— Всичко вече беше замислено, когато се появиха парите ми — рече тя. — Как Антоний щеше да проведе кампанията си без тях?

— Нямаше да има кампания, царице! Антоний щеше да си остане в Сирия, затънал в огромни дългове към доставчиците на всичко, от ризници до артилерия.

— И ти би предпочел това, вместо да получи парите и да може да им плати?

— Да! — озъби се Ахенобарб.

— Това означава, че не го смяташ за способен военачалник.

— Мисли каквото си искаш, царице. Няма да кажа нищо повече — отвърна Ахенобарб и си тръгна ядосан, излъчващ омраза.

Изненадан и обезсърчен, Фонтей наруга мислено раздразнителния тон на генерала.

— Не, твое величество, той не е прав, но и не казва онова, което ти си помисли. Ако не бе съпровождала армията до Зеугма с намерение да продължиш и по-нататък и ако не се беше обаждала на събранията, мъжете като Ахенобарб нямаше да те критикуват по такъв начин. Той искаше да каже, че ти обърка начинанието с настояването си то да се проведе по определен начин… че без теб Антоний щеше да бъде друг човек и нямаше да претърпи поражение, без да води нито една битка.

— Но това не е честно! — ахна тя. — По никакъв начин не съм командвала Антоний! По абсолютно никакъв!

— Вярвам ти, госпожо. Но Ахенобарб никога не ще ти повярва.

Когато армията се дотътри до Левке Коме три нундина след пристигането на египетската царица, малкото пристанище беше задръстено от кораби, а около градчето бяха разпънати множество лагери. Клеопатра бе довела лекари, лекарства, цял легион хлебари и готвачи, които хранеха войниците по-добре, отколкото го правеха тиловаците, удобни легла, чисто и меко бельо. Дори заповяда на робите си да разчистят всички морски таралежи от плитчините на големия плаж, така че всеки да може да се къпе, без да се безпокои от най-лошата напаст в тази част на Нашето море. И макар Левке Коме да не бе точно Елисейските полета, на обикновените легионери им се струваше точно такова. Духът се повдигна — особено у онези, които не бяха изгубили пръстите си.

— Много съм благодарен — каза й Публий Канидий. — Момчетата ми се нуждаят от истинска почивка и ти им я осигури. Щом се оправят, ще забравят и за най-свирепите си изпитания.

— С изключение на окапалите пръсти и носове — горчиво отвърна Клеопатра.

Порт Юлий бе завършен навреме и Агрипа можеше да обучава своите гребци и морски пехотинци през цялата мека зима, през която консули станаха Луций Целий Попликола и Марк Кокцей Нерва. Както обикновено, партийният представител победи неутралния, Луций Нерва, безпристрастният участник в преговорите, довели до сключването на договора от Брундизиум, изгуби от брат си, който бе поддръжник на Октавиан. Върналият се Попликола, който трябваше да защитава интересите на Антоний, бе натоварен с управлението на града. Октавиан не искаше да му дава възможност да припише някоя победа над Секст Помпей на фракцията на Антоний, която все още бе многобройна и доста гласовита.

Сабин се показа адекватен надзирател на изграждането на Порт Юлий и искаше да получи командването, но заради трудния си характер изглеждаше неподходящ в очите на Октавиан. И докато Агрипа бе зает с тренировките, Октавиан се обърна с предложенията си към Сената.

— Тъй като си бил консул, ти си равнопоставен на Сабин — каза той на Агрипа, когато приятелят му дойде в Рим да докладва. — Затова Сенатът и римският народ решиха ти да бъдеш главнокомандващ по суша и по вода. Разбира се, под мое ръководство.

Двете години управление на Оттатъшна Галия, консулската длъжност и доверието на Октавиан в инициативата му се бяха отразили сериозно на Агрипа. За неща, за които преди щеше да се изчерви и отрича, сега той просто кимаше леко и поглеждаше доволно. Мнението за собствената му важност — че е нулева — не се бе променило, но самоувереността му беше пораснала, без да показва фатални недостатъци като у Антоний. У Марк Агрипа нямаше мързел, безотговорно отношение към подробностите и нежелание да се занимава с кореспонденция. Когато получеше писмо, Агрипа му отговаряше незабавно и тъй стегнато, че получателят нямаше никакви съмнения относно съдържанието му.

Затова отговорът му на новината за важното назначение беше:

— Както желаеш, Цезаре.

