Арис се срина на колене, устната му зейна.
— Ако го искаш в движение — обърна се Иста към Катилара, — оттук насетне ще трябва сама да се погрижиш. Край на кражбата.
— Не! — изпищя Катилара, когато Арис се отпусна тежко в скута й. Горам го сграбчи, за да не се търкулне през капрата. Катилара впери ужасен и невярващ поглед в бледото, объркано лице на съпруга си. Огънят на душата й се завихри нагоре и се сбра в сърцето й.
„Да!“ помисли си Иста. „Можеш. Давай, момиче!“ После, с вик и бял изблик, Катилара изгуби съзнание. Хаотичният огън изригна от сърцето й и се плисна неравномерно в руслото на заклинанието. Иста отново протегна прозрачната си ръка. Потокът се успокои, смири се. Нито твърде бърз, така че да изчерпи изцяло извора си, нито твърде бавен, за да не постигне целта си. Просто… ето така. Вътрешното й око проследи отново линиите. Миниатюрно ручейче живот все още се процеждаше откъм Илвин, колкото да поддържа контакта. Тя не смееше да пипа мрежата на демона — дори и да събереше смелост, не беше сигурна, че ще успее да я разкъса. Арис примигна, раздвижи челюсти, изправи се тромаво и се подпря на рамото на Горам.
— О, благодаря ви — промърмори Фойкс в благословената тишина.
— Самата аз от време на време изпадах в истерия, отначало, когато мъката ми беше още съвсем прясна — тихо му каза Иста, завладяна от неприятния спомен. — Защо, в името на петимата богове, някой не ме е удушил, за да се отърват най-после от мен? Умът ми не го побира.
Откъм фургона се чу дрезгав глас:
— Копелето го взело, сега пък какво?
По лицето на Арис се разля облекчение.
— Илвин! Излез!
Чуха се стъпки на боси крака, после Илвин, облечен само с ленената си риза и с вид на човек, който се е събудил твърде рано след проточил се нощен гуляй, се появи със залитане и застана примигващ на ярката светлина, като се опря с ръка на дървената рамка, поддържаща платнището, за да не падне.
Погледът му се спря на Иста и лицето му грейна.
— Глупчо! — извика зарадвано той. Този странен поздрав, със закъснение осъзна Иста, беше предназначен за коня му, който размърда уши, изпръхтя, изду сивите си ноздри и почти, но не съвсем, помръдна от мястото, където му бе наредила да стои. — Царина — продължи Илвин, като й кимна. — Надявам се Перушан да се е представил добре. Богове пет, никой ли не се е сетил да му намали дажбите?
— Той е изключителен джентълмен — увери го Иста. — Самата аз го намирам за много снажен.
Илвин сведе поглед към Кати, която лежеше отпусната върху рамото на свилия се Горам.
— Какво става? Тя добре ли е?
— Засега — успокои Иста и него, и Арис, който току поглеждаше жена си с нарастваща тревога. — Аз, хм… накарах я да си смени мястото с вас за известно време.
— Не знаех, че можете да направите такова нещо — предпазливо рече Илвин.
— И аз не знаех допреди малко. Заклинанието на демона не е прекъснато, просто е… пренасочено.
Арис, с лице, застинало от неудобство, въпреки всичко коленичи и вдигна Катилара на ръце. Илвин посегна към дясното си рамо и се намръщи; намръщи се още повече, когато видя червено ручейче да се процежда бавно от рамото на Катилара. Отстъпи встрани да направи място на брат си, който внесе маршезата във фургона. Иста подаде юздите на коня си на Лис и се прехвърли тромаво от седлото на капрата; Илвин й подаде ръка да й помогне.
— Трябва да поговорим — каза му тя.
Той кимна сериозно, после се обърна към слугата си:
— Горам. — Конярят вдигна очи към него с неприкрито облекчение. — Обръщай фургона към Порифорс.
— Да, милорд — щастливо откликна Горам.
Иста наведе глава и се мушна във фургона след Арис и Илвин, докато Фойкс раздаваше на висок глас команди на хората си да помогнат с обръщането на четворния впряг. Арис внимателно сложи отпуснатата Катилара на носилката, която бе освободил преди малко. Под платнището беше тъмно и душно след ярката светлина вън, но очите на Иста бързо се нагодиха. Другият слуга и придворната дама на Катилара клечаха уплашено в дъното на фургона между няколко малки сандъка. Скромен багаж за такова пътуване, макар че ковчежето с бижутата на маршезата без съмнение лежеше в някой от сандъците.
