Зед я потупа по ръката.

— Може би си права.

— Аз си нямам никой. Не мога да си имам никой. Нямаш представа какво означава това. Моля те, Зед — веждите й се съединиха. — Моля те, можеш ли да използваш магията си, за да премахнеш това от мен? Можеш ли да премахнеш магията на Изповедника от мен, да ме оставиш да живея като нормална жена?

Почувства се така, сякаш виси на косъм над огромна, тъмна, бездънна бездна. Гърчеше се на края на косъма, загледана в очите му.

Главата му се сведе. Не вдигна поглед.

— Има един-единствен начин да те освободя от силата ти, Майко Изповедник.

Сърцето й скочи в гърлото.

— Как?

Очите му се спряха на нейните. Бяха изпълнени с болка.

— Мога да те убия.

Тя почувства как косъмът се скъса. Положи всички усилия лицето й да остане спокойно, лице на Изповедник, докато усещаше как потъва в нищото под нея.

— Благодаря ти, магьоснико Зорандер, че изслуша молбата ми. Всъщност не се надявах особено да има някакъв изход, просто си помислих, че мога да те попитам. Ценя високо честността ти. А сега е по-добре да отидеш да поспиш.

Той кимна.

— Най-напред трябва да ми кажеш какво каза Шота.

Тя задържа изражението на лицето си.

— Попитай Търсача. Тя говори само с него; аз през цялото време бях покрита със змии.

— Змии — Зед повдигна вежда. — Шота сигурно те е харесала. Виждал съм я да прави къде по-лоши неща.

Калан задържа погледа му.

— Тя ми направи и нещо по-лошо.

— Попитах Ричард. Не иска да ми каже. Трябва да го направиш ти.

— Искаш от мен да застана на пътя между двама приятели? Молиш ме да изневеря на доверието му? Не, благодаря.

— Ричард е умен, може би най-умният Търсач, който някога съм виждал, но знае много малко за Средната земя. Видял е само малка частичка от нея. В някакъв смисъл това е най-добрата му защита и най-силното му предимство. Той откри къде е последната кутия, като отиде при Шота. Нито един Търсач, живеещ в Средната земя, не би направил подобно нещо. Ти си прекарала целия си живот тук, познаваш много от опасностите. Има същества, които могат да използват магията на меча срещу него. Има същества, които могат да изсмучат магията от него и да го убият с нея. Има всякакъв вид опасности. Нямаме време, за да го научим на всичко, което трябва да знае, така че трябва да го защитаваме, за да може да си върши работата. Трябва да знам какво е казала Шота, за да преценя, дали е важно; за да можем да го защитим.

— Моля те, Зед, той е единственият ми приятел. Не ме карай да изневеря на доверието му.

— Скъпа моя, той не е единственият ти приятел. Аз също съм ти приятел. Помогни ми да го защитя. Няма да разбере, че си ми казала.

Тя го погледна многозначително.

— Той притежава невероятната способност да разбира неща, които искаш да скриеш от него.

Зед се усмихна с разбиране на думите й; след това лицето му придоби сурово изражение.

— Майко Изповедник, това не е молба, а заповед. Очаквам да я възприемеш като такава.

Калан скръсти ръце и настръхна, после се извърна леко настрани. Не можеше да повярва, че Зед постъпва така с нея. Тя вече нямаше глас.

— Шота каза, че Ричард е единственият, който има шанс да спре Мрачния Рал. Не знаела как, нито защо, но той бил единственият.

Зед изчака, без да каже дума. После я подкани.

— Продължавай.

Калан стисна зъби.

— Каза, че ще се опиташ да го убиеш, че ще използваш срещу него магьоснически огън и че той ще има шанс да те победи. Съществува възможност ти да загубиш.

Двамата отново потънаха в тишина.

— Майко Изповедник…

— Каза още, че и аз ще използвам силата си срещу него. Но срещу това няма да има шанс. Ако остана жива, няма да се проваля.

Зед си пое дълбоко въздух.

— Разбирам защо не е искал да ми каже — той се замисли за миг. — Защо Шота не те уби?

На Калан й се прииска той да спре с въпросите. Обърна се към него.

