Дена забоде Агиел в гърба му с остро движение, за да му напомни какво трябваше да каже.

— За мен е чест да бъда тук, Господарю Рал. Живея, за да ви служа. Вашето присъствие ме смирява.

Рал леко изви устни в усмивка.

— Да, сигурен съм, че е така — той се вгледа в лицето на Ричард цял един неприятно дълъг момент. — Имам няколко въпроса. Ти ще ми отговориш.

Ричард усети как леко потреперва.

— Да, Господарю Рал.

— На колене — тихо каза той.

Ричард падна на колене, подпомаган от Агиел върху рамото. Дена застана зад него и постави двата си крака около него. Притисна раменете му между бедрата си, упражнявайки натиск върху тях, като в същото време сграбчи косата му между пръстите си. Дръпна главата му леко назад, карайки го да погледне в сините очи на Господаря Рал. Ричард преглътна с ужас.

Мрачният Рал го погледна безстрастно.

— Виждал си преди Книгата на преброените сенки?

Нещо властно в дъното на съзнанието подсказа на Ричард, че не бива да отговаря. След като не каза нищо, Дена стисна още по-силно косата му и притисна Агиел в основата на скалпа му.

Главата му най-неочаквано се взриви от болка. Единствено хватката на Дена го държеше изправен. Сякаш цялата болка, изпитана досега по време на обучението, беше компресирана в това нейно докосване. Ричард не можеше да помръдне, не можеше да си поеме дъх, нито дори да изкрещи. Беше нещо отвъд болката; шокът му отне всичко, в изпразнената му същност се настани всепоглъщащият агонизиращ гърч от огън и лед. Тя отлепи Агиел. Ричард не знаеше къде се намира, кой е, кой го държи, знаеше само, че го боли повече от всеки друг път в живота му, че пред него стои човек, облечен в бяла роба.

Сините очи се сведоха надолу към него.

— Виждал си преди Книгата на преброените сенки?

— Да — чу се да казва той.

— Къде е тя сега?

Ричард се поколеба. Не знаеше какво да отговори; не знаеше какво иска от него гласът. Болката отново избухна в главата му. Когато спря, усети сълзи да се стичат по бузите му.

— Къде е тя сега? — повтори гласът.

— Моля ви, не ми причинявайте повече болка — проплака той. — Не разбирам въпроса ви.

— Какво има тук за неразбиране? Просто ми кажи къде е книгата сега.

— Книгата или знанието на книгата? — страхливо попита Ричард.

Сините очи помръкнаха.

— Книгата.

— Изгорих я. Преди години.

Ричард си помисли, че очите ще го разкъсат на парчета.

— А къде е знанието?

Ричард се поколеба твърде дълго. Когато отново дойде в съзнание, Дена повдигна главата му, за да погледне отново в сините очи. Никога в живота си Ричард не се бе чувствал толкова самотен, толкова безпомощен, толкова уплашен.

— Къде е знанието, което беше в книгата?

— В главата ми. Преди да изгоря книгата, научих думите, знанието.

Мъжът стоеше и го гледаше втренчено, без да помръдне. Ричард тихичко плачеше.

— Кажи думите от книгата.

Ричард за нищо на света не искаше още едно подобно докосване с Агиел в тила си. Само при мисълта за това потръпна от болка. Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, може да се провери единствено с употребата на Изповедник…

Изповедник.

Калан.

Името Калан проблесна в мисълта на Ричард като светкавица. Силата се роди за живот, раздирайки пелената от мъгла с изгарящите, нажежени до бяло спомени от миналото. Вратата на заключената в съзнанието му стаичка внезапно се отвори. Всичко се върна в главата му, предизвикано от силата, надигнала се в него. При мисълта, че Мрачният Рал може да хване Калан, да й причини болка, силата избухна в Ричард.

Мрачният Рал се обърна към другите мъже. Онзи с черния кичур се приближи.

— Виждаш ли, приятелю? Съдбата е на моя страна. Тя вече е тръгнала насам заедно със Стария. Намери я. Погрижи се да ми я доведат. Вземи две четворки, но я искам жива, разбра ли? — Мъжът кимна. — Ти и хората ти ще бъдете покровителствани от магията ми. Старият е с нея, но тя няма оръжие срещу магията на отвъдния свят дори и да е жива дотогава — гласът на Рал стана по-груб. — И, Демин, не ме интересува какво ще правят хората ти с нея, но е по-добре да е жива, когато пристигне тук, и да е способна да използва силата си.

