Ди Ферей пристигна заедно с Ферда и Фойкс, и двамата с царедворски вид. И млади. Момичето-куриер влезе след тях и се закланя учтиво. Беше се изправила храбро пред царина Иста насаме, но тук атмосферата на улегнала древност би стопила куража и на обръгнали в битки войници. Лис седна вдървено на стола си и всячески се стремеше да изглежда незабележима, макар че оглеждаше двамата братя с интерес. Миризмата на коне беше много по-слаба сега, макар че лейди ди Хюелтар не пропусна да сбърчи нос. Ала още един стол — не този на старата провинкара — още стоеше празен, точно срещу Иста.
— Гост ли чакаме? — попита Иста ди Ферей. Някой възрастен приятел на някой от възрастните сътрапезници навярно — Иста не смееше да се надява на нещо по-екзотично.
Ди Ферей се окашля и кимна към старата лейди ди Хюелтар.
Сбръчканото й лице се разля в усмивка.
— Обърнах се с молба към храма във Валенда да ни пратят подходящ свещен, който да ви бъде духовен наставник по време на поклонението, царина. Щом няма да пращаме в Кардегос за опитен учен, помислих, че може да помолим просветената Товиа от ордена на Майката. Може и да не е напреднала толкова много в изучаването на теологията, но е изключителен лекар и ви познава отдавна. Такова облекчение е да имаш до себе си познат човек, ако ни застигнат някакви женски болежки по пътя или… или ако старите ви проблеми се появят отново. Няма по-подходящ човек за вашия пол и ранг.
Облекчение за кого? Свещена Товиа открай време беше близка приятелка на старата провинкара и на лейди ди Хюелтар — Иста лесно можеше да си ги представи тричките как се радват на малък излет под лъчите на пролетното слънце. Богове пет, лейди ди Хюелтар наистина ли беше решила, че и тя ще идва? Иста с мъка овладя неподобаващото желание да запищи, точно като Лис, когато се беше уплашила от безкрайните къдели вълна.
— Знаех си, че ще се зарадвате — продължи да каканиже лейди ди Хюелтар. — Помислих си, че може би ще искате да обсъдите с нея религиозните страни на пътуването, докато вечеряме. — Старата дама смръщи вежди. — Не е в неин стил да закъснява.
Челото й се изглади, когато един слуга влезе и обяви:
— Пристигна, милейди.
— О, добре. Поканете я веднага.
Слугата отвори уста сякаш да каже нещо, но после само се поклони и излезе.
Вратата пак се отвори широко. Пухкава и абсолютно неочаквано позната фигура влезе в трапезарията и се закова на място пред стена от сащисани погледи. Беше не друг, а дебелият млад свещен на Копелето, когото Иста беше срещнала на пътя преди две седмици. Само че сега белите му роби бяха малко по-чисти, понеже липсваше прахолякът от пътя, за разлика от избледнелите петна с постоянно естество по подгъва и на гърдите.
Дружелюбната му усмивка се поколеба.
— Добър вечер, уважаеми дами и вие, господа. Заръчаха ми да се явя тук при госпожа ди Хюелтар. Нещо за свещен, който трябвало да придружи поклонници?…
Лейди ди Хюелтар успя да открие гласа си.
— Аз съм въпросната госпожа. Но доколкото разбрах, храмът трябваше да прати свещена Товиа, лекарка на Майката. Вие кой сте?
Последният въпрос бе на крачка да прозвучи неучтиво, усети Иста, но самообладанието на старата дама се беше намесило в последния момент.
— О… — Той побърза да се поклони. — Просветен Шивар ди Кабон, на вашите услуги.
Поне името му говореше за някакво положение в обществото. Свещеният изгледа Иста и ди Ферей и ги позна на свой ред, помисли си Иста, и на свой ред се изненада.
— А къде е просветена Товиа? — объркано попита лейди ди Хюелтар.
— Доколкото знам, са я повикали по спешност при тежко болен някъде в околностите на Валенда. — Смущението продължаваше да подкопава усмивката му.
— Добре дошъл, просветен ди Кабон — натъртено рече Иста.
Ди Ферей се сети, че има задължения.
— Да, наистина. Аз съм кастеланът на замъка, ди Ферей; това е вдовстващата царина Иста…
Очите на ди Кабон се присвиха и той се взря остро в Иста.
