Когато в края на лятото армията и флотът започнаха да се прехвърлят от Ефес в Гърция, Антоний направи най-добрия подарък на Клеопатра, само и само да сложи край на постоянните скандали и разпри в командирската шатра — прати хора в Пергам със заповед двестате хиляди свитъка от библиотеката на града да бъдат прехвърлени в Александрия.

— Малка компенсация за пожара, предизвикан от Цезар — каза той. — Много от книгите са преписи, но има и някои уникални томове.

— Глупчо! — нежно каза тя и разроши косата му. — Изгоря само едно книгохранилище на брега. Библиотеката е в Музея.

— Значи ще ги върна на Пергам.

Тя подскочи!

— В никакъв случай! Останат ли в Пергам, някой римски губернатор ще ги конфискува в полза на Рим.

— Чух интересен слух — каза Меценат на Октавиан след завръщането му в Рим през април.

Октавиан знаеше, че Ахенобарб и Сосий са твърди поддръжници на Антоний и смятат да изкарат цял мандат на постовете си, и затова бе счел за уместно да напусне Рим веднага след Нова година и да стои настрана, докато разбере дали сърцатата двойка ще съумее да спечели на своя страна Сената. Досега не се бяха радвали на успех и силно развитите инстинкти на Октавиан му подсказваха, че и този път ще стане същото. Рим беше и щеше да продължи да бъде безопасен за него.

— Какъв слух?

— Ахенобарб и Сосий били докарани до безсилие от господарката си в Александрия. Антоний наредил на Ахенобарб да прочете някакво изменническо писмо в Сената, но той не посмял.

— Разполагаш ли с писмото?

— Не. Ахенобарб го изгорил и вместо това държал реч. После говорил и Сосий, след като поел фасциите през февруари. Нескопосан оратор.

— Нескопосан? Аз пък чух прилагателното „пламенен“!

— И то не би могло да спечели Сената. По стрехите на Курия Хостилия имаше ледени висулки, а Сосий се потеше. Всъщност и двамата консули са опаки и нервни като затворени мулета, надушили дим.

— Опаки и нервни?

— Да. За да запазим мулешката метафора — опиташ ли се да ги изведеш, ще се запънат. Опаки. Но пък и не могат да стоят на едно място. Нервни. Обяснявам си поведението на консулите и с още един слух — че смятат да отидат в изгнание, като вземат Сената със себе си.

— И да ме оставят да управлявам Рим и Италия без законно основание — същото направи Помпей Велики, когато Божественият Юлий прекоси Рубикон. Не бих го нарекъл оригинално. — Октавиан сви рамене. — Е, този път няма да се получи. Ще имам кворум в Сената и ще мога да назнача консули по съвместителство. Как мислиш, колко сенатори е успяла да подлъже нашата хубава двойка?

— Не повече от триста, макар че повечето претори ще заминат — тази година правителството поддържа Антоний.

— Значи ще имам още сто заклети негови поддръжници в Рим, които да забият камите си в гърба ми.

— Всички щяха да заминат, доста от неутралните — също, ако не беше Клеопатра. Трябва да благодариш на госпожата, че ти осигури кворум. Докато тя се върти като зловоние около Антоний, ти винаги ще имаш около себе си заклети негови поддръжници, готови да те наръгат в гърба — защото не биха се задържали около нея.

— Вярно ли е, че Антоний прехвърля легионите и корабите си в Ефес?

— Да. По настояване на Клеопатра. Тя е с него.

— Което означава, че най-накрая е развързала кесията си. Колко ли е щастлив Антоний! — Клепачите с дългите мигли се спуснаха над очите на Октавиан. — И колко глупав! Наистина ли смята да започне гражданска война, или просто иска да ме принуди да прехвърля легионите си източно от Дрина?

— Честно казано, не мисля, че Антоний има някакво значение в случая. Клеопатра е тръгнала на война.

— Тя е чужденка. Ако можех да премахна Антоний от уравнението, щяхме да имаме война срещу чужда страна, която се готви да нападне Италия и да разграби Рим. Особено ако силите на Антоний започнат да се прехвърлят от Ефес на запад към Гърция или Македония.

