— Най-вероятно.
— Ох, господарке! — възкликна Хармия. — Не трябваше да се стига до такъв край!
— И нямаше да се стигне, ако не се бях сблъскала с Октавиан. Кръвта на Гай Юлий Цезар е много силна. А сега ме оставете.
„В момент като този човек би трябвало да премисли целия си живот, но аз не искам да го правя — помисли си Клеопатра, докато обикаляше стаята, без да откъсва поглед от бюста на Цезарион. — Мога да мисля единствено за Цезарион, за рошавата му златна главица на гръдта ми, когато сучеше млякото ми с големи дълги глътки. За Цезарион, който си играе със своя дървен Троянски кон — знаеше името на всяка от петдесетте кукли в търбуха му. За Цезарион, твърдо решен да отстоява титлата си фараон. За Цезарион, вдигнал ръце нагоре към баща си. Цезарион, който се смее с Антоний. Винаги и завинаги за Цезарион.
Но все пак се радвам, че всичко свърши! Не мога повече да понасям броденето из тази долина на сълзите. Грешките, мъките, сътресенията, борбите. Вдовството. И за какво? Син, когото не разбирах, двама мъже, които не разбирах. Да, животът е долина на сълзи. Благодарна съм, че мога да се махна от нея по своя воля“.
Кошницата с маслини пристигна с бележка от Ха’ем, че всичко е направено според нарежданията й, че Хор ще я посрещне, когато пристигне, и че самият Птах е осигурил средството.
Тя се изкъпа грижливо, облече съвсем проста дреха и влезе с Хармия и Ирас в гробницата си. Птиците приветстваха наближаващото утро, тихо повяваше нежният александрийски ветрец.
Целувка за Ирас, целувка за Хармия. Клеопатра свали робата си и остана гола.
Вдигна капака на кошницата и смокините се размърдаха. Огромна кралска кобра обикаляше в тесния си затвор. Ето! Сега! Клеопатра хвана змията точно под качулката, докато тя се издигаше от кошницата, и я приближи до гърдите си. Влечугото атакува, чу се тъп звук. Ударът беше толкова силен, че Клеопатра се олюля и изпусна змията. Тя незабавно запълзя да се скрие в един тъмен ъгъл, не след дълго успя да излезе през една тръба.
Хармия и Ирас останаха с Клеопатра, докато умираше — процес не много дълъг, но изпълнен с агония. Вцепеняване, конвулсии, неспокойна кома. След като всичко приключи, жените отнеха собствения си живот.
Балсаматорите излязоха от сенките, за да вземат тялото на фараона и да го опънат на голата маса. Ножът, с който направиха разреза в хълбока й, беше от обсидиан. През отвора извадиха черния дроб, стомаха, белия дроб и червата. Всеки орган беше измит и напълнен с изсушени билки и подправки, с изключение на забранения тамян, след което — поставен в каноп сред смоли и соли. Мозъкът щеше да бъде изваден по-късно, след посещението на римския завоевател.
Когато той пристигна заедно с Прокулей и Корнелий Гал, тя беше покрита с купища соли, с изключение на гръдния кош и главата. Знаеха, че римляните искат да видят от какво е умряла.
— Богове, вижте колко големи са били зъбите! — обади се Октавиан и посочи дупките. После се обърна към главния балсаматор. — Къде е сърцето й? Искам да го видя.
— Сърцето не е извадено, Велики, нито бъбреците — с нисък поклон отговори мъжът.
— Дори не прилича на човек.
Октавиан явно не се бе впечатлил особено, но Прокулей пребледня, измърмори някакво извинение и излезе.
— Телата се свиват, когато животът ги напусне — рече Гал. — Знам, че беше дребна, но сега съвсем прилича на дете.
— Варварство! — каза Октавиан и излезе.
Той изпитваше огромно облекчение и задоволство от решението на дилемата — змия! Идеално! Прокулей и Гал видяха дупките от зъбите и ще потвърдят пред всички начина, по който е умряла Клеопатра. Какво чудовище я е ухапало само! — помисли си той. Бих искал да го видя, за предпочитане с меч в ръка.
Късно вечерта, леко замаян — месецът беше мъчителен — Октавиан стоеше и чакаше прислужника да вдигне завивките, за да си легне. Под тях, в средата на леглото лежеше навита кобра, дълга седем стъпки и дебела колкото човешка ръка. Той изпищя.
VI
Метаморфоза
29–27 г. пр.Хр.
