Лагерът беше тих, но не изоставен. Малки групи мъже идваха и си отиваха по тайнствени задачи, каквито възникваха след всяко сражение. Изглежда, никой не бързаше да я натовари на гърба на поредния кон, което й спести пристъп на истерия, с която не би имала силите да се справи. Можеше да е единствено благодарна. Няколко измити и стегнати, макар и измъчени на вид мъже от ескорта й си бяха напалили собствен лагерен огън в горичката и бяха взели назаем няколко от готвачките, които следваха войската на марша. Поканиха я да седне на един изправен пън, набързо издялан във формата на стол и грижливо тапициран със сгънати одеяла. От този импровизиран трон тя лениво наблюдаваше как се приготвя вечерята за нейните хора. Прати лечителката да се погрижи за онези от мъжете, които още не бяха прегледани, ако имаше такива. За щастие, жената се върна скоро. По някое време се появи и Ферда. Изглежда, и той бе успял да си открадне малко сън, с облекчение забеляза Иста, макар и недостатъчно.

Когато Арис ди Лютез дойде, яхнал коня си, придружен от десетина офицери и стражи, от огъня вече се издигаше ароматен дим. Приближи се към нея и я поздрави с поклон, който не би посрамил и двореца в Кардегос. Учтиво се поинтересува как се отнасят към нея и доста недоверчиво прие уверенията й, че всичко е чудесно.

— През лятото в Кардегос дамите от двора често си правеха излети в гората, подражавайки на селските нрави — каза му тя. — Много беше модерно да обядваш върху килимче, постлано на земята в горичка като тази, и да се радваш на хубавото време като това. — Без ранените мъже и разпиляното бойно снаряжение, вярно.

Той се усмихна.

— Надявам се скоро да се представим по-добре пред вас. Остава да се погрижа за още няколко неща тук и да пратя доклади на моя суверен, провинкара на Карибастос. До утре сутринта пътят би трябвало да е безопасен и прочистен от джоконски бегълци. За мен ще е чест и привилегия да ви предложа гостоприемството на замък Порифорс, докато си починете добре, раните ви заздравеят и хората ви си върнат силите, а след това да ви предложа ескорт докъдето пожелаете да отидете.

Тя сви устни, обмисляйки казаното. Усещаше настойчивия му поглед.

— Порифорс най-близкото убежище ли е?

— Той е най-силната крепост. Има градчета и села, които са по-близо, но защитата им е слаба, а и, честно казано, това са скромни поселища. Още половин ден езда, не повече, и то с почивки, обещавам. А и — усмивка пробяга по устните му като проблясък на чар и топлота — признавам, Порифорс е моят дом. Бих бил щастлив и горд да ви го покажа.

Иста не обърна внимание на сърцето си, което се топеше като восък под пламъка на свещ. И все пак, ако приемеше компанията му, това би довело до нови разговори, които на свой ред щяха да доведат до… какво? Забеляза, че Ферда я гледа с грейнали от надежда очи. Младият офицер си отдъхна открито, когато тя каза:

— Благодаря ви, милорд. За нас ще е удоволствие да приемем поканата ви за почивка и убежище. — След миг добави: — Може би онези от хората ми, с които се разделихме по принуда, ще ни намерят там, ако останем известно време. Когато пишете на ди Карибастос, бихте ли го помолили да разпространи вестта, че ги търсим спешно, и да ги препрати в Порифорс ако… когато ги открият?

— Разбира се, царина.

Ферда й прошепна:

— А ако вие сте на сигурно място, самият аз бих могъл да ги потърся.

— Ще видим — тихо отвърна тя. — Нека първо стигнем там.

По настоятелна покана от страна на Ферда маршът остана при огъня им. Слънцето вече залязваше и готвачките, амбицирани от царственото присъствие на Иста, им сервираха изненадващо богата вечеря. Иста не бе подозирала, че може да се изпече хляб, подправен с билки, чесън и лук, направо в тиган на открит огън. Арис отказа храната с обяснението, че вече се е нахранил, но прие чаша разредено вино, или по-скоро чаша вода с няколко капки вино в нея.

