След като Кралицата и гостите приключиха с вечерята, в центъра на залата беше въведен един човек във вериги. Ричард го позна. Беше от хората, които Калан освободи от тъмницата. Двамата си размениха бързи, отчаяни погледи, с които се разбраха.

Заговори се за престъпления и подли дела, извършени от него. Ричард направи всичко възможно да не им обърне внимание; знаеше, че това е просто претекст. Кралицата произнесе кратко слово за престъпленията на мъжа, след това се обърна към Принцесата.

— Може би Принцесата ще пожелае да произнесе присъдата на този човек?

Принцеса Вайълит се изправи сияеща.

— За престъпленията му срещу Короната сто удара с камшик. А после, за престъпления срещу народа — главата му.

В залата се разнесоха одобрителни гласове. На Ричард му призля, но в същото време си пожела да си разменят местата с този човек. Със стоте камшика нямаше да има никакъв проблем, а след това щеше да последва секира.

Щом седна на мястото си, Принцеса Вайълит се обърна отново към Дена.

— Бих се радвала някой път да видя как изпълняваш наказанията си.

— Можеш да дойдеш, когато пожелаеш — Дена погледна през рамо. — Ще те пусна да погледаш.

Щом се върнаха обратно в каменната стая, само след миг той вече висеше на гредата. Дена хладно го уведоми, че по време на вечерята погледът му твърде много е шарил насам-натам из залата. Сърцето на Ричард потъна в петите. Белезниците болезнено се впиха в плътта му. За нула време уменията на Дена го накараха да плувне в пот, опитвайки се да си поеме въздух, крещейки в агония. Каза му, че все още е много рано и че иска да го пообучава още доста, преди да свърши вечерта.

Мускулите на Ричард се заизвиваха и напрягаха, повдигайки го от пода, докато Дена въртеше Агиел по гърба му. Той я молеше да престане, но тя не спираше. Когато увисна за пореден път на белезниците, видя на вратата един силует.

— Харесва ми как го караш да ти се моли — каза Принцеса Вайълит.

Морещицата й се усмихна.

— Приближи се, скъпа, и ще ти покажа и други неща.

Дена го прегърна с една ръка, притискайки се до раните му. Целуна го в ухото и му прошепна.

— Да покажем на Принцесата как хубаво умееш да се молиш, искаш ли?

Ричард се закле пред себе си да не се моли, но не след дълго тя скърши клетвата му. Дена направи една демонстрация пред Принцеса Вайълит, показвайки й различните начини, по които може да му причинява болка. Изглеждаше горда, че има пред кого да покаже уменията си.

— Може ли и аз да опитам — попита Принцесата.

Дена спря за миг поглед върху нея.

— Ами, разбира се, скъпа. Сигурна съм, че кученцето ми няма да има нищо против — тя му се усмихна. — Нали така?

— Моля ви, Господарке Дена, не й позволявайте. Моля ви. Тя е само едно малко момиченце. Ще направя всичко, което пожелаете, но не й позволявайте. Моля ви.

— Ето, виждаш ли, той няма нищо против.

Дена й подаде Агиел.

Принцеса Вайълит се изправи със злобна усмивка срещу него, опипвайки с пръсти Агиел.

Само за опит тя го бодна с него по мускула на бедрото и се зарадва от начина, по който той подскочи от болка. Доволна от резултата, го заобиколи, бодвайки го на различни места по тялото.

— Лесно е! — каза. — Никога не съм си представяла, че може да е толкова лесно да накараш някой да кърви.

Дена стоеше с ръце, скръстени на гърдите, и го гледаше с усмивка, докато Принцесата набираше все повече смелост. Не след дълго жестокостта й изплува свободно на повърхността. Новата игра я забавляваше страхотно.

— Спомняш ли си какво ми причини? — попита го тя. Притисна Агиел отстрани на тялото му. — Спомняш ли си как ме накара да се чувствам неловко? Смятам, че си получаваш заслуженото, ти не мислиш ли така? — Ричард стискаше здраво зъби. — Отговори ми! Не мислиш ли, че си го заслужаваш?

Ричард затвори очи, опитвайки се да овладее болката.

— Отговори ми! А след това ме моли да спра. Искам да го направиш, докато се молиш.

