Рано на следващата сутрин на „Филопатър“ бе изпратена вест, че празненството, което дава Антоний вечерта, ще бъде карнавал. „Ще ти подскажа — пишеше в бележката. — Ако дойдеш като Афродита, ще те посрещна като новия Дионис, твоят естествен партньор в празнуването на живота“.

Така че Клеопатра се облече по гръцка мода — свободно падаща одежда в розово и кармин. Тъмнокафявата й коса бе прибрана по обичайния начин — разделена на множество плитки от челото до тила, събрани отзад на малък кок. Хората се шегуваха, че прилича на кората на пъпеш — което не бе много далеч от истината. Жена като Глафира би могла да каже на Антоний (стига да е виждала Клеопатра във фараонските й регалии), че тази семпла прическа й позволява да носи с лекота двойната червено-бяла корона на Египет. Тази вечер обаче царицата бе облечена в лъскав къс воал от сплетени цветя и беше избрала да украси с цветя шията, тялото и кръста си. В едната си ръка държеше златна ябълка. Костюмът й не беше особено привлекателен, но това не притесняваше Марк Антоний — той не се славеше като ценител на женското облекло. Всъщност основната цел на дадения от него „карнавал“ бе да покаже себе си от най-добрата си страна.

В ролята си на новия Дионис Антоний беше гол от кръста нагоре и от средата на бедрата надолу. Слабините му бяха скрити под неубедително парче тънка пурпурна тъкан, под която внимателно ушита превръзка подчертаваше огромната кесия, побрала прочутите му гениталии. На четиридесет и три той все още беше в разцвета на силите си и херкулесовата му фигура си оставаше непокътната от ексцесиите, които не си позволяваха дори и мъже на два пъти по-малко години. Прасците и бедрата му бяха масивни, но глезените оставаха тънки, а гърдите му изпъкваха над плоския мускулест корем. Само главата му изглеждаше странно, защото вратът му бе дебел като на бик и я правеше да изглежда съвсем малка. Момичетата, които царицата беше взела със себе си, го погледнаха, ахнаха и едва не припаднаха от желание.

— Виж ти, гардеробът ти не е от най-богатите — отбеляза равнодушно Клеопатра.

— Дионис не се е нуждаел от много. Заповядай, вземи си грозде — отвърна той и й подаде чепка.

— А ти си вземи ябълка — рече тя и протегна своята ръка.

— Аз съм Дионис, а не Парис. „Парис, хубавецо, съблазнителю на женски сърца“ — изрецитира той. — Виждаш ли? Чел съм Омир.

— Направо съм без думи от възхищение — Клеопатра се настани на кушетката, той й бе предложил locus consularis — жест, който не се хареса особено на педантите в свитата му. Жените са си жени.

Беше се пробвал, но разголеното му тяло изобщо не бе впечатлило Клеопатра. Каквото и да ценеше тя, явно не беше плътската страна на любовта, това поне бе ясно. Всъщност царицата прекара по-голямата част от вечерта в игра със златната си ябълка. Сложи я в бокал с розово вино и се наслаждаваше как синьото стъкло придаваше на златото неуловим пурпурен оттенък, особено когато разбъркваше съдържанието с лакирания си пръст.

Накрая отчаяният Антоний реши да заложи всичко — та нали тя беше Венера!

— Влюбвам се в теб — рече той и погали ръката й.

Клеопатра се отдръпна, сякаш за да прогони досадно насекомо.

— Gerrae19 — изръмжа тя.

— Не са глупости! — обидено възрази той и се изправи. — Ти си ме омагьосала, Клеопатра.

— Богатството ми те е омагьосало.

— Не, не! Нямаше да ме е грижа, дори да беше просякиня!

— Gerrae! Щеше да ме прегазиш, сякаш не съществувам.

— Ще ти докажа любовта си! Заръчай ми нещо!

Отговорът й дойде моментално.

— Сестра ми Арсиное потърси убежище в храма на Артемида в Ефес. В Александрия официално й е произнесена смъртна присъда. Екзекутирай я, Антоний. Мъртва ли е, ще спя по-спокойно и ще те харесвам повече.

