Ще направя всичко възможно да разглася колкото се може по-надалеч за този брак, ще пусна агентите си да приказват непрекъснато за него във всеки град, градче и село в Италия и Отсамна Галия. Досега защитаваха моята кауза, като изброяваха пороците на Секст Помпей и напомняха за безразличието на Марк Антоний към нещастията на собствената му родина. Тази зима обаче ще запеят нова песен — не толкова за самия брак, колкото за госпожа Октавия, сестрата на Цезар и олицетворение на идеала за римска матрона. Ще издигна толкова нейни статуи, колкото мога да си позволя, и ще продължавам да добавям нови и нови, докато полуостровът не застене под тежестта им. Много добре си го представям! Октавия, непорочна и добродетелна като озлочестената Лукреция, Октавия, заслужаваща повече уважение от весталка, Октавия, укротителката на безотговорния простак Марк Антоний, Октавия, която сама спаси страната си от злините на гражданската война. Да, Октавия Целомъдрената трябва да получи всички овации! И когато агентите ми си свършат работата, Октавия Целомъдрената ще бъде толкова близко до богиня, колкото е Корнелия, майката на Гракхите! И когато Антоний я изостави, всеки римлянин и италиец ще го заплюе като скот, като безсърдечно чудовище, управлявано единствено от похотта.

Само да можех да виждам бъдещето! Само да знаех коя е жената, заради която Антоний ще напусне Октавия Целомъдрената! Ще принеса жертва на всяко римско божество да бъде някоя, която всеки римлянин и италиец да може да мрази. Ако мога, ще прехвърля вината за поведението на Антоний върху нея. Ще я представя порочна като Кирка, суетна като Елена Троянска, злонамерена като Медея, жестока като Клитемнестра, смъртно опасна като Медуза. И дори да не е като тях, ще я направя въплъщение на всички заедно. Ще впрегна агентите си в нова кампания, ще създам от тази незнайна жена демон по същия начин, по който ще направя от сестра си богиня.

Има и други начини да се справиш с някого, освен войната — такова прахосване на живот и средства! Колко струва само една война! Все пари, които би трябвало да отидат за още по-голямата слава на Рим.

Пази се от мен, Антоний! Но няма да го направиш, защото ме смяташ за безполезен женчо. Вярно, не съм Божественият Юлий, но въпреки това съм достоен наследник на името му. Покрий очи, Антоний, бъди сляп. Ще се добера до теб дори ако трябва да заплатя с щастието на любимата си сестра. Ако майката на Гракхите не бе имала изпълнен с болка и мъка живот, римските жени нямаше и до днес да полагат цветя на гроба й. Същото ще важи и за Октавия Целомъдрената“.

Замаян от гледката на триумвира Антоний и триумвира Октавиан, вървящи заедно като добри стари приятели, Рим ликуваше през цялата зима и приветстваше идването на Златния век, който всеки момент щеше да почука на вратата. Въодушевлението се подсилваше и от факта, че съпругите на триумвира Антоний и на триумвира Октавиан бяха бременни. Издигнат тъй високо в етера на съзидателните метаморфози, че не знаеше как да слезе обратно на земята, Вергилий написа своята Четвърта еклога и предрече раждането на младенеца, който ще спаси света. По-циничните пък се обзалагаха кой ще е Избраникът — синът на Антоний или синът на Октавиан, никой и за миг не си помисли за дъщери. Началото на Десетата епоха нямаше да бъде поставено от момиче, това беше ясно.

Не че всичко вървеше чак толкова добре. Носеха се слухове за тайния процес срещу Квинт Салвидиен Руфус, макар че единствено сенаторите знаеха какви доказателства са представени и какво са казали Салвидиен и адвокатите му в защита. Присъдата потресе всички. Доста време бе минало, откакто римски гражданин бе осъден на смърт за измяна. Изгнания — колкото искаш, проскрипции — също, но нито един официален процес в Сената не бе завършил със смъртна присъда. Такава не можеше да се наложи на римски гражданин, откъдето идваше и падението — първо трябваше да му се отнеме гражданството, а след това — и главата. С делата за измяна се занимаваше специален съд и макар да не функционираше от години, той все още фигурираше в таблиците. Тогава защо бе цялата тази потайност, защо делото се гледаше от Сената?