Когато трите деца на Клеопатра заминаха за Рим под опеката на освободения роб Гай Юлий Адмет, те плаваха сами. Подобно на Божествения Юлий в края на египетската му кампания, Октавиан реши да обиколи Сирийска Азия и Анатолия, преди да се върне в Рим. Златото, което бе пратил в хазната, трябваше да се продаде и да се купи сребро за изсичане на денарии и сестерции — но в умерени количества. Последното, което искаше, бе да предизвика инфлация след толкова много години депресия.
Уморителна работа, мило мое момиче, но все пак мисля, че ще одобриш логиката ми, твоята е единственият й съперник. Остави желанията си някъде, където няма да ги забравиш, запази ги за мен, когато се прибера. За жалост няма да е за дълго. Ако искам да уредя Изтока както подобава, ще трябва да се връщам там и през следващите години.
Направо не мога да повярвам, че Царицата на зверовете е мъртва и се намира в гробницата си, където я превръщат в нещо като кукла, слепена от парченца пергамент. Също като онези от пътуващите театри, които народът така много обича. Видях няколко мумии в Мемфис, всички увити в бинтове. Жреците не бяха много радостни, когато им заповядах да ги разповият, но се подчиниха, тъй като мумиите не бяха на хора от най-висшата класа. Просто някакъв богат търговец, жена му и котката им. Не знам какво точно се стопява, мускулите или тлъстината. Във всеки случай, лицето остава изпито и хлътнало, както беше това на Атик. Вижда се, че е останка от човек, и може да се правят предположения за характера му, красотата и тъй нататък. Ще донеса няколко мумии в Рим и ще ги покажа на триумфа си заедно с неколцина жреци, за да може народът да види всеки етап на отвратителния процес. Царицата на зверовете си получи заслуженото, макар че мисълта за Антоний не ми дава покой. Несъмнено именно мумифицираният Марк Антоний предизвика такъв интерес сред нас, които бяхме в Египет. Според Прокулей Херодот е описал всичко това в творбата си, но тъй като е писал на гръцки, аз лично не съм го чел — не влиза в учебната програма.
Оставих Корнелий Гал да управлява Египет като префект. Той е толкова поласкан, че поетът у него изчезна — поне временно. Непрекъснато говори за експедициите, които иска да предприеме — на юг до Нубия и отвъд нея до Мерое — на запад във вечната пустиня. Освен това е убеден, че Африка е огромен остров и смята да я обиколи с египетските кораби, строени за пътуване до Индия. Нямам нищо против шеметните му есета за пътешествия, стига да го държат зает. По-добре да се занимава с това, отколкото да души около Мемфис в търсене на заровени съкровища. За делата в страната ще се грижи екип от служители, които избрах лично.
Това писмо пристига при теб заедно с малките деца на Клеопатра — противно трио от миниатюрни Антонии с жилка Птолемей. Ще се нуждаят от сурова дисциплина, за която Октавия няма да бъде готова, но това не ме тревожи. Няколко месеца живот с Юл, Марцел и Тиберий ще ги укроти. След това ще видим. Смятам да омъжа Селена за някой цар клиент, когато порасне, момчетата обаче са по-сложен проблем. Искам да бъде изтрит всеки спомен за произхода им, така че кажи на Октавия, че занапред Александър Хелиос ще бъде известен като Гай Антоний, а Птолемей Филаделф — като Луций Антоний. Искрено се надявам момчетата да се окажат посредствени. Тъй като няма да конфискувам имотите на Антоний в Италия, Юл, Гай и Луций ще разполагат с приличен доход. За щастие толкова много от тях са осребрени или продадени, че те никога няма да станат толкова богати, че да представляват заплаха за мен.
Само трима от пълководците на Антоний бяха екзекутирани. Останалите са никои, внуци на отдавна мъртви величия. Простих им, при условие че положат клетва към мен в леко променен вид. Това обаче не означава, че имената им няма да попаднат в тайния ми списък. Определено всеки от тях трябва да бъде следен. Аз съм Цезар, но не Цезар.
Колкото до искането ти да получиш някои от дрехите и бижутата на Клеопатра, скъпа моя Ливия Друзила, всички те ще пристигнат в Рим, но за да бъдат показани на триумфа ми. След това двете с Октавия можете да изберете кои неща да ви купя, за да не ощетя хазната. Времето на крадливите пръсти свърши.
Бъди здрава. Ще ти пиша отново от Сирия.