Арис прати слугата и младата жена да седнат отпред при Горам. Пажът му, ококорил притеснено очи, се сгуши до него. Арис разроши успокояващо косата му и седна с кръстосани крака до главата на жена си. Илвин помогна на Иста да се настани на носилката отсреща — Иста усети как коричките върху раните й се пропукаха под бинтовете, когато сви колене. Илвин понечи да седне с кръстосани крака до нея, усети, че няма как да запази приличие в тази поза с тясната си риза, и се отпусна на колене.
Арис погледна жена си и изпъшка:
— Не мога да повярвам, че ме е сметнала за способен да изоставя Порифорс.
— Знаела е, че не бихте го направили — каза Иста. — Точно затова е измислила този план. — Поколеба се. — Трудно е, когато целият ти живот зависи от решенията на други хора и с нищо не можеш да повлияеш на развръзката.
Фургонът най-после обърна и бавно потегли. Конете щяха да капнат от умора, докато изминат десетината мили по обратния път до замъка.
Арис докосна рамото на Катилара, където вече се бе оформило тъмно петно от бавното кървене под дрехата.
— Така няма да стане.
— Трябва, поне докато се върнем в Порифорс — смутено рече Илвин, после протегна ръце и размърда рамене, сякаш да свикне със собственото си тяло. Стисна юмрук за проба и се намръщи.
— Мога само да се надявам, че гарнизонът не е направил някоя глупост заради изчезването ми — каза Арис.
— Веднага щом пристигнем — каза Иста, — трябва да разпитаме отново демона на Катилара. Той трябва да знае какво се готви в Джокона или най-малкото кой го е изпратил тук. — После повтори пред Илвин думите на офицера за внезапната промяна в поведението на Сордсо Пияницата.
— Много странно — замислено рече Илвин. — Преди Сордсо никога не е показвал такава семейна лоялност.
— Но… дали ще успеем да разпитаме съществото, царина? — попита Арис, без да откъсва очи от Катилара. — Миналия път не ни провървя особено.
Иста поклати глава, обзета от същите съмнения.
— Тогава го нямаше просветен ди Кабон да ме посъветва. Нито Фойкс ди Гура да помогне. Може би ще успеем да насъскаме двата демона един срещу друг с добър резултат. Или… с някакъв резултат. Ще се посъветвам със свещения, когато се приберем.
— Аз бих се посъветвал с брат си, докато все още мога — каза Арис.
— А аз бих се възползвал от малко храна — каза Илвин. — Да се намира нещо за ядене във фургона?
Арис накара пажа да потърси. Момчето измъкна от сандъците самун хляб, плик сушени кайсии и мях с вода. Илвин почна да дъвче старателно, докато Арис го информираше подробно за сведенията, донесени от съгледвачите му.
— Нямаме никакви новини от северния път — отбеляза Илвин, когато Арис приключи. — Това не ми харесва.
— Да. Тревожа се за двете групи, които още не са се върнали, нито са изпратили куриер. Канех се да пратя още един патрул след тях, когато сутрешните ми задължения бяха прекъснати неочаквано. — Арис погледна с раздразнение изпадналата си в несвяст жена. — Или да отида сам.
— Моля те да не го правиш — каза Илвин, като потриваше рамото си.
— Ами… да. Май няма да е много умно предвид обстоятелствата. — Тревогата, с която гледаше Катилара, нарасна още повече, ако въобще беше възможно. Тя изглеждаше ужасно беззащитна, свита на топка като дете. Лишена от вътрешното напрежение, поразителната й хубост привличаше погледа като магнит.
Той вдигна очи и успя да се усмихне на Иста.
— Не се тревожете, царина. Дори някаква незнайна войска да се приближава от тази посока, Порифорс няма да пострада. Стените са яки, гарнизонът — лоялен, теренът би затруднил изключително много използването на обсадни машини, а крепостта е построена върху масивна скала. Не могат да прокопаят тунели отдолу. А от Оби ще пристигне помощ — още преди враговете ни да са си разпънали палатките.