Малко след края на Салвидиен Ирод бе видян да разхожда своя костюм в тирски пурпур и злато по улиците на Рим. Той беше отседнал в най-скъпата странноприемница в града (на ъгъла на Кливус Орбиус) и от разкошния си апартамент бе започнал да изпраща щедри дарове за някои нуждаещи се сенатори. Молбата му да бъде обявен за цар на юдеите беше надлежно представена в Сенакулума преди едно съвещание, на което едва се събра кворум благодарение на подаръците и присъствието на Марк Антоний до него. Така или иначе, цялото начинание беше хипотетично, тъй като Антигон бе цар на юдеите с одобрението на партите и нямаше изгледи да бъде детрониран в близко бъдеще, а дори и да ги нямаше партите, огромното мнозинство юдеи подкрепяха Антигон.

— Откъде взе всичките тези пари? — попита го Антоний, докато влизаха в Сенакулума — мъничка постройка, долепена до Храма на съгласието в подножието на Капитолий. Тук Сенатът приемаше чужденците, които не се допускаха в сградата.

— От Клеопатра — отвърна Ирод.

Масивните юмруци се стиснаха.

— Клеопатра ли?

— Да, какво те учудва толкова?

— Тя е прекалено стисната, за да дава пари на когото и да било.

— Но синът й не е, а той я управлява. Освен това трябваше да се съглася да й се отплатя с доходите от йерихонски балсам, когато стана цар.

— О!

Ирод получи своето senatus consultum41, с което официално се посочваше като цар на юдеите.

— Сега ти остава само да си извоюваш царството — рече Квинт Делий по време на превъзходната вечеря, готвачите на странноприемницата бяха прочути.

— Знам, знам! — наежено отвърна Ирод.

— Защо си го изкарваш на мен? — учуди се Делий. — Да не би аз да съм оскубал Юдея?

— Защото си под носа ми и тъпчеш търбуха си със свински цици, като че ли някой те гони! Да не мислиш, че Антоний някога ще си вдигне задника да се бие с партите? Дори не споменава за партска кампания.

— Не може. Трябва да бъде наблизо, за да държи под око онова сладко момче, Октавиан.

— Ох, цял свят знае това! — нетърпеливо рече Ирод.

— Като стана въпрос за сладки неща, Ирод, какво стана с надеждите ти за Мариамне? Антигон не я ли е омъжил вече?

— Не може той самият да се ожени за нея, защото й е чичо, а прекалено се страхува от роднините си, за да я даде на някой от тях. — Ирод се ухили, претърколи се по гръб и плесна дундестите си ръце. — Освен това тя не е при него. А при мен.

— При теб ли?

— Да, успях да я изведа и да я скрия малко преди падането на Йерусалим.

— И това ако не е хитро! — Делий си набеляза поредния деликатес. — Май ще си взема и от пълнените орехчета.

Тези и различни други инциденти бледнееха пред истинския, все още нерешен проблем, пред който се бе изправил Рим от смъртта на Цезар насам — доставката на зърно. Секст Помпей тържествено обеща да бъде добър, но започна да напада корабите и да прибира товарите им преди още да се е втвърдил восъкът под договора от Брундизиум. Той ставаше все по-дързък и дори започна да напада Италия там, където имаше повече хамбари, и да отмъква зърно, за което никой и не подозираше, че може да бъде изложено на опасност. Когато цената на зърното скочи на четиридесет сестерции за шестдневен порцион, в Рим и в останалите италийски градове започнаха бунтове. За най-бедните имаше безплатни дажби, но Божественият Юлий бе намалил получателите им наполовина (до сто и петдесет хиляди души) с въвеждането на имуществен ценз. Но това, крещяха бесните тълпи, беше когато зърното се продаваше по десет сестерции за модий, а не по четиридесет! Списъкът на получателите на безплатни дажби трябвало да се разшири и да включва хората, които не могат да си позволят да плащат четворна цена. Когато Сенатът отхвърли това искане, броженията станаха толкова сериозни, че започнаха да напомнят за времето на Сатурнин.