Зед се обърна към Калан.

— Мисля, че в изказването на Търсача има някои добри моменти. Може би няма да е зле да го изслушаме?

Калан се усмихна.

— Мисля, че си прав, добри магьоснико — тя се обърна към Ричард. — Какъв е начинът според теб?

— Ти и преди си имала работа с тази Кралица Милена, нали? Що за човек е тя?

Калан нямаше нужда да се замисля.

— Тамаранг е второстепенна и относително маловажна страна. И въпреки това Кралица Милена е натруфена и груба като всяка друга кралица.

— Малка змия, но такава, която въпреки това може да ни убие — отбеляза Ричард.

Калан кимна.

— Но змия с голяма глава.

— Малките змии трябва да бъдат внимателни, ако не знаят срещу кого се изправят. Първо трябва да я накараме да се притеснява. Да я разколебаем достатъчно, за да не ни ухапе.

— Какво имаш предвид? — попита Калан.

— Казваш, че и преди си имала работа с нея. Изповедниците обикалят страните, за да правят изповеди и да инспектират затворите, за да видят какво има да се върши. Тя не би искала да затвори вратата на Тамаранг пред един Изповедник, нали така?

— Не, ако й е останал малко разум — изхихика Зед.

— Е, тогава ето какво ще направим. Обличаш роклята си и изпълняваш задълженията си. Просто един Изповедник, който прави, каквото очакват от него. На нея може и да не й хареса, но ще се отнесе добре с теб; ще иска да останеш доволна. Ще ти позволи да видиш, каквото желаеш, и да продължиш пътя си. Последното, което би искала, е да вдига шум. И така, ти инспектираш тъмницата й, усмихваш се или се мръщиш, или каквото там трябва да правиш, докато вършиш работата си, и след това, преди да тръгнем по пътя си, казваш, че искаш да говориш с бившия си магьосник.

— Мислиш, че трябва да отиде сама? — възпротиви се Зед.

— Не. Калан си няма магьосник; Кралицата може да възприеме това като съблазнителна възможност да я уязви. Не искаме да й потекат лигите.

Зед скръсти ръце.

— Аз ще бъда нейният магьосник.

— Не, ти няма да бъдеш нейният магьосник! Както сам каза, Мрачният Рал те търси през труповете на други хора. Ако ти махнеш магьосническата си мрежа и им дадеш възможност да разберат кой си, ще си навлечем куп неприятности още преди да сме успели да се измъкнем с кутията. Кой знае каква награда ще се стовари върху старите ти кокали. Ти ще бъдеш неин защитник, но анонимен. Ще бъдеш… — Ричард замислено потупа дръжката на меча. Сведе поглед. — Ти ще бъдеш един гадател по облаците. Доверен съветник на Майката Изповедник в отсъствието на нейния магьосник. — Ричард се намръщи на мърморенето на Зед. — Сигурен съм, че знаеш как да изиграеш ролята си.

— Това означава ли, че ти също ще скриеш меча си, твоя отличителен белег? — попита Калан.

— Не. Присъствието на Търсача ще я накара да се замисли, ще й даде още една причина за притеснение, нещо, което ще държи езика зад зъбите й, докато си тръгнем. Цялата работа е в това, да й се представим с нещо, което й е познато — Изповедник, така че да не вдига аларма. И в същото време да я накараме да се притеснява — гадател по облаците и Търсач, така че да иска по-скоро да се отърве от нас, вместо да се пита какви точно проблеми можем да й създадем. Начинът, по който вие двамата смятате да го направим, ще ни въвлече в битка, битка, в която може да пострада някой от трима ни или пък всички. Начинът, който аз ви предлагам, ни излага на най-малък риск от битка, а ако това се случи, поне ще бъде, когато вече сме на път с кутията — той погледна строго и двамата. — Не сте забравили за кутията, нали? В случай, че сте, това е, което търсим, а не главата на Гилер. Това на чия страна е той, е без значение. Единственото, което трябва да направим, е да вземем кутията, нищо повече.

Калан намръщено скръсти ръце; Зед потърка лице, загледан в огъня. Ричард им остави малко време да обмислят предложението му. Беше сигурен, че онова, което те предлагаха, със сигурност ще ги забърка в неприятности и че съвсем скоро и двамата ще се убедят в това.

