В Антиохия Антоний завари Луций Децидий Сакса да крачи нервно нагоре-надолу. По наблюдателните кули върху масивните градски стени се бяха покатерили хора, които се мъчеха да разгледат какво става на север. Пакор следваше коритото на Оронтес и не беше много далеч. Братът на Сакса дойде от Ефес, в града се стичаха и много бежанци. Прогонен от Аман, царят — разбойник Таркондимот разказа на Антоний, че Лабиен се справял блестящо и сигурно вече е стигнал Тарс и Кападокия. Антиох от Комагене, владетелят на клиентското царство северно от Аман, бил на път да се отметне от верността си към Рим. Докато го слушаше, Антоний започна да харесва Таркондимот — макар и разбойник, мъжът беше умен и доста способен.

Прегледа двата легиона на Сакса и малко се успокои. Някогашни войници на Гай Касий, легионерите бяха способни и много опитни на бойното поле.

Далеч по-тревожни бяха новините от Италия. Брат му Луций бе заклещен и обсаден в Перузия, а Полион се беше оттеглил към блатата при устието на Пад! Пълно безумие! Силите на Полион и Вентидий неколкократно превишаваха тези на Октавиан! Защо не помагаха на Луций, питаше се Антоний, напълно забравил, че не бе отговорил на молбите им за напътствия — беше ли войната на Луций част от политиката на Антоний, или не?

Е, колкото и сериозна да бе ситуацията на Изток, Италия беше много по-важна. Антоний отплава за Ефес с намерение колкото се може по-скоро да продължи към Атина. Трябваше да научи още подробности.

Монотонността на първия етап от пътуването му даде време да помисли за Клеопатра и фантастичната зима в Египет. Богове, как само се нуждаеше от подобна почивка! А и царицата угаждаше на всяка негова прищявка! Наистина я обичаше, както обичаше всички жени, с които бе прекарвал повече от един ден. И щеше да продължи да я обича, докато тя не направеше нещо, което да го вкисне. Макар че Фулвия бе сторила далеч повече от това, ако в откъслечните новини за Италия имаше нещо вярно. Единствената жена, любовта към която можеше да преживее и хиляди прегрешения, бе майка му — несъмнено най-глупавата жена в историята на света.

Както бе характерно при повечето благородни фамилии, бащата на Антоний не прекарваше много време в Рим, така че Юлия Антония бе — или се очакваше да бъде — тази, която скрепява семейството в едно цяло. Трите момчета и двете момичета не я бяха направили по-зряла, тя си оставаше ужасяващо тъпа. Парите според Юлия растяха по лозите, дори слугите бяха далеч по-умни от нея. Не беше щастлива и в любовта. Първият й съпруг и баща на децата й бе предпочел да се самоубие, вместо да се върне в Рим и да отговаря на обвиненията в предателство заради некадърното командване в една война срещу критските пирати. Вторият пък бе екзекутиран на Форума заради участието си в бунта на Каталина. Всички тези събития се случиха по времето, когато Марк, най-големият от децата й, навърши двадесет. Двете момичета бяха толкова едри и грозни като типични Антонии, че бяха омъжени за богати парвенюта, за да вкарат пари във фамилията и да финансират кариерите на момчетата, които растяха без всякакъв контрол. После Марк натрупа огромни дългове и трябваше да се ожени за една богата провинциалистка на име Фадия, чийто баща й бе осигурил зестра от две хиляди таланта. Богиня Фортуна като че ли се усмихна на Антоний — Фадия и децата, които му беше родила, умряха при една лятна чума и го оставиха свободен да се ожени за друга наследница — първата си братовчедка Антония Хибрида. От брака им се роди едно дете — момиче, което не бе нито умно, нито красиво. Когато Курион бе убит и Фулвия остана свободна, Антоний се разведе с братовчедка си и се ожени за нея. Това беше поредният доходоносен съюз — Фулвия бе най-богатата жена в Рим.

Детството и младежките му години трудно можеха да се нарекат нещастни, още повече че Антоний никога не бе наказван. Единственият, който можеше да контролира Юлия Антония и момчетата й, беше Цезар, който реално не бе глава на Юлиите, а просто най-силният член на фамилията. През годините Цезар ясно бе показал, че ги харесва, но той не беше лесен човек, а и момчетата не го разбираха. Фаталната липса на дисциплина, съчетана с нечуваната му страст към разврата, в крайна сметка отдалечиха Цезар от Марк Антоний. Той на два пъти се показа като човек, на когото не можеше да се вярва, а за Цезар и един път бе твърде много. И той изплющя с камшика си — болезнено.

