— Аз също ти благодаря, просветени — каза Иста, — задето си спазил указанията ми.

Той плъзна разтревожено поглед по неподвижното тяло на маршезата.

— Не е ранена, нали?

— Не, не е пострадала — отвърна Иста, после добави неохотно: — Засега. Убедих я да заеме за известно време собствената си душевна сила на Арис, вместо лорд Илвин. Сега трябва по някакъв начин да принудим демона й да говори. Не знам дали е бил господар, или слуга на княгиня Умерю, но със сигурност е бил свидетел — или по-скоро продукт — на демоничните машинации на вдовстващата княгиня Джоен. Илвин беше прав вчера — трябва да е знаел какво е правела тя, защото е бил част от онова, което е правела. Макар че изглежда е избягал от… каишката й. — Което изглеждаше окуражаващо, като си помислиш. — Джоен явно не упражнява железен контрол над подопечените си създания.

Ди Кабон я зяпна с тревожно изумление и Иста със закъснение си даде сметка, че за него думите й са неразбираеми. Високото чело на Илвин се набръчка с почти същото озадачение и той каза предпазливо:

— Споменахте, че Джоен изглежда по-странно и противоестествено от Сордсо. В какъв смисъл?

Иста се опита да им опише как бе видяло вътрешното й зрение вдовстващата княгиня в онзи кратък и ужасяващ момент до потрошения й паланкин, разказа им и за обладания от демон княз Сордсо. И как демонският му огън сякаш бе разкачил костите й.

— Досега демоните неизменно се плашеха от присъствието ми, макар че защо — не знам. Не предполагах, че съм толкова уязвима за тях. — Тя погледна разтревожено към Фойкс.

— Системата, която описахте, е изключително необичайна — замислено рече ди Кабон, като потриваше двойната си брадичка. — По правило един демон се храни от една душа. Просто няма място за повече от един. Освен това демоните трудно се понасят един друг в непосредствена близост, какво остава в едно и също тяло. Не мога да си представя що за сила би могла да ги впрегне по този начин, като се изключи самият бог.

Иста прехапа замислено устни.

— Онова, което беше вътре в Джоен, не приличаше на онова, което се съдържаше в Сордсо. Сордсо изглеждаше обладан от обикновен демон, като онези на Катилара и Фойкс, само дето при него демонът не беше в подчинена позиция, а обратното — като при Кати, когато тя отпусна юздите на своя демон, за да го разпитаме, и после едва успяхме да го подчиним отново. С Джоен разговаряше демонът, а не синът й.

Лицето на ди Кабон се сгърчи от отвращение, докато осмисляше думите й.

Иста погледна към Фойкс, който стоеше зад него и изглеждаше още по-отвратен. Беше мръсен и потен след тазсутрешното изпитание като всички, но поне той, изглежда, се беше измъкнал без нито една рана.

— Фойкс.

Той подскочи стреснато.

— Царина?

— Можеш ли да ми помогнеш? Искам да избутам душевния огън на Катилара надолу в тялото й, а светлината на демона — в главата й, така че да може да ни отговаря, без да я подчини. Без да разкъса мрежата, чрез която тя поддържа Арис. Моментът едва ли е подходящ командирът на Порифорс да се строполи мъртъв на земята… По-мъртъв.

— Означава ли това, царина, че просто изчаквате по-подходящ момент, за да освободите душата на лорд Арис? — любопитно попита Фойкс.

Иста поклати глава.

— Не знам дали това е задачата ми, нито дали бих успяла, ако опитам. Страх ме е да не го превърна в призрак, окончателно и необратимо откъснат от боговете. Макар че сега виси на косъм.

— По-скоро изчакваме подходящия за нас момент — измърмори Илвин.

Фойкс смръщи чело и сведе поглед към Катилара.

— Царина, готов съм да изпълня всяка ваша заповед, само че не разбирам какво искате от мен. Не виждам нито огньове, нито светлини някакви. Вие виждате ли?

— Отначало и аз не виждах. Сетивата ми препращаха някаква неясна смесица от емоции, предчувствия и сънища. — Иста разпери пръсти, после ги стисна в юмруци. — После богът отвори очите ми към своето царство. Сега вътрешното ми зрение вижда реалността като плетеница от светлини и сенки, цветове и линии. Някои светлини висят като мрежа, други текат като пълноводни реки.

