Ричард си помисли, че би трябвало да се ядоса, но не го направи. Само се почувства наранен от измамата и тъжен, че Зед не е тук с него. След това през тялото му премина тръпка на смъртен ужас, от която кожата му настръхна.
— А това там наистина ли е Калан? Или вече си я убила и това е просто зрителна измама, номер? Още една демонстрация?
Шота си пое дълбоко въздух и гърдите й се повдигнаха, после се спуснаха надолу.
— Страхувам се — въздъхна тя, — че тя е съвсем истинска. И в това е проблемът.
Шота пъхна ръка в неговата и го накара да застане пред Калан. Самюъл ги последва и застана до тях. Ръцете му бяха толкова дълги, че както си стоеше изправен, с очи, предпазливо оглеждащи ту единия, ту другия, с пръстите си небрежно рисуваше линии и кръгове в прахта.
Шота за миг се вгледа в Калан, очевидно потънала в мисли, сякаш опитвайки се да разреши някаква дилема. Ричард просто искаше да махне змиите от нея. Въпреки думите на вещицата относно помощта и приятелството Калан все още беше ужасена, и то не от змиите. Очите й следваха не друг, а Шота, сякаш диво животно, попаднало в капан, проследява с поглед ловеца, не капана.
— Ричард — попита Шота, без да сваля поглед от Калан, — би ли могъл да я убиеш, ако се наложи? Ако тя се окаже заплаха за успеха ти, ще имаш ли силата да я убиеш? Ако от това зависи животът на всички останали? Кажи ми истината.
Въпреки обезоръжаващия глас, с който Шота зададе въпроса си, думите й го пронизаха като леден нож. Ричард срещна огромните очи на Калан, после хвърли поглед на жената до себе си.
— Тя е моят водач. Имам нужда от нея — просто и безцеремонно каза той.
Огромни бадемови очи се впиха в него.
— Това, Търсачо, не е отговор на въпроса, който ти зададох.
Ричард замълча; опита се да не издава нищо с лицето си.
Шота се усмихна със съжаление.
— Както си и помислих. И точно за това сбърка в избора на желание.
— Не съм сбъркал — възпротиви се Ричард. — Ако не бях постъпил по този начин, щеше да я убиеш!
— Да — сериозно кимна Шота — Щях. Образът на Зед беше тест. Ти го премина успешно и за награда ти дадох право на едно желание, не за да получиш нещо, което желаеш, а за да мога да свърша вместо теб едно тежко задължение, защото на теб ти липсва необходимата смелост. Това беше вторият тест. Тук, скъпо момче, ти се провали. Трябва да уважа желанието ти. Това е твоята грешка; трябваше да ме оставиш да я убия вместо теб.
— Ти си луда! Първо се опитваш да ме убедиш, че не си зла, казваш ми да те меря според делата ти, а сега ми разкриваш истинската си същност, като ми казваш каква грешка съм допуснал, като не съм ти позволил да убиеш Калан! И то за какво! Заради някаква измислена от теб заплаха? Тя не е направила нищо, с което да те заплаши, нито пък ще направи. Единственото, което иска, е да спре Мрачния Рал, също както и аз. Също както и ти!
Шота търпеливо изчака той да свърши. В очите й отново се долови онзи древен поглед.
— Не ме ли слушаше, когато ти казвах, че не всички действия са такива, каквито изглеждат? Че някои се правят за твое спасение? За пореден път прибързваш със заключението, без да знаеш всички факти.
— Калан ми е приятел. Това е единственият факт, който има значение.
Шота си пое дъх, сякаш се опитваше да остане спокойна, сякаш полагаше усилия да научи на нещо едно дете. Изражението на лицето й го накара да се почувства като глупак.
— Ричард. Чуй ме. Мрачният Рал е пуснал в действие кутиите на Орден. Ако той успее, не съществува никой, който да го спре. Никога. Огромно количество хора ще измрат. Ти. Аз. В мой интерес е да ти помогна, защото ти си единственият, който има шанс да го направи. Как или защо, не знам, но чувствам притока на сила. Ти си единственият, който има шанс. Това не означава, че ще успееш, означава само, че имаш шанс да го направиш. Независимо колко малък е той, той е вътре в теб. Знам също, че има сили, които ще ти се противопоставят, преди да си имал възможност да използваш този шанс. Старият магьосник не притежава силата да спре Рал. Точно за това ти е дал меча. Аз не притежавам силата да спра Рал. Но мога да съм ти от помощ. Това е всичко, което искам да направя. По този начин помагам и на себе си. Не искам да умра. Ако Рал спечели, това ще стане.