Тръгна си рано. Иста виждаше отблясъка на свещите в шатрата му, докато той пишеше на каквото там походно писалище мъкнеха слугите му при подобни походи, приемаше списъци на загиналите, ранените и пленниците, издаваше заповеди, съчиняваше писма и доклади, които да бъдат отнесени през мрака от бързи куриери. Един от счетоводителите на джоконците бе въведен в шатрата му и дълго остана вътре. Когато самата тя се върна в присвоената си шатра, разчистена вече от вещите на истинския си собственик и с посипани по пода дъхави билки, работните светлинки на Арис все още прозираха през стените на шатрата му като фенер в дългата нощ.

Потеглянето им на следващата сутрин се забави заради възникнали в последния момент проблеми от организационно естество и делегации, пристигнали от града, където Арис бе изпратил джоконските пленници, неща, които явно го подразниха, но най-накрая шатрите бяха прибрани. Дадоха й отпочинал кон от животните на марша — хубав бял скопец с нейното седло и сбруя. Тя забеляза, че младият войник, който й го доведе, преди това го язди из поляната, явно за да утоли първоначалния му изблик на игривост след дългата почивка, така че да е подходящ за една дама. За една уморена, застаряваща дама. Би предпочела стълба, за да се качи на гърба му, но се задоволи и с преплетените ръце на притесненото войниче.

— Надявам се да не ви създава неприятности, царина — каза младежът, като сведе глава. — Сам го избрах. Конемайсторът ни се разболя — лорд Порифорс се опитва да върши работа за двама души. Но всичко ще се нареди, щом се приберем в замъка.

— Сигурна съм, че ще стане така.

Доста голяма беше групата, която се изкатери по високия бряг на речната долина и пое през сухата местност горе. Четиридесет конници в сивите табарди на Порифорс яздеха напред, всичките с ризници и въоръжени до зъби, след тях Иста и хората на Ферда в намален състав. Най-отзад се влачеше прислугата, дългият обоз и ариергард от още двайсет войници. Поеха по широка пътека, след това свърнаха на север по черен път. Съгледвачи потегляха и се връщаха, напред и по фланговете на колоната, и сведенията, които носеха на бдителните офицери, бяха кратки, но явно насърчителни.

Движеха се с равномерна стъпка под топлите лъчи на утринното слънце. По някое време Арис успя да се откъсне за кратко от безмилостните си задължения на командир и изостана, изчаквайки Иста.

Поздрави я — вече беше в добро настроение, след като малката му армия беше потеглила в предпочитаната посока.

— Царина. Надявам се, че сте спали добре и че тази последна езда не е непоносима за вас.

— Да, ще се справя някак. Макар да ми се струва, че ще вдигна бунт, ако поемем в тръс.

Той се засмя.

— Тогава няма да искаме това от вас. Ще починем малко по обяд и ще пристигнем в Порифорс навреме за една доста по-добра вечеря от онази, която можах да ви предложа снощи.

— Значи вечерята трябва наистина да е изключителна. Чакам я с нетърпение. — Любезностите се сипеха автоматично от устните й. Но ако се съдеше по напрежението в усмивката му, той искаше нещо повече от това да си разменят любезности.

— Трябва да се извиня, задето не ви познах вчера — продължи той. — Куриерът от Толноксо, който ни предупреди за колоната, ни наприказва някакви дивотии, че и вие сте били сред пленниците, но сведенията му бяха много объркани. Когато обаче видях джоконските офицери да бягат с някаква жена, си помислих, че може и да има нещо вярно в думите му. После псевдонимът ви съвсем ме обърка.

— Не ми дължите извинения. Била съм ненужно предпазлива, както се оказа.

— Ни най-малко. Аз… никога не съм вярвал, че може да ви срещна. Лично.

— Трябва да кажа, че много се радвам, задето очакванията ви не се оправдаха. В противен случай тази сутрин щях да се събудя на някое неприятно място в Джокона.

Той се усмихна и погледна към Ферда, който яздеше от другата страна на Иста като доволна публика на всичките тези благороднически приказки. Любопитството се сборичка с ужаса в стомаха на Иста и победи. Тя разбра намека и даде знак на Ферда да се поотдалечи.