— Вие… — прошепна той.
Ди Ферей не чу последното или се направи, че не го е чул, и представи братята ди Гура и другите дами според ранга им, довършвайки с известна неохота:
— А това е Лис, куриер на канцлерството.
Ди Кабон се усмихна бодро на всички присъстващи.
— Това никак не е редно — сигурно има някаква грешка, просветен ди Кабон — продължи в същия дух лейди ди Хюелтар, като хвърляше умолителни коси погледи на Иста. — Самата вдовстваща царина ще предприеме поклонението, за да помоли боговете за внук. Вие не сте… това е… не знаем дали… един свещен от ордена на Копелето и мъж при това… дали е най-подходящият, ъъ, човек, който да, ъъъ… — проточи тя в мълчалива молба някой, който и да е, да я извади от тези плаващи пясъци.
Някъде дълбоко в себе си Иста започваше да се усмихва. Каза спокойно:
— Грешка или не, сигурна съм, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Бихте ли ни направили честта да удостоите трапезата ни с присъствието си тази вечер, просветени, и да прочетете молитвата към боговете?
Той се усмихна широко.
— За мен е чест, царина.
Усмихнат и примигващ, той се настани на стола, който Иста му посочи, и погледна обнадеждено слугата, който мина покрай сътрапезниците с купата ухаеща на лавандула вода, в която да си оплакнат ръцете. После благослови предстоящата вечеря с обичайните думи и с приятен глас — какъвто и да беше, определено не беше прост селянин. Сетне посвети вниманието си на сервираните ястия с ентусиазъм, който би стоплил сърцето на готвача, ако той можеше да го зърне отнякъде, предвид дългогодишното му робуване пред вялия апетит на възрастни хора. Фойкс без видимо усилие не отстъпваше на свещения.
— Роднина ли сте на семейство Кабон, от което произхожда сегашният свещен генерал на ордена на Дъщерята ди Ярин? — учтиво се поинтересува лейди ди Хюелтар.
— Падам му се трети или четвърти братовчед, милейди — отвърна свещеният, след като си преглътна хапката. — Син съм на сер Одлин ди Кабон.
И двамата братя ди Гура се размърдаха заинтригувано.
— О — рече изненадана Иста. — Мисля, че съм го срещала, преди много години, в двора в Кардегос. — „Нашият дебел Кабон“, както често се беше шегувал царинът. Но той беше загинал храбро, като всеки по-строен господин на царска служба, при кървавото поражение, претърпяно от Иас в битката при Далус. След миг Иста добави: — Приличате си.
Свещеният кимна с явно доволство.
— И не съжалявам за това.
Обзета от пакостлив импулс, Иста реши да попита, защото беше ясно, че никой друг от присъстващите няма да го направи:
— А майки ви лейди ди Кабон ли беше?
Очите на свещения проблеснаха в отговор над вилицата с печено.
— Уви, не. Но баща ми въпреки това беше привързан към мен в някаква степен и прехвърли необходимата сума в храма, когато станах на години за обучение. Дойде време, когато оцених това по достойнство. Призванието ми не ме порази като светкавица, в интерес на истината, а бавно, както расте дърво. — Кръглото лице и облеклото на свещен го правеха да изглежда по-стар, отколкото беше, реши Иста. Едва ли беше прехвърлил трийсетте, а може да беше и значително по-млад.
За пръв път от много време разговорът не се въртеше около болестите, неразположенията и храносмилателните проблеми на разни хора, а се насочи към политически теми и най-вече към обединението на Шалион и Ибра. Двамата ди Гура имаха много да разкажат, при това от първа ръка, за миналогодишната успешна кампания, водена от марш ди Палиар, с която си бяха върнали планинската крепост Готоргет, намираща се на ключова позиция по границата с враждебните рокнарийски княжества на север, и за бойните подвизи на царевича-консорт Бергон, взел дейно участие в кампанията.
Ферда каза:
— Фойкс го удариха лошо с рокнарийски боен чук по време на последната атака, с която превзехме крепостта, и изкара доста време на легло тази зима — ребрата му бяха потрошени и получи възпаление на дробовете. Канцлер ди Казарил го взе при себе си като писар, докато кокалите му не зараснаха. Братовчед ни ди Палиар реши, че малко лека езда ще му помогне да си върне формата.
