Дебелото му лице застина в размисъл.

— Нямам пълна информация, но от онова, което съм чул, наистина изглежда, че повечето са на север.

— Хм. — Иста отново размърда схванатите си рамене. — Лорд Илвин, ди Кабон ми каза и друго — че свещената на Копелето в Раума е била светица на неговия орден, надарена със способността да извлича демони от гостоприемниците им и да ги връща, по някакъв чудодеен начин, при бога. Джоконците са я убили.

Илвин издиша през стиснати устни.

— Това е твърде неприятна загуба, точно сега.

— Да. Иначе той е щял да завлече Фойкс право при нея, вместо да идват тук. Сега обаче започвам да се чудя дали не се касае за нещо повече от обикновена злощастна случайност. Когато яздех като пленничка в обоза на джоконците, видях нещо странно. Един висш офицер, може би самият им командир, яздеше с нас, завързан за седлото си като пленник или като тежко ранен човек. Лицето му беше отпуснато… лигавеше се и бръщолевеше нещо, без думи, а от време на време викаше, сякаш от страх, или хлипаше. Реших, че сигурно са го ударили по главата и е пострадал разсъдъкът му, но пък не беше превързан, нито кървеше. Сега се чудя, дали ако тогава разполагах с вътрешното си зрение… какви ли пукнатини бих съзряла в душата му.

Илвин примигна при тази страховита словесна картина. Мислите му прескочиха напред към извода, който Иста още не бе изрекла на глас.

— Възможно ли е и той да е бил магьосник на служба на Джокона, как мислите? И е командвал колоната.

— Възможно е. Ами ако светицата от Раума не е загинала без борба или съвсем напразно? Ами ако именно тя е изтръгнала из корен демоничните му сили, преди насилието да я надвие? Нима и ние, в началото на една кампания, не подпалваме реколтата на враговете, не запълваме с пръст кладенците им, не ги лишаваме от ресурси? Според мен една светица, която може да прогонва демони по своя воля, би била мощен ресурс срещу враг, който разчита именно на такива магьосници, ако сме прави в предположенията си. Знаем за двама, а може да има и повече. Онзи ден ме попитахте защо точно Раума. Ами ако убийството на светицата, което сметнахме за инцидентно зло, съпътстващо нахлуването, всъщност е било основната му цел?

— Но демоните трудно се сработват — възрази ди Кабон. — Един магьосник с висок ранг в джоконския двор би могъл да стори големи злини, ако е зъл по природа. Е, както и от лоялност — призна той. — Към Джокона, имам предвид. Но да свика и оглави легион от демони — това е по силите единствено на Копелето. Немислимо високомерие за един човек, и два пъти повече за квадрианец. Освен това такава една концентрация на демони би породила хаос, който няма как да се скрие.

— Границите се готвят за война — каза Иста. — По-голям хаос от този трудно мога да си представя. — Потри челото си. — Лорд Илвин, предполагам добре познавате двора на Джокона. Разкажете ми за него. Какво представляват главните съветници и командири на княз Сордсо?

Той я изгледа с подновен интерес.

— В голямата си част са хора от по-старото поколение, които Сордсо наследи от баща си. Първият му канцлер беше негов чичо, той почина. Настоящият му генерал заема този пост от години. Личните приятелчета на Сордсо са значително по-млади, но засега не му се е удало да назначи никого от тях на влиятелни позиции. Много е рано да се каже дали някой от тях ще се окаже подходящ за война или държавно управление, макар че тези постове, изглежда, се раздават предимно на богаташки синчета, които не са имали възможност или желание да усвоят друга професия. Двамата с Арис често сме си говорили кои ще се придвижат нагоре, когато старата гвардия най-после започне да измира. А, да не забравяме и майка му, княгиня Джоен — вдовстващата княгиня Джоен. Беше регент на Сордсо, заедно с чичо му и генерала, докато князът навърши пълнолетие. Исках да си пробваме късмета, когато тя пое юздите преди няколко години, но Арис изведнъж бе обзет от пристъп на уважение към пола и вдовството й. Пък и точно тогава бяхме в разгара на кризата, която завърши с болестта и кончината на царин Орико, и се бояхме, че Кардегос може би не ще успее да ни спаси от грешките ни. Или още по-лошо, не ще успее да подкрепи една наша победа.

