— Как ли пък не! Ако имаш предвид кампанията му срещу царя на партите, това просто е нещо, от което трябва да се отърве, преди да се заеме с по-важни цели.

— Цели, които ти си му набелязала!

— Глупости! Той самият е достатъчно способен, за да може да ги види.

Ирод се отпусна назад в кушетката и скръсти тлъстите си, покрити с пръстени ръце под търбуха си.

— От колко време кроиш това, за което си мисля?

Златните й очи се разшириха и се вгледаха лукаво в него.

— Ироде! Аз и кроежи? Въображението ти съвсем се е развинтило. Следващата стъпка е да започнеш да бълнуваш. Какви кроежи бих могла да правя?

— Сложила си халка на носа на Антоний, а с безчислените му легиони, скъпа ми Клеопатра, май се каниш да катурнеш Рим в полза на Египет. Какъв по-добър момент за удар от този, докато Октавиан е слаб, а западните провинции се нуждаят от най-добрите му хора? За амбициите и страстите ти няма граници. Изненадан съм, че никой, освен мен не е прозрял плановете ти. Горкият Антоний, когато разбере!

— Ако си умен, Ироде, ще задържиш тези разсъждения в главата си, по-далеч от езика. Това са безумни и безпочвени брътвежи.

— Дай ми балсама и битума и няма да кажа нищичко.

Тя стана от кушетката и нахлузи пантофите си.

— Няма да ти дам да помиришеш и мръсен парцал, урод такъв!

И се отдалечи, а дрехите й тихо шумоляха като гласове, нашепващи незнайни заклинания.

В същия ден, в който Клеопатра тръгна от Зеугма за Египет, пристигна Ахенобарб, безгрижен и непочтителен.

— Трябваше да си на път за Витиния — каза Антоний, който, макар да изглеждаше недоволен, бе преизпълнен с радост.

— Това беше начин да се отървеш от мен, докато смяташе, че египетската харпия ще участва в кампанията ти. Нито един римлянин не би понесъл подобно нещо, Антоний. Изненадан съм от решението ти, че ти би могъл — освен ако не си се отказал да бъдеш римлянин.

— Не, не съм! — раздразнено отвърна Антоний. — Трябва да разбереш, че тази кампания е възможна именно поради готовността й да ми отпусне такива огромни количества злато! Явно си мисли, че заемът й дава право да участва в начинанието, но когато стигнахме дотук, вече беше готова с радост да се върне у дома.

— А аз съм готов с радост да зарежа пътуването до Никомедия. Е, приятелю, осветли ме за последните събития.

„Изглежда много добре — помисли си Ахенобарб. — От Филипи не съм го виждал в такава форма. Има сила в него и тя се дължи на сбъдването на мечтата му. Колкото и да ненавиждам египетската харпия, все пак съм й благодарен за златото. Той ще й го върне само с малка част от всичко, което ще спечели в кампанията“.

— Сдобих се с източник на информация за партите — рече Антоний. — Племенник на новия цар, казва се Моназес. След като Фраат изклал цялото му семейство, Моназес успял да избяга в Сирия — извадил късмет, че по онова време не бил в двора, а в Ницефориум, където уреждал някакъв търговски спор със сиенитите. Естествено, не посмял да се върне — за главата му вече била определена цена. Изглежда цар Фраат се е оженил за момиче от някакъв по-маловажен арсакидски род и смята да създаде ново потомство наследници. Цялата фамилия на невястата минала под меча, брадвата или каквото там използват партите. На новото люпило синове ще му трябват години да порасне, а това означава години без заплаха за самия Фраат. Моназес пък е мъж и си има последователи. Доста безскрупулни са тези източни монарси.

— Надявам се да не забравяш това, когато имаш вземане-даване с Клеопатра — подметна Ахенобарб.

— Клеопатра е различна — малко високомерно отвърна Антоний.

— А ти, Антоний, си влюбен — безцеремонно изтърси другият. — Дано мнението ти за Моназес да не е погрешно.

— Безпогрешно е като бронзова статуя на Бриаксис.

Но когато Ахенобарб срещна принц Моназес, стомахът му се сви. Да се довери на този човек? Никога! Той не можеше да те погледне в очите въпреки безупречния си гръцки език и обноски.

— Не му подавай и върха на малкия си пръст! — извика Ахенобарб. — Направиш ли го, ще ти отхапе ръката до рамото! Не виждаш ли, че Фраат го държи в резерва и го е обучил на западни обноски в случай, че се наложи да ни внедри шпионин? Моназес не се е спасил от клане, а е бил оставен, за да изпълни задачата си — да ни подлъже и поведе към поражение!