— Имам по-добро предложение — отвърна той и усети как по челото му избива пот. — Позволи ми да те любя — тук и сега!

Главата й се наклони и разлюля воала от цъфнали цветя. На внимателно наблюдаващия от мястото си Делий тя заприлича на подпийнала цветарка, твърдо решила да продаде стоката си. Едното й златисто око се затвори, докато другото продължаваше да гледа изпитателно Антоний.

— Не в Тарс — отвърна накрая тя. — И не докато сестра ми е жива. Ела в Египет с главата на Арсиное и ще си помисля.

— Не мога! — възкликна той. — Затрупан съм със задачи! Защо мислиш, че стоя трезвен? В Италия назрява война, проклетото момче се справя по-добре, отколкото можеше да се очаква… Не мога! Пък и как е възможно да искаш главата на собствената си сестра?

— С удоволствие. Тя самата от години се домогва до моята. Ако плановете й успеят, ще се омъжи за сина ми, след което тутакси ще ми я отсече. Кръвта й е чиста Птолемеева и е достатъчно млада, за да роди деца, щом Цезарион порасне достатъчно. Аз пък съм внучка на Митридат Велики — мелез. А синът ми е още по-голям мелез. За мнозина в Александрия Арсиное означава завръщане на истинската владетелска кръв. Ако искам аз да остана жива, тя трябва да умре.

Клеопатра се плъзна от кушетката, захвърли воала и изскубна венците с туберози от кръста си.

— Благодаря за прекрасното празненство и за посещенията ти на борда. „Филопатър“ не е бил свидетел на подобни забавления през последните сто години. Утре двамата с него ще отплаваме обратно към Египет. Ела да ме видиш там. Иди да видиш и сестра ми в Ефес. Голяма веселба ще бъде. Ако харесваш харпии и горгони, направо ще се влюбиш в нея.

— Може би си я уплашил, Антоний — рече Делий, който бе посветен в част от разговора на следващия ден, след като „Филопатър“ спусна златните си гребла във водата и потегли към дома.

— Да съм уплашил нея? Тази студенокръвна пепелянка? Как ли пък не!

— Тя тежи най-много един талант, а ти — най-малко четири20. Може пък да си е помислила, че ще я смажеш — Делий захихика. — Или пък че ще я чукаш до смърт! А и нищо чудно да има основания.

— Мътните да го вземат! И през ум не ми мина!

— Ухажвай я с писма, Антоний, и изпълнявай задълженията си като триумвир на изток от Италия.

— Да не би да се опитваш да ме притискаш, Делий?

— Не, разбира се, че не! — побърза да отговори той. — Просто ти напомням, че царицата на Египет вече не е на хоризонта ти, докато други хора и събития са.

Антоний помете свитъците от масата с рязко движение и Луцилий моментално се спусна на четири крака и започна да ги събира.

— До гуша ми дойде от този живот, Делий! Нека Изтокът да си гние. Време е за вино и жени.

Делий погледна надолу, Луцилий погледна нагоре и говорещите им погледи се срещнаха.

— Имам по-добра идея — рече Делий. — Защо през лятото не отхвърлиш всичката си работа и не прекараш зимата в двора на царица Клеопатра в Александрия?

Нил не се разливаше вече четвърта поред година. Единствената радостна новина бе, че преживелите чумата покрай реката изглежда вече бяха неуязвими за нея, както и тези по Делтата и в Александрия. Тези хора бяха по-издръжливи и здрави.

Созиген бе осенен от идея и издаде указ от името на фараона, с който заповядваше най-ниските части на бреговете на реката да бъдат прокопани с още пет стъпки. Ако от горното течение дойдеше вода, тя щеше да се събере в предварително подготвените огромни езера. Навсякъде около тях бяха разположени задвижвани с крака водни колела, готови да насочат водата към плитките канали, извиващи се из пресъхналите ниви. И когато настъпи средата на юли и водата при разливането достигна Лактите на смъртта, реката се надигна точно колкото да изпълни езерата. Това беше далеч по-лесно в сравнение с ръчното напояване при традиционния шадуф21, при който единствената кофа трябваше да се потапя в самата река.