Парите не достигаха, но Октавиан беше сигурен, че ще успее да изцеди известни суми от царете клиенти. Отплава за Ефес и стигна там през май, точно когато пристигнаха легионите и кавалерията.

Всички царе клиенти бяха тук, дори и Ирод, от когото струеше обаяние и добродетелност.

— Знаех си, че ще победиш, Цезаре, и точно затова не се поддадох на придумванията и тормоза на Марк Антоний — каза той.

Беше станал по-тлъст и приличаше на жаба повече от всеки друг път.

Октавиан го изгледа развеселен.

— Никой не може да отрече, че ти сече пипето — рече той. — Предполагам, искаш награди?

— Разбира се, но не такива, от които Рим да няма полза.

— Да ги чуя.

— Балсамовите градини на Йерихон, находищата на битум от Асфалтовото езеро, Галилея, Идумея, двата бряга на Йордан и крайбрежието на Вашето море от Елевтер до Газа.

— С други думи, цяла Южна Сирия.

— Да. Но пък ще си получаваш данъка най-редовно, а синовете и внуците ми ще бъдат пратени в Рим да се образоват като римляни. Никой цар клиент не е по-лоялен от мен, Цезаре.

— Нито пък по-хитър. Добре, Ироде, съгласен съм с условията ти.

Архелай Сисен, чиято подкрепа за Антоний се провали и така и не излезе наяве, запази Кападокия и получи Киликия Трахия, част от дареното на Клеопатра. Аминт си запази Галатия, но Пафлагония се присъедини към римската провинция Витиния, а Писидия и Ликаония отидоха към провинция Азия. Полемон Понтийски, който успешно пазеше източните граници от мидийци и парти, също запази царството си, в което влезе и Армения Парва.

Никой от останалите не изкара такъв късмет, а някои изгубиха и главите си. Цяла Сирия до границите с Юдея беше превърната в провинция, но Тир и Сидон останаха свободни под прякото наблюдение на Рим, като се задължаваха да плащат данък. Малх Набатейски изгуби битума, но нищо повече. В замяна на тази снизходителност от страна на Октавиан той трябваше да държи под око египетския флот в Арабския залив и да вземе мерки при евентуални необичайни действия в района.

Кипър бе присъединен към Сирия, Киренайка — към Гърция, Македония и Крит. Владенията на Клеопатра се свиха в рамките на самия Египет.

През юни Октавиан и Статилий Таурус натовариха армията на транспортни кораби и потеглиха към Пелузиум, входа към Египет. Южният вятър тази година закъсня, така че пътуването беше леко. Корнелий Гал трябваше да наближи Александрия откъм Киренайка. Всичко беше готово за окончателното поражение на Клеопатра, Царицата на зверовете.

Антоний и Клеопатра отплаваха заедно към Паретоний. Марк Антоний още не беше слязъл от „Цезарион“, когато на борда се качи Касий Пармензис и му съобщи, че натъпканите в транспортните кораби войници изпиват водата по-бързо, отколкото бяха първоначалните преценки. Налагаше се целият флот да спре в Паретоний, за да попълни запасите си.

Настроението на Антоний беше по-добро, отколкото бе очаквала Клеопатра. Нямаше и следа от онази сива меланхолия, в която бе изпаднал през последните месеци при Акциум, нито пък мислите му бяха заети с поражението.

— Само почакай, любов моя — каза й жизнерадостно той, докато потегляха от Паретоний. Бъчвите бяха пълни с вода, а търбусите на войниците — с хляб. — Само почакай. Пинарий не може да е много далеч. Щом пристигне Луций Цина, двамата с него ще продължим към Александрия. По море. Пинарий има достатъчно транспортни кораби, за да превози двайсет и четири хиляди души, както и добър флот в добавка към александрийския.

Той я целуна страстно по устата и изчезна, обречен да виси в Паретоний, докато на хоризонта не се появи подкреплението.