В отговор Антоний се изсмя. Нито Ахенобарб, нито другите скептици можеха да променят мнението му, че Моназес е сигурен като златото на Клеопатра.

По-голямата част от армията чакаше в Карана с Публий Канидий. Антоний доведе още шест легиона със себе си, десет хиляди галски конници и общо тридесет хиляди чуждестранни войници — юдеи, сирийци, киликийци и азиатски гърци. Беше оставил един легион в Йерусалим, за да е сигурен, че Ирод ще запази трона си (Антоний беше лоялен приятел, макар и понякога лековерен), както и седем легиона за усмиряване на вечно размирната Македония.

Ефрат бе прорязал широка долина между Зеугма и горното течение при Карана, в която имаше предостатъчно трева за конете, мулетата и воловете. След като минаха Самосата, долината започна постепенно да се стеснява и с приближаването на огромното множество към Мелитена пътят ставаше все по-труден. Малко след Самосата войската подмина кервана. Антоний бе разочарован, тъй като го беше изпратил от Зеугма двадесет дни преди армията и смяташе, че и двете части ще стигнат едновременно Карана. Уверено бе преценил, че воловете са в състояние да изминават по петнадесет и повече мили на ден. Оказа се обаче, че всички камшици и ругатни на този свят не можеха да ги накарат да преодолеят повече от десет.

Обозът бе гордостта и радостта на Антоний — най-големият, съпровождал някога римска армия. Стотици катапулти, балисти и по-малки артилерийски машини се търкаляха бавно зад теглещите ги волове. Имаше също и няколко тарана, способни да се справят с обикновени градски порти, и едно дълго осемдесет стъпки чудовище, което би разбило „дори портите на древния Илион“, както шеговито обясни Антоний на Моназес. Това бяха само бойните машини. Следваха безброй коли с провизии — жито, каци солено свинско, пушен бекон, олио, леща, нахут, сол, резервни части, инструменти и оборудване за ковачите на легионите, въглища, слитъци желязо за закаляване, огромни греди и дъски, триони за рязане на дървета или меки скали като туф, въжета, платнища, допълнителни палатки, колове, сбруи и всичко, за което би могъл да се сети един praefectus fabrum, за да може армията да попълва запасите и да предприема обсада. В една колона дължината на обоза беше петнадесет мили, но той се движеше на широк фронт с дебелина три мили. Два съкратени легиона от по четири хиляди войници охраняваха непрекъснато огромния и безценен военен придатък, командван от Опий Стациан, който мърмореше пред всеки съгласен да го изслуша.

Сред слушателите бе и Антоний, докато армията изпреварваше обоза.

— Всичко е добре, докато можем да се придвижваме по този начин — нетактично рече Стациан, — но тесните планини отпред ми говорят за тесни долини, а ако се наложи да опънем каруците в колона, губим и комуникацията, и защитата.

Антоний нито искаше, нито беше готов да чуе подобно мнение.

— Станал си същинска старица, Стациане — рече той и сръга коня си. — Гледай да изминаваш повече мили на ден!

Подвижните сили изминаха тристате мили от Зеугма до Карана за петнадесет дни, а обозът закъсня с цели дванадесет, въпреки че бе тръгнал по-рано. А това означаваше, че Антоний беше в доста лошо настроение. В такива моменти не слушаше никого, нито приятели като Ахенобарб, нито военачалници като Канидий, който наскоро се бе върнал от експедиция в Кавказ и имаше много добра представа за планините.

— Италия е оградена на север от Алпите, но те са детска играчка в сравнение с тукашните върхове. Накъдето и да погледнеш от котловината на Карана, ще видиш стотици върхове по петнайсет хиляди стъпки. Тръгнеш ли на север или на изток, ще попаднеш на още по-високи и стръмни. Долините са като разрези, широки само колкото да поберат ревящите в тях потоци. Вече е средата на април, значи кампанията трябва да е приключила до октомври. След шест месеца ще дойде зимата. Карана е най-голямата котловина със сравнително равна земя чак до големите равнини на Араксес, която се влива в Каспийско море. Аз разполагах само с десет легиона и двехилядна кавалерия, но дори толкова голяма войска се оказа непригодна за тази страна. Все пак смятам, че знаеш какво правиш, така че нямам намерение да споря.