— Странна брачна нощ — каза тя, след като не бе в състояние да погълне нищо повече. — Смяташ ли да спиш с мен, Цезаре?

Той я погледна ужасен.

— Не, разбира се, че не! Не мога да си помисля нещо по-отблъскващо — както за теб, така и за мен. Имаме достатъчно време, мъничката ми. Годините са пред нас. Първо трябва да родиш детето на Нерон и да се възстановиш. На колко си години? Колко беше голяма, когато се омъжи за Нерон?

— На двадесет и една съм, Цезаре. Ожених се за Нерон на петнадесет.

— Това е отвратително! Никое момиче не бива да се жени на петнадесет — това не е по римски. Осемнайсет е по-подходяща възраст. Нищо чудно, че беше толкова нещастна. Заклевам се, че няма да бъдеш нещастна с мен. Ще се радваш на свободно време и любов.

Лицето й се промени, стана объркано и разочаровано.

— Имах твърде много свободно време, Цезаре, това е най-голямата ми беда. Четене, писане на писма, предене, тъкане — нищо, което да има значение! Искам да се заема с нещо, с нещо истинско! Нерон държеше няколко прислужници, а Атриумът на Веста беше пълен с жени — дърводелци, мазачи, лекари, зъболекари, имаше дори ветеринарна лекарка, която дойде веднъж да се погрижи за кученцето на Апулея. Завиждах им!

— Надявам се, че кученцето й е било женско — рече с усмивка той.

— И още как. Женски котки и женски кучета. Животът в Атриума на Веста е приятен, поне така мисля. Спокоен и мирен. Но весталките имат работа и тя ги ангажира изцяло, доколкото разбрах от икономката. Всеки ценен човек трябва да има работа, а тъй като аз нямам, то и не струвам нищо. Обичам те, Цезаре, но какво съм аз, когато те няма тук?

— Няма да останеш със скръстени ръце, бъди сигурна. Защо мислиш, че от всички жени избрах тъкмо теб? Защото погледнах в очите ти и видях там духа на истински сътрудник. Искам надежден помощник до себе си, някой, на когото буквално да мога да поверя живота си. Има толкова много неща, за които не ми достига време — неща, които са по-подходящи за жена. И когато си лягаме заедно в леглото, ще търся съвет от жена — от теб. Жените виждат нещата различно и това е важно. Ти си образована и много интелигентна, Ливия Друзила. Повярвай ми, определено няма да те оставя без работа.

Сега беше неин ред да се усмихне.

— Откъде знаеш, че имам всички тези качества? Един поглед в очите говори за безпочвени предположения.

— Бях зает с духа ти.

— Да, това го разбирам.

Октавиан се изправи припряно, после отново седна.

— Канех се да те заведа до онази кушетка, сигурно си изтощена — рече той. — Но на нея няма да си починеш, а само ще се измъчиш още повече. Така че ето и първата ти задача, Ливия Друзила. Обзаведи тази базилика, както подобава на Първенеца на Рим.

— Но купуването на мебели не е женска работа! Това е привилегия на мъжете.

— Изобщо не ме интересува чия привилегия е. Нямам време за подобни неща.

В главата й нахлуха всевъзможни цветови схеми и стилове. Тя грейна.

— Колко пари мога да изхарча?

— Колкото са ти необходими. Рим е беден и аз похарчих голяма част от наследството си, за да облекча несгодите му, но все още не съм стигнал до просешка тояга. Цитрусово дърво, злато и слонова кост, абанос, емайл, карарски мрамор — каквото пожелаеш. — Внезапно той сякаш си спомни нещо и скочи на крака. — Ей сега идвам.

Върна се с нещо, увито в червен плат, и го постави на масата.

— Отвори го, любима съпруго. Това е моят сватбен подарък.

Вътре имаше огърлица и обеци от перли с цвета на луната — седем реда, свързани към две златни пластини, които се закачаха отзад на шията. Всяка обеца имаше по седем перлени висулки, свързани към златна пластинка с кукичка за ухото.

— Ах, Цезаре! — възкликна тя, омагьосана. — Прекрасни са!

Той се ухили, доволен от радостта й.