— Имаше такова намерение. Ти беше там. Е, всъщност не точно ти, беше просто илюзия, но си помислихме, че си ти. Ти, искам да кажа образът ти, се опита да убиеш Шота. Ричард знаеше, че това е единственият начин да намерим кутията, така че, ами, защити я. Той… ами, отблъсна магьосническия ти огън и даде възможност на Шота да… да използва силата си срещу теб.

Зед повдигна вежда.

— Така ли…

Калан кимна.

— В замяна на това, че я „спаси“, тя му даде право на едно желание. Той го използва, за да ни спаси. Накара я да пощади моя и твоя живот. Ричард не искаше да отстъпи. Шота не беше доволна. Каза, че ако той отново се върне в Агаден, ще го убие.

— Това момче никога не престава да ме изумява. Наистина ли се добра до информацията с цената на живота ми?

Калан малко се изненада на усмивката му. Кимна.

— Той изскочи на пътя на магьосническия огън. Използва меча си, за да го отклони.

Зед потърка бузата си.

— Невероятно. Точно каквото е трябвало да направи. Винаги съм се опасявал, че няма да успее да направи каквото е необходимо, ако се сблъска с подобен момент. Сигурно вече не би трябвало да се притеснявам за това. И после?

Калан сведе поглед към ръцете си.

— Исках Шота да ме убие, но тя не можеше да го направи, защото такова беше желанието на Ричард. Зед, аз… аз не можех да понеса мисълта да му причиня подобно нещо. Молех го да ме убие. Не исках да живея с това пророчество. Да го нараня.

Тя млъкна, за момент между двамата увисна тишината.

— Той не можеше да го направи. Затова се опитах сама. Опитвах с дни. Той ми взе ножа, нощем ме връзваше, не ме изпускаше от очи нито за миг. Чувствах се така, сякаш съм си изгубила ума. Може би за известно време наистина е било така. Накрая ме убеди, че не можем да знаем какво означава пророчеството и дори че може би той ще се обърне срещу нас и ще трябва да бъде убит, за да победим Мрачния Рал. Накара ме да осъзная, че не мога да се съобразявам с пророчество, което още не разбираме.

— Много съжалявам, скъпа моя, че трябваше да те накарам да ми кажеш, съжалявам за всичко, което вие двамата сте преживели. Но Ричард е прав. Опасно е да се вярва безрезервно на пророчествата.

— Но пророчествата на една вещица винаги се сбъдват, нали?

— Да — той сви рамене и каза тихо. — Но не винаги по начина, по който си мислиш. Понякога те дори се самоизпълняват.

Тя го погледна объркана.

— Наистина ли?

— Разбира се. Просто си представи, за илюстрация, че се бях опитал да те убия, защото исках да предотвратя предреченото на Ричард. Той разбира това, бием се и един от нас оцелява, да кажем той. Тази част от пророчеството е изпълнена, така че той започва да се страхува, че другата също ще се изпълни и решава, че трябва да те убие. Ти не искаш да бъдеш убита, така че го докосваш, за да се спасиш. Ето ти: пророчеството е изпълнено. Проблемът е в това, че се получава пророчество, което се изпълнява от само себе си. Без него нито едно от тези неща не би се случило. Няма външна намеса, различна от самото пророчество. Пророчествата винаги се сбъдват, но ние рядко знаем по какъв начин — той я погледна така, сякаш я питаше дали го разбира.

— Винаги съм си мислела, че пророчествата трябва да се вземат на сериозно.

— Така е, но само от онези, които разбират от подобни неща; пророчествата са опасни. Магьосниците пазят книги с пророчества, както знаеш. Когато бях в кулата си, препрочетох някои от съответните книги. Но повечето от тях не ги разбирам. Някога имаше магьосници, които не се занимаваха с нищо друго освен с изучаването на книгите с пророчества. Чел съм такива пророчества, от които кръвта ти би се смразила, ако можеше да ги чуеш. Те карат дори мен да се будя понякога нощем, плувнал в пот. В тях има някои неща, които предполагам, че се отнасят до Ричард, което ме плаши, има и такива неща, които знам със сигурност, че се отнасят до Ричард, но не знам какво биха могли да означават, а не смея да действам в синхрон с онова, което съм прочел. Не винаги можем да разберем какво означава едно пророчество, така че те трябва да бъдат пазени в тайна. Някои от тях могат да причинят големи нещастия, ако хората знаеха за тях.