магьосника. То е първо, понеже е най-важно. Трябваше да се пазиш по-добре от него. Това е цената на безочието. Аз приемам своята уязвимост, ти не. Не ми харесаха възможностите за избор, които ми предостави. Не можех да спечеля по твоите правила, така че си измислих собствени. В книгата пише, че трябва да потвърдиш истината, като употребиш Изповедник. Ти само си мислеше, че си го направил. Първото правило на магьосника. Повярва, защото искаше да повярваш. Победих те.

— Не може да бъде! Не е възможно! Откъде знаеш как да направиш това!

— Ти ме научи: нищо, включително и магията, не е едностранно. Погледни цялостно, каза ти; нищо съществуващо няма само една страна. Погледни цялостно. — Ричард бавно поклати глава. — Не биваше никога да ме учиш на нещо, което не би искал да знам. Научиш ли ме веднъж на нещо, аз започвам да разполагам с него както намеря за добре. Благодаря ти, Татко Рал, че ме научи на най-важното нещо — как да обичам Калан.

Лицето на Мрачния Рал се изкриви от болка. Той закрещя.

Ричард се огледа.

— Къде е Калан?

Зед посочи с дългия си пръст.

— Видях я да отива натам.

Ричард пъхна меча в ножницата и се обърна към притиснатата от сенки и светлина фигура.

— Довиждане, Татко Рал. Вярвам, че ще умреш и без да гледам как.

— Ричард! — изкрещя Рал, гледайки как Търсачът се отдалечава. — Ричард!

Зед остана сам с Мрачния Рал. Той гледаше как прозрачни пръсти от дим обгръщат бялата роба и разпъват встрани ръцете на Рал. Зед пристъпи напред, сините очи се впиха в стария магьосник.

— Зедикус Зу’л Зорандер, дотук спечели, но това не е всичко.

— Безочлив докрай?

Рал се усмихна.

— Кажи ми кой е той.

Зед сви рамене.

— Търсачът.

Рал се изсмя, борейки се с болката сините очи се върнаха върху Зед.

— Той е твой син, нали? Поне бях победен от магьосническа кръв. Ти си негов баща.

Зед бавно поклати глава, по устните му се плъзна едва забележима усмивка.

— Той ми е внук.

— Лъжеш! Защо иначе ще го обвиваш в мрежа, ще криеш самоличността на баща му, ако това не си ти!

— Сложих мрежата около него, защото не исках да узнае кой е бил онзи синеок копелдак, който е изнасилил майка му и го е създал.

Очите на Мрачния Рал се разшириха.

— Дъщеря ти беше убита. Баща ми каза така.

— Малък номер, за да остане в безопасност — лицето на Зед помръкна. — Макар да не знаеше коя е тя, ти я нарани. Без да го искаш обаче, ти я направи и щастлива. Дари я с Ричард.

— Аз съм неговият баща? — прошепна Рал.

— Когато изнасили дъщеря ми, знаех, че не бих могъл да ти сторя нищо, затова най-напред помислих как да я утеша и да я защитя, така че я заведох в Западната земя. Тя срещна един младеж, вдовец с малко момченце. Джордж Сайфър беше добър, мил човек; бях горд той да е съпруг на дъщеря ми. Джордж обичаше Ричард като собствен син, но той знаеше истината, всичко, с изключение на това кой съм аз; това беше скрито от мрежата. Можех да мразя Ричард заради престъпленията на баща му, но вместо това избрах да го обичам заради самия него. От него излезе истински мъж, не мислиш ли? Ти бе победен от наследника, който искаше. Наследник, роден с дарба. Това рядко се случва. Ричард е истинският Търсач. От кръвта на фамилията Рал той притежава яростта на гнева, способността за жестокост. Но това се балансира от кръвта на фамилията Зорандер, от способността да обича, да разбира, да прощава.

Мрачният Рал проблясваше в светлината на магията на Орден. Гърчеше се от болка, започваше да става прозрачен като дим.

— Така да се каже, кръвта на Рал и на Зорандер се смеси. И въпреки това той е мой наследник. В известен смисъл — успя да промълви той. — Аз спечелих.

Зед поклати глава.

— Ти загуби, и то по повече от един начин.

Пара, дим, сенки и светлини се завихриха с тътен. Земята се разтресе мощно. Магьосническият пясък, вече черен като абанос, беше погълнат от вихрушката. Целият се завъртя над бездната, звуците на света на живите и мъртвите се смесиха в един общ, разтърсващ вой.

Гласът на Мрачния Рал се чу глух, празен, мъртъв.

— Прочети пророчествата, старче. Нещата може да не се окажат толкова окончателни. Аз съм агент.

Ослепителна топка светлина се вряза в центъра на въртящата се маса. Зед стисна очи. Стълбове нажежена до бяло светлина се изстреляха прави нагоре през прозорците на тавана и надолу в черната бездна. Чу се пронизителен писък. Въздухът потрепери от горещината, светлината, звука. Светкавица освети всичко наоколо в бяло, след това настъпи тишина.

Зед внимателно свали ръцете си от лицето. Край. Всичко свърши. Лъчите на зимното слънце стоплиха земята там, където само преди броени мигове се бе отворила страшната бездна. Магьосническият пясък го нямаше. Самият кръг земя, който беше покривал, беше цял. Процепът между световете беше зараснал. Поне така се надяваше Зед.

Магьосникът почувства как силата се възвръща в жилите му. Тези, които бяха нарисували заклинанието срещу него, вече ги нямаше. Ефектът на заклинанието се беше стопил.

Той стоеше пред олтара, разперил пръсти под светлината на слънцето, затворил очи.

— Призовавам мрежите. Аз съм, който бях преди: Зедикус Зу’л Зорандер, магьосникът от Първия орден. Нека отново всички го знаят. Също и останалото.

Народът на Д’Хара беше свързан с рода Рал, връзка, създадена преди много години от управляващите; връзка, приковала народа на Д’Хара с рода Рал и рода Рал към този народ. Сега, когато мрежите бяха махнати, тази връзка ще се усети от мнозина и нека те знаят, че вече Ричард е Господарят Рал.

Зед трябваше да съобщи на Ричард, че Мрачният Рал е негов баща, но не днес. Първо трябваше да намери думите. Имаше много неща да му казва, но не днес.