Фойкс поклати озадачено глава.

— Тогава как направи онова с мухите и с коня, който се спъна? — търпеливо попита Иста. — Не усещаш ли нещо, може би по друг начин? Чрез слуха си например? Или чрез осезанието?

— Аз… — той сви рамене, — ами, просто си пожелах да го направят. Не… накарах ги. Представих си много ясно какво искам да направят, заповядах на демона и нещата просто се случиха. Доста беше… странно обаче.

Иста прехапа устни, вперила поглед в него. После, водена от импулс, застана пред него и нареди:

— Наведи глава.

Той я погледна изненадано, но все пак се подчини. Иста стисна предницата на туниката му и го дръпна още по-надолу.

„Господарю Копеле, нека Твоят дар бъде споделен. Или пък не. Проклети да са очите Ти“. Притисна устни към потното чело на Фойкс. „А. Да!“

Мечката зави от болка. За миг наситена виолетова светлина припламна в разширяващите се очи на Фойкс. Иста го пусна и отстъпи назад. Той се изправи със залитане. Едва доловим бял огън избледня върху челото му.

— Ооо! — Той вдигна ръка към челото си и огледа изумено стаята, като спираше поглед на всеки от присъстващите. — Това ли виждате? През цялото време?

— Да.

— И как така не се препъвате на всяка крачка?

— Свиква се. Вътрешното око се учи, също като телесните ни очи, да подбира необичайното и да игнорира останалото. Можеш да гледаш, без да виждаш, но можеш и да гледаш с внимание. Сега искам от теб да гледаш внимателно Катилара, заедно с мен.

Ди Кабон издаде устни напред с неприкрита тревога и страхопочитание. Потри неуверено ръце.

— Царина, това може да бъде много опасно за него…

— Както и няколкостотинте джоконски войници, които заемат позиция около Порифорс, просветени. Оставям на здравия ти разум да прецени коя опасност е по-непосредствена в момента. Фойкс, виждаш ли… — Обърна се и го свари да гледа собствения си корем с нещо средно между ужас и смаяно любопитство. — Фойкс, внимавай!

Той преглътна и вдигна очи.

— Ъъ, да, царина. — Примижа и я заоглежда внимателно. — Можете ли да видите себе си?

— Не.

— И по-добре. От цялото ви тяло изскача нещо като искри — остри като иглички всичките. Нищо чудно, че демоните се плашат…

Иста го хвана за ръката и решително го дръпна към леглото на Катилара.

— Гледай сега. Виждаш ли светлината на демона, цялата на възли вътре в тялото й? И белия огън, който тече от сърцето й към нейния съпруг?

Ръката на Фойкс проследи колебливо бялата линия, което бе достатъчно доказателство за новата способност на сетивата му.

— Сега погледни под този поток към канала, поддържан от демона.

Той проследи с поглед линията от бял огън, после премести очи към ручейчето, което все още се процеждаше откъм лорд Илвин, сетне погледна обратно към Катилара.

— Царина, не се ли излива прекалено бързо?

— Да. Точно затова нямаме много време. Хайде, да видим какво можеш да направиш. — Както преди, тя плъзна ръце над тялото на маршезата. После, водена от любопитство, отпусна ръцете си и вместо това просто си пожела наум. Беше по-лесно да подчини белия огън, като използва навиците на плътната материя, но както откри, ръцете всъщност не й бяха необходими. Душепламът на Катилара се сбра в областта на сърцето й, като продължи да се излива както преди. Иста не се опита да промени количеството, което Арис черпеше от нея. Докато огънят продължаваше да тече, поне можеха да са сигурни, че маршът все още… функционира, където и да се намираше.

— Сега, Фойкс. Опитай се да избуташ демона към главата й.

След кратко колебание Фойкс заобиколи леглото и хвана босите стъпала на Катилара. Светлината в него се разгоря и на Иста дори й се стори, че чува как мечката ръмжи заплашително. Вътре в Катилара виолетовата демонска светлина избяга нагоре. Иста отклони за миг вътрешния си взор да провери състоянието на мрежата, поддържаща Арис, после се опита да постави стега при врата на Катилара. На душеплама това се отрази по познатия й вече начин, но дали щеше да подейства на демона?