Тя се дръпна срамежливо.

— Дадоха ми я назаем.

Чу се тропот на копита, Фойкс вдигна поглед и се изправи. Лорд Арис, заедно с един от конниците си, мина през портата върху петнистия си сив жребец, скочи на земята и хвърли юздите на един коняр.

— Е, царина — обърна се към нея Арис с усмивка. — Върнахте си хората.

Фойкс се поклони.

— Единствено благодарение на вас, сър. Нямах време да ви се представя. Фойкс ди Гура на вашите услуги.

— Дори и да не познавах брат ви, мечът и враговете ви биха били достатъчна препоръка. Арис ди Лютез. Порифорс е мой. Ще ви посрещна подобаващо, но първо трябва да разбера какво е станало с патрулите ми. Онези джоконци нямаха работа на пътя — взехме двама пленници и смятам да разбера как са се озовали толкова близо до Порифорс, без да се вдигне тревога. — Погледна Иста изпод вежди. — Сега Илвин ми липсва още повече — той знае рокнарийски по-добре от всеки тук. — Арис махна към посветен Пежар, който тъкмо влиташе в двора, за да поздрави с добре дошъл командира си. — Ето един от вашите хора, той ще ви каже къде да се настаните. — После извика на един слуга: — Имай грижата новите ни гости да получат всичко, от което се нуждаят, докато ме няма. Прави каквото ти кажат Пежар или царината.

Слугата се поклони. Погледът на Арис се плъзна бдително по ди Кабон, който все така нещастно седеше до стената. Свещеният вдигна уморено ръка в подобие на благословия, отлагайки официалностите за по-късно.

Арис се обърна към коня си, но спря, когато Иста го сграбчи за ръкава. Тя посегна и докосна туниката му, скъсана и окървавена на дясното рамо, и прокара пръсти през отвора по хладната, недокосната кожа. Обърна ръката си пред него и мълчаливо му показа тъмночервеното петно на пръстите си.

— При първа възможност, марше, предлагам да дойдете и да погледнете раната на брат си. Новата му рана.

Устните му се разтвориха объркано. После той срещна овладения й поглед и примижа.

— Разбирам.

— Внимавайте с ездата дотогава. Носете си ризницата.

— Бързахме и… — Плъзна пръсти по скъсаното място и веждите му се свъсиха още повече. — Права сте. — Кимна й сериозно и се метна на неспокойния си кон. Даде знак на хората си да го последват и препусна през портата.

Фойкс се огледа, после се обърна към Пежар с тревога в очите.

— Ферда тук ли е? Добре ли е?

— Добре е, сър, само че тръгна да ви търси — отвърна Пежар. — Сигурно вече е стигнал в Маради. Предполагам, че ще обърне и след няколко дни ще е тук. Има да псува за изхабените подкови.

Фойкс се намръщи.

— Надявам се да не поеме по пътя, който избрахме ние. Оказа се доста по-различно от онова, което ни каза маршът на Оби.

„А ти защо не си в храмовата болница в Маради?“, искаше да го попита Иста, но реши да изчака. Душата на Фойкс бе жизнена и в равновесие като тази на Лис, но вътрешният й поглед съзираше една сянка с форма на мечка в областта на стомаха му. Демонът, изглежда, усети погледа й, защото се сви на топка, сякаш се канеше да заспи зимен сън. Тя даде знак на слугата да се приближи.

— Погрижи се за двамата, веднага. Особено за свещения. Настанете ги в стаи близо до моите.

— Да, царина.

Тя се обърна към Фойкс:

— Трябва да поговорим за… всичко, веднага щом е възможно. Нека Пежар ви доведе при мен, в каменния двор, веднага щом си поемете дъх.

— Да — нетърпеливо рече той, — трябва да ни разкажете как сте се отървали от джоконците. В Оби само за това говорят, за засадата на лорд Арис.

Иста въздъхна.

— Случиха се толкова по-важни неща оттогава, че съвсем бях забравила за това.

Веждите му се вдигнаха.

— О? Тогава няма да се бавим, царина.

Поклони се и се обърна да помогне на слугата, който се опитваше да изправи ди Кабон на крака. Фойкс, изглежда, бе насъбрал опит в това упражнение, сякаш изправянето на дебелия мъж и привеждането му в движение му бяха станали втора природа. Сумтенето на ди Кабон бе също толкова проформа. Мокрият свещен повече се изпаряваше, отколкото да капе, но изглежда, бе преодолял в някаква степен първоначалното си изтощение.