— Тъй като съм известен с пестеливостта си, няма да ти кажа колко ми струваха, но извадих късмет. Фаберий Маргарита тъкмо се беше сдобил с тях. Перлите са така прецизно подбрани, че според него накитите са направени за царица — вероятно на Египет или на Набатея, тъй като те внасят перли от Тапробан. Тези обаче никога не са украсявали царствена шия и уши, защото са били откраднати. Вероятно преди много време. Фаберий ги намерил на Кипър и ги купил… е, не точно за сумата, която аз платих, но и далеч не евтино. Давам ти ги, защото и старият Фаберий, и аз смятаме, че никой не ги е носил или получавал като подарък. Така че ти си тяхната първа собственица, мила моя.

Тя го остави да закачи огърлицата на шията й, сложи си обеците, след което стана и го остави да й се наслаждава, така изпълнена с радост, че не можеше да говори. Перлата на Сервилия бледнееше пред тези — цели седем реда! Старата Клодия имаше огърлица с два реда, дори Семпрония Атратина не можеше да се похвали с повече от три.

— Време е за лягане — каза той решително и я хвана подръка. — Имаш си свои покои, но ако предпочиташ други — не знам какъв изглед ще предпочетеш — просто кажи на Бургундин, иконома. Харесва ли ти Софонисба? Ще ти бъде ли от полза?

— Попаднала съм в Елисейските полета — отвърна тя и го остави да я води. — Толкова много тревоги и разходи заради мен? Цезаре, погледнах те и те обикнах, а сега знам, че всеки ден с теб ще ме изпълва с още повече любов.

Публий Вентидий беше от Аскулум Пиценум — голям укрепен град на Виа Салария, стария път на солта, свързващ Фирмум Пиценум с Рим. Преди шестстотин години народите от равнината на Лациум се научили да добиват сол от мочурищата на Остия. По онова време солта била рядка и много ценна стока. Скоро търговията преминала в ръцете на търговците от Рим, мъничко градче на брега на река Тибър на петнадесет мили нагоре по течението от Остия. Някои историци като Фабий Пиктор заявяват категорично, че именно солта е превърнала Рим в най-големия и силен град на Италия.

Но дори и да е било така, по време на раждането на Вентидий в едно богато и аристократично местно семейство в годината преди убийството на Марк Ливий Друз, Аскулум Пиценум вече се бе превърнал в център на Южен Пиценум. Разположен в долина между подножието и високите върхове на Апенините, добре защитен от високите си стени срещу нападенията на съседните италийски племена маруцини и пелини, Аскулум беше център на процъфтяващ район с ябълкови, крушови и бадемови горички — а това означаваше, че тук произвеждаха великолепен мед и конфитюри от плодовете, които не можеха да се изпратят свежи на Градинарския форум в Рим. Жените се занимаваха с домашно производство на фини платове в особено привлекателен нюанс на синьото, получаван от едно характерно за района цвете.

Но Аскулум се беше прочул по съвсем друга причина — тук била извършена първата жестокост на Италийската война. Надъхани, че са дискриминирани от римляните, местните жители изклали двеста постоянно живеещи в града римски граждани и един гостуващ римски претор по време на едно представление на пиеса от Плавт. Когато двата легиона под командването на Секст Цезар, чичото на Божествения Юлий, пристигнали да отмъстят за кръвта на съгражданите си, Аскулум затворил порти. Последвала двегодишна обсада. Секст Цезар умрял от белодробно заболяване през много студената зима и бил сменен от Гней Помпей Страбон Карнифекс. Този кривоглед пиценски военачалник много се гордеел от постиженията си, спечелили му прякора Касапина, но щял да бъде засенчен от собствения си наследник — Помпей Велики. Заедно със седемнадесетгодишния си син и неговия приятел Марк Тулий Цицерон Помпей Страбон се заел да демонстрира, че е лишен от всякаква милост. Измислил начин да лиши града от прясна вода, която идвала от водоносен пласт под коритото на река Труенций. Предаването на града обаче далеч не задоволило Помпей Страбон, който бил твърдо решен да научи жителите му, че не бива да убиват римски сановник, като го разкъсват на малки парченца. Бичувал и обезглавил всички мъже в Аскулум на възраст между петнадесет и седемдесет години — упражнение по логистика, което трудно би могло да се изпълни от припрян човек. След като оставил пет хиляди трупа да гният на пазарния площад, Помпей Страбон прогонил от града тринадесет хиляди жени, деца и старци — навън, в лютата зима, без никаква храна и топли дрехи. Именно след тази касапска оргия отвратеният до краен предел Цицерон преминал на служба при Сула на юг.