Лицето на мъжа загуби част от цвета си.

— Разбирам. Ще бъде направено както казвате, Владетелю Рал. — Той се поклони дълбоко, обърна се и излезе, като за миг спря поглед върху Ричард, усмихвайки му се разбиращо.

Мрачният Рал отново се обърна към Ричард.

— Продължавай.

Ричард нямаше да отиде по-далеч, отколкото беше отишъл. Вече си спомни всичко.

Беше време да умре.

— Няма да продължа. По никакъв начин не можеш да ме накараш да го сторя. Приветствам болката. Приветствам смъртта.

Преди Агиел да успее да го достигне, очите на Рал се впиха в Дена. Ричард усети как ръката й отпуска косата му. Един от стражите се приближи, сграбчи я за гърлото с огромната си лапа и започна да я стиска, докато накрая Ричард я чу да се бори за глътка въздух.

Рал хвърляше огън върху нея.

— Каза ми, че си го прекършила.

— Така беше, Господарю Рал — опитваше се да говори през стиснатото си гърло. — Кълна се.

— Много ме разочарова, Дена.

Когато мъжът отлепи краката й от земята, Ричард усети болката й. Силата отново се вля в него, нажежена до бяло. Причиняваха болка на Дена. Преди някой да разбере какво става, той беше на крака, силата на магията бушуваше в него.

Ричард се вкопчи с едната си ръка за дебелия врат на мъжагата, като докопа срещуположното му рамо. Сграбчи главата му с другата си ръка и рязко извъртя главата му с всичка сила. Той се строполи на земята.

Ричард се завъртя. Другият страж почти беше стигнал до него, ръката му се протягаше напред. Ричард го хвана за ръката и използвайки инерцията си, се стовари с цялата си тежест върху него и го набучи на ножа си. Ножът потъна до дръжката и Ричард направи мощен разрез нагоре, достигайки до сърцето му, докато сините очи на мъжагата се разшириха от изненада. Той се строполи на земята, а вътрешностите му се разпиляха наоколо.

Ричард стоеше задъхан от бушуващата в него сила. Всичко, което виждаше с периферното си зрение, му се струваше бяло. Бяло от огъня на магията. Дена беше хванала гърлото си с ръце, борейки се с болката.

Мрачният Рал стоеше спокоен и облизваше върховете на пръстите си, докато наблюдаваше Ричард.

Дена извика болката от магията толкова, колкото да повали Ричард на колене. Той се сгърчи с ръце на корема.

— Господарю Рал — едва изрече Дена, — нека го взема при мен тази нощ. Кълна се, че на сутринта ще отговори на всичките ви въпроси. Ако все още е жив. Дайте ми възможност да се реванширам.

— Не — каза Рал дълбоко замислен, като леко поклати ръка. — Извинявам се, кученцето ми. Това не е по твоя вина. Нямах представа с какво си имаме работа. Махни болката от него.

Ричард се съвзе и се изправи на крака. Мъглата се избистри в главата му. Чувстваше се така, сякаш се е събудил от сън, за да се озове в кошмар. Останалата част от него беше напуснала малката заключена стаичка в съзнанието му, вече нямаше да я държи заключена. Щеше да умре в пълно съзнание, с достойнство, цялостен. Държеше гнева си под контрол, но в очите му блестеше огън. Сърцето му гореше.

— Старият ли те научи на това? — попита Рал, извил вежди от любопитство.

— На какво да ме е научил?

— Да разделяш съзнанието си. Така си успял да се запазиш да не бъдеш прекършен.

— Не знам за какво говориш.

— Разделил си съзнанието си, за да запазиш ядрото, жертвайки останалата част на онова, което ще бъде направено с теб. Една Морещица не може да прекърши раздвоено съзнание. Да накаже — да. Но не и да прекърши — той се обърна към Дена. — Още веднъж ти се извинявам, кученцето ми. Помислих си, че си ме предала. А не си. Само човек с изключителна дарба може да го научи на толкова много. Ти се справи добре, но това напълно променя нещата.