— Бих искал — продължи Октавиан, — да те помоля най-смирено да ми заделиш няколко кораба или един-два легиона под мое командване. Искам лично да участвам в тази война. Откакто се ожених за Ливия Друзила, астмата ми напълно изчезна и не се появява дори сред коне, така че би трябвало да оцелея, без да предизвикам нов куп измислици за страхливостта ми.

Това бе казано със съвсем прозаичен тон, но стъкленият блясък в очите му издаваше твърда решимост да изчисти завинаги петното от Филипи.

— Така или иначе възнамерявах да го направя, Цезаре — усмихна се Агрипа. — Ако разполагаш с време, бих искал да обсъдим военните планове.

— И Ливия Друзила трябва да присъства.

— Така е. Вкъщи ли си е, или е излязла на пазар за дрехи?

Жената на Октавиан имаше малко недостатъци, но страстта й към хубавото облекло определено спадаше към тях. Настояваше да се облича добре, имаше чудесен вкус, а накитите й, допълвани редовно от съпруга й, бяха обект на завистта на всяка жена в Рим. По принцип пестеливият Октавиан не възразяваше на тази екстравагантност. Това се дължеше на желанието му неговата жена да надминава всички останали във всяко едно отношение. Тя трябваше да изглежда и да се държи като некоронована царица и така да установи превъзходството си над другите жени. Един ден това щеше да бъде много важно.

— Мисля, че си е вкъщи. — Октавиан плесна с ръце и каза на прислужника да извика господарката.

Тя дойде миг по-късно, облечена в широка тъмносиня рокля с пришити отделни сапфири, които проблясваха, когато улавяха светлина. Огърлицата, обеците и гривните й бяха инкрустирани със сапфири и перли, копчетата, придържащи ръкавите й, също бяха от сапфири и перли.

Замаян, Агрипа примигна.

— Великолепно, скъпа моя. — Октавиан прозвуча като седемдесетгодишен старец. Тя му въздействаше по такъв начин.

— Не мога да разбера защо сапфирите са толкова непопулярни — рече тя, докато се настаняваше на стола си. — Намирам тъмния им цвят за изтънчен.

Октавиан кимна на писарите и секретарите, които се мотаеха наоколо и подслушваха всяка дума.

— Идете да обядвате или пребройте рибите в единственото езерце, което германците не са преслушали — каза им той, след което се обърна към Агрипа. — Ох, писна ми да живея зад тези стени! Кажи ми, че тази година ще мога да ги махна!

— Тази година — определено, Цезаре.

— Говори, Агрипа.

Агрипа най-напред опъна една голяма карта върху масата, която служеше за подбиране на безбройните документи, натрупани от заетия триумвир. Картата показваше Италия от Адриатическо до Тусканско море, Сицилия и провинция Африка.

— Току-що направих проверка и мога да ви кажа, че разполагаме с четиристотин и единадесет кораба — каза Агрипа. — Всички без сто и четиридесет са в Порт Юлий, готови за действие.

— Сто и двайсетте на Антоний и двайсетте на Октавия са в Тарент — обади се Октавиан.

— Точно така. Ако потеглят през Месинския пролив, ще бъдат уязвими, така че няма да ги насочваме натам. Ще заобиколят на юг и ще стигнат сицилианския бряг при нос Пахим, след което ще продължат на север покрай брега и ще атакуват Сиракуза. Този флот ще се командва от Таурус, който ще има и четири легиона за действия на сушата. След като превземе Сиракуза, той ще продължи по склоновете на Етна, като овладява пътьом страната, и ще изведе легионите си при Месина, където ще срещнем най-голяма съпротива. Таурус обаче ще се нуждае от помощ и за Сиракуза, и за похода си след това. — Лешниковите очи под издаденото чело на Агрипа внезапно проблеснаха в зелено. — Най-опасната задача е стръвта от шейсет големи пентери, специално подбрани да издържат на тежко морско сражение — бих предпочел да не ги губя, въпреки че са примамка. Флотът ще отплава от Порт Юлий през Проливите, за да помогне на Таурус. Секст Помпей ще бъде зает с това, което винаги прави — ще дебне в теснините. И ще се хвърли върху примамката като лъв на елен. Целта е да държим вниманието му заковано към Проливите и съответно към Сиракуза — за какво друго флот от яки кораби ще плава на юг, освен за да атакува Сиракуза? С малко късмет, моят флот, който ще следва примамката, ще изпревари Секст и ще извърши десант при Миле.