— Война срещу чужда страна е далеч по-приемлива. Само че към Ефес, а вероятно след това и към Гърция, се придвижва римска армия. Клеопатра няма собствени войски, а само кораби, при това не са много. Шест огромни пентери и шейсет триреми и биреми от общо петстотин бойни кораби.

— Трябва да разбера какво е пишело в онова писмо на Антоний, Меценате! Мътните го взели Ахенобарб! Защо трябваше да става консул тази година? Той е умен. Един глупак би прочел писмото въпреки изменническото му съдържание.

— Сосий също не е глупак, Цезаре.

— Тогава е по-добре да бъдат далеч от Рим и Италия. В Ефес са по-безопасни.

— Искаш да кажеш, че няма да им попречиш да напуснат страната?

— Определено. Ако са тук, ще ми стъжнят живота. Само че откъде да намеря пари за война? И кой би оправдал граждански сблъсък?

— Никой — отвърна Меценат.

— Именно. Всички ще го приемат като борба за надмощие между двама римляни, а ние знаем, че противникът всъщност е Царицата на зверовете. Но не можем да го докажем! Каквото и да кажем за Антоний, ще прозвучи като предлог за гражданска война. Хората ще се усъмнят в репутацията ми! Твърде често повтарях, че никога няма да започна война срещу Антоний. И сега ще изглеждам като лицемер.

Намеси се Агрипа, който досега само седеше и слушаше.

— Знам, че една гражданска война не може да бъде оправдана, Цезаре, и ти съчувствам. Надявам се обаче да разбираш, че трябва да започнеш да се готвиш за нея още сега. Както вървят нещата на Изток, войната ще избухне догодина. Това означава, че не можеш да разпуснеш илирийските легиони. Освен това трябва да събереш флот.

— Но как ще платя на легионите? И с какво да построя още кораби? Цялата хазна отиде за закупуване на земя за над сто хиляди ветерани! — извика Октавиан.

— Вземи заем от плутократите. Правил си го и преди — рече Агрипа.

— И Рим отново да затъне до гуша в дългове? Почти половината от парите на Секст Помпей изобщо не влязоха в хазната, а отидоха за погасяване на заемите и лихвите. Не мога да го направя пак. Просто не мога. Така конниците получават силно влияние върху държавата.

— Тогава вдигни данъците — обади се Меценат.

— Не бих посмял! Не и до тези размери, които са необходими.

— Да не би вече да си направил сметките? — учуди се Меценат.

— Разбира се, че съм ги направил. Една от най-убедителните насмешки на Антоний е, че повече ме бива за счетоводител, отколкото за военачалник. Ако искам да поддържам на бойна нога трийсет легиона и общо четиристотин кораба, ще трябва да обложа и най-богатия, и най-бедния римлянин с една четвърт от годишния му доход — каза Октавиан.

Агрипа зяпна.

— Двайсет и пет процента?

— Една четвърт е толкова.

— По улиците ще се лее кръв — каза Меценат.

— Обложи и жените — предложи Агрипа. — Доходът на Атика е двеста таланта годишно. Щом ракът довърши Атик — а това няма да закъснее — тя ще получава по петстотин таланта. Аз пък съм главният му наследник, така че ще можеш да разполагаш с парите му.

— Стига, Агрипа! Не помниш ли какво направиха жените преди единайсет години, когато триумвирите се опитаха да ги обложат? Хортензия си е жива и здрава и като нищо ще поведе още един бунт. Или искаш жените да получат право на глас? Защото ще се наложи да го направим.

— Не виждам разлика между това да ни управлява Клеопатра или собствените ни жени — отвърна Агрипа. — Прав си, Цезаре. Това трябва да си остане само мъжка работа.

След като вече имаше впечатляващо мнозинство в Сената, Октавиан уреди консули да станат Луций Корнелий Цина и Марк Валерий Корвин, който бе братовчед на Месала Корвин. Вместо да назначава нови претори, той затвори съдилищата. Останалите седемстотин сенатори в никакъв случай не бяха негови, но Октавиан се държеше така, сякаш бе точно така, и обяви, че догодина той ще бъде старши консул с колега Месала Корвин. Ако наистина предстоеше война, щеше да му е нужна цялата власт, до която можеше да се добере.