Зед му обърна гръб.

— Разбира се, че си прав. Аз съм съгласен — слабото му лице се обърна към Калан: — Майко Изповедник?

Преди да погледне нагоре към Ричард, Калан се вгледа за няколко мига в лицето на Зед.

— Съгласна. Но, Ричард, вие двамата ще трябва да играете ролята на придворни на Майката Изповедник. Зед познава протокола, но ти не.

— Надявам се да не се задържим дълго там. Ти само ми кажи най-важното, което трябва да знам за един кратък престой в замъка.

Калан си пое дълбоко въздух.

— Ами, мисля, че най-важното нещо е да изглеждаш като част от свитата ми, да показваш… уважение — тя прочисти гърлото си, отмествайки очи. — Да се преструваш, че аз съм най-важната личност в живота ти, да се отнасяш към мен по този начин, тогава никой няма да задава никакви въпроси. Всеки Изповедник дава различни свободи на придружителите си, така че ако си достатъчно почтителен към мен, никой няма да заподозре нещо нередно, случи ли се да направиш нещо не съвсем точно. Дори поведението ми да ти се стори… странно, продължавай да играеш ролята си. Съгласен?

Ричард се вгледа в нея, докато тя беше забила поглед в земята. Изправи се на крака.

— Ще бъде чест за мен, Майко Изповедник — той се поклони.

Зед се покашля.

— Малко по-дълбоко, момчето ми. Ти не пътуваш с кой да е Изповедник. Ти си от свитата на самата Майка Изповедник.

— Добре — въздъхна Ричард. — Ще покажа най-доброто, на което съм способен. А сега поспете, аз ще взема първата смяна — той се запъти към дърветата.

— Ричард — извика след него Зед. Той спря и се обърна. — Мнозина в Средната земя притежават магия. Различни и опасни видове магия. Кой знае с какви подлизурковци се е обградила Кралица Милена. Внимавай какво ти казваме ние с Калан. Може да не знаеш кои или какви са нейните придворни.

Ричард се загърна в пелерината си.

— Всичко ще мине с възможно най-малко шум. И аз искам същото. Ако всичко върви добре, утре по това време кутията ще е у нас и единствената ни грижа ще е да намерим дупка, в която да я скрием до идването на зимата.

— Така. Схванал си нещата добре, момчето ми. Лека нощ.

Сред гъст храсталак Ричард откри мъхест пън, на който да седне, докато държи под око бивака и околните гори. Провери дали мъхът е сух. Не му се щеше да седи на мокро, та панталоните му да подгизнат и да му стане по-студено. Мъхът беше сух, така че той намести меча си, седна и се уви още по-добре в пелерината си. Луната се скри зад облаци. Ако не беше огънят, който осветяваше слабо околността, тъмнината щеше да кара човек да си мисли, че е ослепял.

Ричард седна и се замисли. Не му се нравеше идеята Калан да облича роклята си и да се излага на опасност. Още по-малко му се нравеше фактът, че идеята е негова. Чудеше се и се притесняваше какво ли биха могли да означават думите й, че може да се държи „странно“, но той да продължава да играе ролята си. Чудеше се и се притесняваше дори още повече за онова, дето трябвало той да се държи така, сякаш тя е най-важната личност в живота му. Това изобщо не му харесваше. Винаги си я бе представял като своя приятелка. Не му харесваше да я вижда като Майка Изповедник. Страхуваше се да я види такава, каквато я виждаха другите, като Майка Изповедник. Всяко напомняне за онова, което е тя, за магията в нея, само усилваше болката в сърцето му.

Едва доловимият шум го накара да се изправи на мястото си.

Очите го гледаха. Бяха близо и макар да не ги виждаше, ги усещаше. Кожата му настръхна. Накара го да се чувства гол. Уязвим.

Очите му бяха широко отворени, сърцето му биеше лудо, когато погледна право пред себе си, където знаеше, че е съществото. Тишината, нарушавана единствено от ударите на сърцето му, беше потискаща. Задържа дъха си и напрегна слух.

Отново се чу мекият звук от крак, който внимателно, крадешком докосва земята. Приближаваше се. Широко отворените очи на Ричард се вглеждаха неистово в тъмнината, опитвайки се да доловят движение.