— Има ли някакво лекарство, което да взимам? Или бог, на когото да принеса жертва?
— Не, фараоне. — Той замълча и се изкашля деликатно. — Настроението ти, твое величество. Случайно да си по-нервна от обичайното? По-лесно ли се дразниш от дреболии?
— Да, Хапд’ефан’е, но само защото животът ми беше доста тежък през последните две години.
— Може би — рече той и се просна по очи, след което изпълзя на четири крака от стаята.
— Слава на боговете, че не е злокачествено — обърна се Клеопатра към Ирас и Хармия.
— Така е, но ако продължи да расте, ще те обезобрази — отвърна Ирас.
— Мери си приказките! — извика Хармия и я изгледа свирепо.
— Не го казвам просто така, стара мома такава! Все се притесняваш да не погрознееш и да не можеш да си намериш съпруг и не разбираш, че царицата трябва да е готова за всичко, което може да се случи. Ето какво представляваш!
Хармия заекна, не можа да намери какво да отговори, а Клеопатра се разсмя, искрено развеселена за пръв път, откакто се бе прибрала.
— Стига, стига! — рече тя, щом успя да си поеме дъх. — И двете сте на по трийсет и четири, а не на четиринайсет. Освен това и двете сте стари моми. — Усмивката й изчезна и тя се намръщи. — Отнех ви младостта и шанса да се омъжите, много добре си давам сметка за това. С кого можете да се срещате тук, освен с евнусите и старците?
Хармия забрави обидата и се разкиска.
— Чувам, че Цезарион е изказал мнението си за евнусите.
— Как си разбрала?
— По-скоро, как бих могла да не разбера. Аполодор е потресен.
— Ах, това ужасно момче!
21.
Артавазд Арменски нямаше никакви шансове да победи огромната римска армия, която навлезе в земите му, но въпреки това не се предаде веднага и осигури на Антоний няколко прилични битки, колкото да настърви неопитните войници и отново да приведе във върховна форма опитните. Антоний вече изобщо не пиеше, способностите му на бойното поле се възвърнаха, а с тях и самочувствието му. Клеопатра бе права — истинският му враг беше виното. Трезвен и пращящ от здраве, той призна пред себе си, че трябваше поминалата година да остане в Карана с остатъците от войската си и оттук да поиска помощ от Клеопатра. Вместо това бе натоварил хората си с още един тежък преход от петстотин мили, преди някой да се погрижи за тях. Както и да е, станалото — станало. Няма смисъл да задълбавам в миналото, каза си изпълненият с нови сили Антоний.
Тиций управляваше провинция Азия вместо Фурний, Планк бе останал в Сирия, но Ахенобарб участваше в кампанията. Канидий, вярната дясна ръка на Антоний, също бе тук. След като разположи удобно армията в Артаксата, изпълненият с енергия Антоний започна да планира действията си срещу другия Артавазд. Имаше време да нахлуе и да приключи кампанията преди настъпването на зимата. Армения беше рухнала и царят й бе паднал в плен в самото начало на юли.
Преди обаче Антоний да потегли към Мидия Атропатена, в Артаксата пристигна Квинт Делий, следван от огромен керван, в който беше самият Артавазд Мидийски, неговият харем, деца, мебели, внушително количество съкровища, в това число и сто грамадни мидийски коня, както и цялата изгубена от Антоний артилерия и обсадна техника.
Много доволен от себе си, Делий моментално връчи на Антоний черновата на договора, който бе уговорил с мидийския цар.
Антоний го погледна объркано и гневът в гърдите му видимо нарасна.
— Кой ти е дал правото да преговаряш от мое име?
Върху лисичето лице се изписа изненада, светлокафявите очи се разшириха от изумление.
— Че как, ти! Марк Антоний, трябва да си спомниш! Съгласи се с царица Клеопатра, че най-добрият начин да се справите с Мидия Атропатена е да накарате Артавазд да мине на страната на Рим. Така беше, кълна се!
Нещо в поведението му убеди Антоний.
— Не си спомням да съм издавал такава заповед — объркано промърмори той.
— Беше все още болен — рече Делий и изтри потта от челото си. — Сигурно е от това, защото ти наистина даде нареждане.
— Да, бях болен, спомням си. Какво стана в Мидия?