Леките стъпки на Катилара долетяха откъм арката. Мъжете се обърнаха. Въпреки прегрятото си безсилие ди Кабон се ухили, както се хилеха всички мъже при вида на Катилара. Фойкс примигна и застина.

— Къде е моят господар? — тревожно попита Катилара.

— Излезе на разузнаване с хората си — каза Иста. — Изглежда, онова копие е ударило другаде.

Очите на Катилара се разшириха. Главата й се обърна към каменния двор.

— Да — потвърди Иста. — Вече се грижат за него.

— О! Добре.

Облекчената въздишка на Катилара беше прибързана, поне по преценка на Иста. Младата жена още не беше осмислила какво става. Но и това щеше да стане.

— Лорд Арис ще се върне до обяд… без съмнение.

Катилара стисна силно устни за миг. Иста продължи:

— Лейди Катилара ди Лютез, маршеза на Порифорс, позволете да ви представя моя духовен наставник, просветен Шивар ди Кабон, и Фойкс ди Гура, посветен офицер към ордена на Дъщерята. Познавате неговия капитан и брат Ферда.

— О, да. — Катилара все пак се сети да кимне. — Добре дошли в Порифорс. — Замълча и на свой ред огледа неуверено Фойкс. За миг двамата стояха застинали като котки, които се измерват с поглед. Демоните в тях се бяха свили на малки топки в присъствието на Иста и беше трудно да се прецени реакцията им на тази неочаквана близост, но радостна определено не беше. Лис, забелязала липсата у Фойкс на обичайното мъжко перчене пред красивата маршеза, се усмихна дяволито.

Иста махна към чакащия слуга и добави натъртено:

— Лорд Арис поръча на този човек да е на тяхно разположение. Свещеният е опасно изтощен от жегата и има нужда от незабавни грижи.

— О, да — съгласи се разсеяно Катилара. — Не искам да ви задържам. Ще ви посрещна подобаващо… по-късно. — Фойкс й се поклони и тя прошумоля бързешката нагоре по стълбите. Фойкс и ди Кабон последваха слугата и Пежар през арката, явно на път към стаите, където бяха настанени войниците от ордена.

Иста проследи с поглед и чувство на неясна тревога отдалечаващата се Катилара. Внезапно си спомни за думите на лорд ди Казарил — че имало и по-бавен начин, по който демоните убивали гостоприемниците си. Тумори например. Възможно ли беше такъв тумор вече да се е образувал? Опита се да открие наличието му в душевното вещество на Катилара, някакво черно петно от хаос или разложение. Само че всичко в момичето вреше и кипеше, така че бе трудно да прецени. Можеше да си представи последиците — страстната Катилара, таяща последна надежда, настоява, че симптомите говорят за дългоочаквана бременност, и ревниво пази корема си, който се издува не от живот, а от смърт… Иста потръпна.

„Илвин е прав. Трябва да открием по-добър начин. И то скоро“.

Не беше минал и час, когато двамата изгубени и намерени се появиха в каменния двор. Изглеждаха значително по-добре след, както личеше по всичко, щателна баня с многократно сменяна вода. Мокрите им коси лъщяха причесани, а дрехите им бяха ако не точно чисти, то поне не толкова лекьосани от пот, което спомогна за подобието на дворцов стил в нейна чест.

Иста махна на свещения към една каменна скамейка под сянката на арката и седна до него. Фойкс и Лис се настаниха в краката й. Лис отдели малко време да подреди изящно полите на дрехата, с която още не беше свикнала.

— Царина, разкажете ни за битката — нетърпеливо подхвана Фойкс.

— Брат ти ще ти я опише по-добре, аз не видях почти нищо. Питай го, като се върне. Първо искам да чуя какво имате да разкажете вие. Какво стана след като ви изоставихме?

— Не бих се изразил така — „изоставени“ — възрази ди Кабон. — По-скоро спасени. Скривалището свърши работа или пък богът е чул искрените ми молитви, които идваха право от сърцето ми. И от червата ми. Не смеех да шепна дори.

Фойкс изсумтя в знак на съгласие.