— По-добре й отговори — каза Дена. — Тя очевидно схваща бързо.

— Моля ви, Господарке Дена, не я учете на това. Онова, което правите с нея, е по-лошо от онова, което правите с мен. Тя е просто едно малко момиченце. Моля ви, не й причинявайте това. Не я оставяйте да научи тези неща.

— Ще уча каквото ми харесва. А ти по-добре започни да се молиш. Веднага!

Макар да знаеше, че така само влошава нещата за себе си, Ричард изчака дотогава, докато повече не можеше да понесе болката, преди да отговори.

— Съжалявам, Принцесо Вайълит — задъхано каза. — Моля ви да ми простите. Сгреших.

Ричард установи, че е сгрешил, като й отговори; това само я въодушеви още повече. Не й отне много време да се научи как да го накара да се моли, да плаче, колкото и той да се опитваше да не го прави. Ричард не можеше да повярва на абсурдността на това едно малко момиченце да прави подобни неща. А още по-малко да им се наслаждава. Това беше лудост.

Тя притискаше Агиел до корема му, докато го гледаше със злобен поглед.

— Но това е по-малко, отколкото заслужава Изповедникът. Някой ден тя ще получи повече от това. Аз ще съм тази, която ще й го причини. Майка каза, че аз ще го направя, когато тя се върне. Искам да ме молиш да й причиня болка. Да те чуя как ме молиш да отсека главата на Майката Изповедник.

Ричард нямаше представа какво точно стана, но нещо вътре в него се събуди.

Принцеса Вайълит стисна зъби и заби Агиел в корема му с всичка сила, извъртайки го.

— Моли ме! Моли ме да убия тая грозница Калан!

Болката принуди Ричард да крещи с всичка сила.

Дена застана между тях, изтръгвайки Агиел от ръцете на Принцеса Вайълит.

— Достатъчно! Ще го убиеш, ако използваш Агиел по този начин.

— Благодаря ви, Господарке Дена — едва изрече той. Изпита странно чувство на обич към нея в момента, в който тя се застъпи за него.

Принцеса Вайълит отстъпи назад, на лицето й беше изписано лошо настроение.

— Не ме е грижа дали ще го убия!

Гласът на Дена беше хладен и властен.

— А мен ме е грижа. Той е твърде ценен, за да го изгубя по този начин. — Очевидно Дена командваше тук. Не Принцесата, не дори Кралицата. Дена беше представител на Мрачния Рал.

Принцеса Вайълит го изгледа със злоба.

— Майка казва, че Изповедник Калан ще се върне и че следващия път, когато се появи, ще имаме изненада за нея. Искам просто да го знаеш, защото майка казва, че дотогава ще си мъртъв. Майка каза да реша какво ще правя с нея. Най-напред ще острижа косата й — стискаше ръцете си в юмруци, лицето й беше почервеняло. — След това ще пусна всички стражи да я изнасилят, всички до един! След това ще я хвърля в тъмницата за няколко години, за да имат с кого да си играят! А после, когато ми писне да й причинявам болка, ще й отсека главата и ще я забия на кол, за да я гледам как се разлага!

Всъщност Ричард изпита съжаление към малката Принцеса. Мъката му за нея го заля на вълни. При това чувство с изненада установи, че онова нещо, което се беше събудило в него, се изправи на крака.

Принцеса Вайълит стисна с всичка сила очи и изплези колкото може език.

Беше като червен флаг. Събудената сила избухна в него.

Когато обувката му се издигна на нивото на челюстта на Принцесата, той чу как тази челюст се разтрошава като кристална чаша върху каменен под. Силата на удара повдигна Принцесата във въздуха. Зъбите й разкъсаха езика й, след което също се разтрошиха. Тя се приземи по гръб на солидно разстояние от него, като се опитваше да крещи през бликащата кръв.

Очите на Дена го сграбчиха. За секунда той забеляза как през тях пробяга пламъче на страх. Ричард нямаше представа как е успял да направи това, защо магията не му попречи, а по погледа в очите на Дена разбра, че не би трябвало да е способен да го направи.

— Предупредих я преди — каза Ричард, без да сваля очи от свирепия поглед на Дена. — Дадена дума — хвърлен камък — усмихна се той. — Благодаря ви, Господарке Дена, че ми спасихте живота. Задължен съм ви.