Чак до този момент, когато стоеше облегнат на борда и гледаше играта на слънчевите зайчета по излизащите от водата мокри гребла, Антоний не бе сигурен дали е възнамерявал да участва в заговора за убийството на Цезар. Поглеждайки назад, той бе склонен да мисли, че не е вярвал наистина, че хора като Гай Требоний и Децим Юний Брут притежават нужната предприемчивост или достатъчно натрупана омраза, че да се решат на подобна постъпка. Марк Брут и Касий нямаха чак такова значение — те бяха просто фигурантите на преден план, а не истинските подбудители. Да, заговорът категорично бе дело на Требоний и Децим Брут. И двамата мъртъвци. Долабела бе измъчвал Требоний до смърт, а един галски вожд лиши Децим Брут от главата му срещу торба злато, осигурена от самия Антоний. Разбира се, това доказваше, че той самият не беше наистина заговорничил да убие Цезар! Въпреки това отдавна беше решил, че лично за него един Рим без Цезар ще бъде далеч по-приятно място за живеене. И най-голямата трагедия беше, че това наистина щеше да е така, ако не се бе появил Гай Октавий, наследникът на Цезар. Който, едва на осемнадесет, се зае веднага да прибере наследството си — рисковано начинание, което го накара на два пъти да поема срещу града преди двадесетия си рожден ден. Вторият поход му осигури избирането за старши консул, след което имаше нахалството да принуди противниците си Антоний и Лепид да се срещнат с него. В резултат на това се постави началото на Втория триумвират — тримата мъже, заели се да възстановят републиката. Трима диктатори вместо един, с (поне на теория) равна власт. Изолирани на един остров на река в Отсамна Галия, Антоний и Лепид постепенно осъзнаха, че този младок, който бе едва наполовина на техните години, можеше да ги направи на нищо със своето коварство и безпощадност.

Антоний не можеше да признае пред себе си дори и в най-мрачните моменти, че дотук Октавиан беше демонстрирал колко проницателно бе предпочитанието на Цезар към него. Болнав, млад, прекалено хубавичък, същинско мамино детенце, Октавиан бе успял да задържи главата си над водата, която би трябвало да го удави. Може би това се дължеше отчасти на името на Цезар (което използваше до последно) и отчасти — на сляпата вярност на млади мъже като Марк Випсаний Агрипа, но не можеше да се отрече, че основните заслуги за оцеляването и успехите на Октавиан принадлежаха само и единствено на него самия. Антоний често се шегуваше с братята си, че Цезар е загадка. В сравнение с Октавиан обаче той бе прозрачен като водата на Марциевия акведукт.

Когато през май Антоний пристигна в Атина, губернаторът Цензорин бе зает да отблъсква варварските нашествия в Северна Македония и не можеше лично да посрещне повелителя си. Антоний не бе в добро настроение — оказа се, че приятелят му Барбаций всъщност не е никакъв приятел. Още щом бе научил, че Антоний си прекарва чудесно в Египет, Барбаций бе изоставил поста си в Ефес и бе повел легионите си към Италия. Там пък успял още повече да размъти водите, които Антоний не си бе направил труда да разчисти. Споделените пред Полион и Вентидий новини бяха накарали единия да се оттегли в блатата на Пад, а другия — да се тутка нерешително в непосредствена близост с Октавиан, Агрипа и Салвидиен.

Източник на повечето от тези изключително неприятни новини от Италия бе Луций Мунаций Планк, Антоний го свари настанен в апартамента на главния легат в атинската резиденция.

— Цялото начинание на Луций Антоний е катастрофа — рече Планк, като внимателно подбираше думите си. Трябваше някак да предаде точни сведения, без да се постави в лоша светлина, тъй като за момента не виждаше начин да премине на страната на Октавиан, което бе единствената друга възможност. — В навечерието на Нова година перузианците се опитаха да пробият обсадните стени на Агрипа, но без успех. Нито Полион, нито Вентидий се решиха да атакуват армиите на Октавиан, макар да го превъзхождаха многократно. Полион твърдеше, че… ъъъ… не бил сигурен какво точно искаш да стори, а Вентидий не желаеше да следва ничии заповеди, освен тези на Полион. След като Барбаций отвори дума за твоите… ъъъ… пиянски оргии — това са негови думи, не мои! — Полион така се отврати, че отказа да рискува живота и легионите си, за да измъкне брат ти от Перузия. Градът падна малко след Нова година.