— Убедих цар Артавазд, че единствената му възможност е да сътрудничи на Рим. Отношенията му с царя на партите се влошили, след като Моназес отишъл в Екбатана и казал на Фраат, че мидийците са сложили ръка върху целия ти обоз — Моназес очаквал да получи дял от заграбеното. Освен това Фраат бил заплашван от противници, които били с мидийска кръв по майчина линия. На Артавазд Мидийски не му беше трудно да разбере, че ще покориш Армения, ако не й се притече на помощ. А не можеше да го направи, предвид създалата се ситуация в собствената му страна. Затова приказвах и приказвах, докато не го убедих, че най-добре ще бъде да съюзи царството си с Рим.
Гневът на Антоний утихна. Спомените започнаха да се връщат. Това беше тревожно… не, по-лошо — плашещо. Колко ли още решения, заповеди и разговори не си спомняше?
— Разкажи по-подробно, Делий.
— Артавазд дойде лично, за да засвидетелства искреността си заедно с жените и децата си. Ако си съгласен, желае да ти предложи четиригодишната си дъщеря Йотапа за съпруга на египетския ти син Александър Хелиос. Пет други деца, сред които и син от главната му жена, ще бъдат дадени като заложници. Има и много дарове, от мидийски коне до злато и скъпоценните камъни, добивани в царството му — лазулит, тюркоаз, яспис, халцедон и планински кристал. Цялата ти артилерия е тук, обсадната техника също, дори и дългият осемдесет стъпки таран.
— Излиза, че съм загубил само два легиона и орлите им — каза Антоний с равен глас.
— Не, орлите са тук. Оказва се, че Артавазд не ги е изпратил незабавно в Екбатана, а междувременно Моназес настроил Фраат срещу него.
Настроението на Антоний се оправи и той се засмя.
— Това няма да се хареса на скъпия Октавиан! Голям шум беше вдигнал за четирите изгубени от мен римски орли.
Срещата с мидийския Артавазд невероятно повдигна духа на Антоний. С малко суетня и без никакви пазарлъци условията на съставения от Делий договор бяха редактирани, одобрени, подписани и подпечатани с печатите на Рим и Мидия Атропатена. Това се случи след като Антоний бе огледал внимателно петдесетте коли с дарове — злато, скъпоценни камъни, ковчежета златни партски монети, няколко сандъчета с изящни бижута. Най-силно обаче го впечатлиха конете, достатъчно високи и силни, за да издържат тежестта на един катафракт. Артилерията и обсадната техника бяха разделени, половината щеше да замине към Карана с Канидий, а другата половина — към Сирия. Канидий щеше да презимува в Артаксата с една трета от армията, преди да потегли към казармите в Карана.
Антоний седна да напише писмо на Клеопатра в Александрия.
Много ми липсваш, мъничка ми съпруго, и с нетърпение очаквам да те видя. Първо обаче трябва да ида в Рим и да отпразнувам триумфа си. Да можеше да видиш плячката! Колкото онази на Помпей Велики след победата му над Митридат. Тези източни царства са заринати със злато и скъпоценности, макар че статуите им не могат да се мерят с произведенията на Фидий или на други гръцки майстори. Висока шест лакти статуя на Анахита от масивно злато ще бъде пратена в храма на Юпитер Добрия и Всемогъщия в Рим, а това е само малка част от заграбеното в Армения.
Ще се радваш да разбереш, че Делий уреди договора, който ти толкова много искаше — да, Рим и Мидия Атропатена сега са съюзници. Арменският Артавазд е мой пленник и ще върви на триумфа ми. Много отдавна не се е случвало триумфиращ пълководец да покаже истински управляващ монарх от подобни мащаби. Цял Рим ще се възхищава.
До секстилските календи остават само петнадесет дни и скоро ще тръгна за Рим. Веднага след триумфа ще отплавам за Александрия въпреки зимните ветрове и бури. Има много неща за правене, в това число и установяването на голям гарнизон в Артаксата. Ще оставя тук Канидий с една трета от войската. Ще върна другите две трети в Сирия и ще ги разположа на лагер около Антиохия и Дамаск. Девети легион ще отплава с мен за Рим, за да представи армията ми на триумфа. Копията и знамената му ще бъдат украсени с лаврови клонки. Да, бях провъзгласен за император на Наксуанското поле.
Много съм добре, макар че съм малко объркан от някои празнини в паметта ми. Представяш ли си, не си спомням, че съм изпратил Делий при Артавазд Мидийски. Трябва да разчитам на теб да потвърдиш други неща, когато привлекат вниманието ми.
Изпращам ти хиляди целувки, царице моя, и жадувам да прегърна дребното ти като на врабче телце. Добре ли си? Цезарион добре ли е? А нашите деца? Пиши ми в Антиохия. Ще има време, защото пращам това писмо по бърз куриер. Обичам те.