— Разкажете ми повече за Джоен — бавно рече Иста. — Срещали ли сте се с нея? Ако Умерю се бе придържала към първоначалния си план, тя можеше да ви стане тъща.

— Ужас. Дори фактът, че недостатък от такъв мащаб не ме е притеснил навремето, е достатъчен знак за могъществото на Умерю. Никога не съм се срещал с Джоен лице в лице. Тя е десетина или петнайсет години по-голяма от мен и по времето, когато бях възмъжал достатъчно, за да се замисля за политиката на княжеството, тя вече бе слязла от сцената, заменяйки я с женските покои. Бих казал, че тя е княгинята с най-много, почти непрекъснати бременности в най-новата история на Джокона — определено изпълни своя дълг към съпруга си. Макар да нямаше голям късмет с децата си, въпреки всичките си усилия. От десетината или повече, само три бяха момчета и две от тях починаха съвсем малки. Няколко помятания и мъртвородени бебета, ако не се лъжа. Седем момичета доживяха да се омъжат — Сордсо има родствени връзки из всичките пет княжества. О, освен това е пряка потомка на Златния генерал. Компенсация за разочарованието й от собствения й съпруг и син, предполагам, или пък е причината за него, не знам.

Златния генерал, Рокнарийския лъв. За известно време, през управлението на царин Фонса, прочутият квадриански водач се бе опитал да обедини петте княжества, за пръв път от векове, и да помете като приливна вълна отслабените квинтариански царства. Ала бе умрял без време, трийсетгодишен, унищожен от застаряващия царин Фонса, посредством магия за смърт, в една нощ на възвишена саможертва. Ритуалът бе убил и двамата водачи и бе спасил Шалион от рокнарийската угроза, но едновременно с това бе причинил излив на сила, проклятие, което бе преследвало наследниците на Фонса до дните на Иста, че и след това. Златния генерал бе оставил след себе си само подновено политическо безредие в княжествата, както и няколко невръстни деца, от които Джоен беше най-малката.

Нищо чудно да е пораснала с мисълта, че баща й е трагично загинал герой. Но ако не е могла да тръгне по великите стъпки на баща си, възпрепятствана от пола си, който не й е позволявал да участва на военната и политическата сцена, дали не би се опитала да го възкреси в свой син? Всички онези бременности… Иста, която бе преживяла едва две, добре знаеше колко изтощителни могат да бъдат за тялото и живеца на една жена.

Намръщи се замислено.

— Постоянно се сещам за онова, което каза Катиният демон. „Тя идва“, сякаш това е събитие от изключителна важност. Първоначално реших, че има предвид мен, защото фактът, че съм докосната от бог, изглежда, притеснява сериозно демоните, но… аз не идвах. Вече бях пристигнала. Така че няма смисъл.

Илвин отбеляза замислено:

— Ако някой в двора на Джокона наистина се е забъркал с магьосничество с цел да нападне Шалион, бих казал, че не се справя особено добре. И двамата му агенти-демони — и Умерю, и командирът на колоната — се провалиха още при първите си изпитания, ако сте права в предположенията си.

— Може би — каза Иста. — Но не и без да са приближили Джокона към крайната й цел. Светицата от Раума е мъртва, а Порифорс… си има други грижи, които го отвличат от защитата на границата.

При последните й думи той вдигна рязко поглед.

— Арис все още ни води… нали?

— Засега. Но е явно, че резервите му се изчерпват.

Това, изглежда, подсети Илвин за собствените му резерви, защото той даде знак на Горам и послушно задъвка нова хапка хляб. Лицето му се изкриви от дълбок размисъл. Той преглътна и каза:

— Сега се сещам, че всъщност разполагаме с някой, който трябва да знае всичко за джоконските планове, ако има такива, и кой точно от двора на Сордсо стои зад тях. Самият демон. Трябва пак да го разпитаме. По-решително. — И добави: — Може би ще е по-добре, ако този път Арис не присъства на разпита.