Оставаха само двеста мили до Александрия и Цезарион — как само й липсваха! Все още не всичко е изгубено, повтаряше си тя, все още можем да спечелим войната. Вярно, сега виждаше, че Антоний не е роден адмирал, но беше сигурна, че на суша той има шанс да победи. Ще отидат при Пелузиум и ще разгромят Октавиан там, на египетската граница. Заедно с римските войници и египетската й армия те щяха да командват сто хиляди души — повече от достатъчно да смажат Октавиан, който нямаше представа какъв е теренът. Биха могли да разделят войската му на две и да я победят поотделно…

Само че как да потисне броженията сред жителите на Александрия? Макар да бяха по-кротки през последните години, тя знаеше колко избухливи бяха и се боеше от бунт, ако царицата им се промъкне в пристанището като бита жена, съпровождана не от египетския си флот, а от бягаща римска армия. Затова преди да се появи градът, тя извика капитаните и легатите на Антоний и им даде стегнати заповеди, като възлагаше всичките си надежди на факта, че новината за Акциум все още не е стигнала до Александрия.

Украсени и накичени, транспортните кораби влязоха в Голямото пристанище под звуците на победни химни. Мнимите победители се завръщаха. Клеопатра обаче нямаше намерение да рискува. Корабите хвърлиха котва далеч от брега и войниците останаха на борда, докато не бъде издигнат лагер край хиподрума. Тя самата обиколи с „Цезарион“ цялото пристанище, застанала високо на носа в позлатени одежди със скъпоценни камъни. С възторжени викове александрийците се стекоха да я гледат. Краката й се подкосиха от облекчение — беше успяла да ги заблуди.

Когато доближи Царското пристанище, видя Цезарион и Аполодор да я чакат на кея.

О, той беше пораснал! По-висок от баща си, широкоплещест, слаб, но с добре оформени мускули. Гъстата му коса не бе потъмняла, макар че издълженото му лице с високи скули бе изгубило всяка следа от момчешките очертания. Сякаш гледаше живия Гай Юлий Цезар! Обичта я докара в състояние почти на религиозен транс. Коленете й затрепериха тъй силно, че краката й не можеха да я държат сами. Погледът й се замъгли от внезапно появилите се сълзи. Подкрепяна от Хармия и Ирас, Клеопатра успя някак да се спусне по трапа и да го прегърне.

— Цезарион, Цезарион! — възкликна тя през отделните хлипания. — Синко, не мога да ти опиша колко се радвам да те видя!

— Изгубила си — рече той.

Дъхът й замря.

— Откъде знаеш?

— Изписано е върху теб, мамо. Ако беше спечелила, защо няма нито един боен кораб и защо онези съдове са пълни с римски войници. Освен това, къде е Марк Антоний?

— Оставих го с Луций Цина в Паретоний — отвърна тя, като го хвана подръка и го принуди да тръгне до нея. — Остана да чака Пинарий да пристигне от Киренайка с останалия флот и още четири легиона. Канидий остана в Амбракия. Останалите дезертираха.

Той не отговори нищо, а просто я съпроводи до големия дворец, където я предаде на Хармия и Ирас.

— Изкъпи се и почини, мамо. Ще се срещнем на късна вечеря.

Тя се изкъпа, но набързо. Нямаше да може да почива, макар че късната вечеря беше добре дошла — така имаше време да направи необходимото. Само Аполодор и дворцовите евнуси бяха посветени в тайната, която трябваше да бъде опазена на всяка цена от Цезарион — той никога не би я одобрил. Тълкувателят, Писарят, Командирът на Нощната стража, Счетоводителят, Главният съдия и всички техни роднини, заемащи постове в службите им, бяха намерени и екзекутирани. Водачи на банди изчезнаха от вертепите на Ракотис, последваха ги демагозите на агората. Тя имаше готова версия за Цезарион, когато забележи, че всички бюрократи са нови и започне да задава въпроси. Предишните ги бил обхванал патриотичен порив и отишли да служат в египетската войска. Естествено, той нямаше да й повярва нито за миг, но тъй като не притежаваше такова безсърдечие, за да си представи истината, щеше да предположи, че са избягали, за да се спасят от римската окупация.

Вечерята беше великолепна. Готвачите бяха толкова въодушевени, колкото и останалите жители на Александрия. Дори и да се питаха защо по-голямата част от храната бе върната недокосната в кухните, никой не ги осветли по въпроса.