— Знам всичко това. Ето защо ти казах, че ще отговориш на въпроса ми, без да се налага да използвам желанието си, за да те моля за това.
— Но знам и други неща, Ричард, които ти не знаеш.
Красивото й лице го оглеждаше с тъга, от която той изпита болка. Очите й горяха със същия огън, както и очите на Калан; огъня на разума. Ричард почувства нуждата в нея, нуждата да му помогне. Изведнъж се уплаши от онова, което тя знаеше, защото осъзна, че то не е нещо, с което Шота иска да го нарани, че е просто истината. Ричард видя как Самюъл гледа меча и осъзна, че лявата му ръка е стиснала дръжката, осъзна колко здраво я е стиснала и как релефните букви на думата Истина болезнено се врязват в дланта му.
— Шота, какво е онова, което знаеш?
— Първо най-лесното — въздъхна тя. — Нали знаеш как спря огъня на магьосника с меча? Упражнявай това движение. Подложих те на този тест с някаква цел. Зед ще използва срещу теб магьоснически огън. Само че следващия път ще бъде наистина. Потокът на времето не показва кой ще победи, сочи само че имаш шанс да го победиш.
Очите на Ричард се разшириха.
— Не може да е вярно…
— Вярно е — каза тя, прекъсвайки го, — като един зъб, даден от един баща, за да покаже на сина пазителя на книгата, да покаже истината за това, как е била взета книгата.
Ричард потръпна.
— Не, не знам кой е пазителят — очите й го изгаряха. — Ще трябва сам да разбереш.
Ричард едва успя да си поеме дъх, едва успя да зададе следващия си въпрос.
— Ако това е по-лесната част, тогава каква е трудната?
Вълнистата й коса се разлюля на раменете й, когато тя отмести поглед от него и го спря върху Калан, която стоеше вкаменена, докато змиите се увиваха около нея.
— Зная какво е тя и по какъв начин е заплаха за мен… — гласът й заглъхна. Обърна се отново към него. — Ти очевидно не знаеш, защото ако знаеше, може би нямаше да си с нея. Калан притежава сила. Магическа сила.
— Това дотук го знам — предпазливо вметна Ричард.
— Ричард — каза Шота, опитвайки се да намери правилните думи, за да каже нещо, което й се струваше трудно, — аз съм вещица. Както вече казах, една от силите, които притежавам, е да виждам нещата така, както ще се случат в бъдещето. Това е една от причините, поради които глупците се страхуват от мен — лицето й се наклони към неговото, неудобно близо. Дъхът й ухаеше на рози. — Моля те, Ричард, не бъди един от тези глупци; не се страхувай от мен заради неща, които са извън моя контрол. Имам способността да виждам истината за събитията, които ще се случат; не ги предизвиквам, нито мога да ги контролирам. И само защото ги виждам, това не означава, че изобщо съм доволна от тях. Единствено с делата си в настоящето можем да променим онова, което ни е писано да се случи в бъдещето. Бъди достатъчно мъдър, за да използваш истината в своя полза, не се противи срещу нея.
— И каква е истината, която виждаш, Шота? — прошепна той.
Очите й го гледаха с напрежение, от което дъхът му спря, гласът й бе остър като нож.
— Калан притежава сила и ако не я убият, ще използва тази сила срещу теб — докато говореше, очите й внимателно се взираха в него. — Няма съмнение в това. Мечът ти може да те пази от магьосническия огън, но няма да те спаси от докосването й.
Ричард почувства как думите й го пронизват, сякаш пронизаха сърцето му.
— Не! — прошепна Калан. И двамата я погледнаха, лицето й се беше сгърчило от болка при думите на Шота. — Няма да го направя! Шота, кълна се, не мога да го направя с него.
По бузите й се стичаха сълзи. Шота се приближи до нея и протегна ръка през змиите, нежно докосвайки лицето й, за да я успокои.
— Не те ли убият, дете, ще го направиш. — Една сълза се изтърколи надолу и Шота я избърса. — Веднъж вече почти го направи — каза Шота с изненадващо съчувствие в гласа. — На един дъх — тя кимна леко на себе си. — Това е вярно, нали? Кажи му. Кажи му дали говоря истината.
