А хората си оставаха хора и пред лицето на смъртта, раждаха се бебета, населението се увеличаваше. Но Египет нямаше да гладува.
Заплахата от страна на Рим засега отмина. Агентите докладваха, че от Тарс Антоний продължил към Антиохия, посетил Тир и Сидон и се отправил по море към Ефес. Там пищящата Арсиное била измъкната от светилището, за да бъде предадена на меча. Първожрецът на Артемида за малко да я последва, но Антоний, който се отвращаваше от кървавите разправи на азиатците, се намеси по молба на етнарха и го пусна да се върне невредим в светилището. Главата на Арсиное нямаше да бъде част от багажа на Антоний, ако той посетеше Египет, тя трябваше да бъде изгорена цяла. Тя беше последната истинска наследничка на Птолемеите и със смъртта й заплахите за Клеопатра ставаха с една по-малко.
— Антоний ще дойде през зимата — каза с усмивка Тах’а.
— Антоний! Майко, та той не е Цезар! Как ще понеса ръцете му върху мен?
— Цезар беше единствен. Не можеш да го забравиш и аз те разбирам, но трябва да престанеш да го оплакваш и да се погрижиш за Египет. Какво значение имат ръцете му, щом той притежава кръвта, за да даде на Цезарион сестра, за която да се ожени? Монарсите не сключват брак за собствено удоволствие, а заради държавите си и за запазване на династията. Ще свикнеш с Антоний.
Всъщност най-голямото безпокойство на Клеопатра през лятото и есента беше Цезарион, който още не й бе простил, че го изостави в Александрия. Той беше безупречно учтив, учеше усърдно, четеше доброволно в свободното си време, ходеше на уроци по езда и се упражняваше във военно дело и атлетика, като се изключат юмручният бой и борбата.
— Татко казва, че онова, с което мислим, се намира в главата и че никога не трябва да се занимаваме със спортове, които я излагат на опасност. Затова ще се науча да използвам гладиуса22 и дългия меч, ще стрелям с лък и прашка, ще се упражнявам в мятане на пилум23 и хаста24, ще тичам, ще прескачам препятствия и ще плувам. Но няма да се бия с юмруци и няма да се боря. Татко не би го одобрил, каквото и да казват инструкторите. Казах им да се въздържат и да не бързат да ти се оплакват. Нима моите заповеди са по-маловажни от твоите?
Тя беше прекалено заета да се възхищава на това колко добре е запомнил Цезар, за да чуе посланието в последните му думи. Баща му беше умрял преди Цезарион да навърши четири.
Но не споровете около спорта и другите подобни грижи я тормозеха отвътре. Това, което не й даваше мира, беше неговата отчужденост. Тя не можеше да го укори, че не й обръща внимание, когато му говори и особено когато му нарежда нещо, но синът й я бе изключил от личния си свят. Явно беше, че изпитва постоянно негодувание срещу нея и тя не можеше да подмине това като нещо маловажно.
„Ох — извика мислено Клеопатра, — защо винаги вземам погрешни решения? Ако знаех до какво ще доведе оставането му тук, щях да го взема със себе си в Тарс. Но едно морско пътуване щеше да означава да изложа на опасност династията. Невъзможно!“
После агентите й съобщиха, че положението в Италия се е изострило и е на път да стигне до открита война. Основните подбудители били свадливата жена на Антоний Фулвия и брат му, консулът Луций Антоний. Фулвия успяла да оплете прочутия с изчакването и непостоянството си Луций Мунаций Планк и го омагьосала да прехвърли ветераните си, които бил настанил около Беневентум (два пълни легиона), към нейната армия. След това убедила онзи аристократичен дръвник Тиберий Клавдий Нерон, когото Цезар тъй презираше, да вдигне робски бунт в Кампания — доста неподходяща задача за човек, който никога през живота си не бе разговарял с роб. Не че не се опитал — просто не знаел как точно да започне.
Тъй като нямал друга официална позиция, освен тази на триумвир, Октавиан започнал предпазливо да кръжи около Луций Антоний, докато двата легиона, които консулът успял да събере, се придвижвали през полуострова към Рим. Третият триумвир, Марк Емилий Лепид, също повел два легиона към града, за да накара Луций да се оттегли. Но в мига, в който видял проблясването на доспехи по Виа Латина, Лепид зарязал Рим и войските си и ги предал на ликуващата Фулвия (и на Луций, когото народът имал склонността да забравя).
Изходът всъщност зависел от пръстена големи армии около Италия, командвани от най-добрите генерали на Антоний, негови близки приятели и политически поддръжници. Гней Азиний Полион държеше Отсамна Галия със седемте си легиона. Оттатък Алпите чакаше Квинт Фуфий Гален с единадесет легиона, а Публий Вентидий бе разположил седемте си легиона при крайбрежна Лигурия.
Есента беше настъпила. Антоний се намираше в недалечната Атина и се наслаждаваше на забавленията, които можеше да предложи този най-изтънчен от градовете. Полион му писа, Вентидий му писа, Гален му писа, Планк му писа, Фулвия му писа, Луций му писа, Секст Помпей му писа, а Октавиан му пишеше буквално всеки ден. Антоний не отговори на нито едно от писмата — беше се отдал на далеч по-приятни занимания. Така — както се досети Октавиан — той изпусна големия си шанс веднъж завинаги да смаже наследника на Цезар. Ветераните бяха размирни, никой не плащаше данъци и Октавиан успя пряко сили да събере едва осем легиона. Всеки главен път от Бонония на север до Брундизиум на юг кънтеше от ритмичните стъпки на подкованите легионерски caligae, повечето от които принадлежаха на заклети врагове на Октавиан. Флотилиите на Секст Помпей контролираха Тусканско море западно от Италия и Адриатическо на изток от полуострова, като прекъсваха доставките на зърно от Сицилия и Африка. Ако беше надигнал туловището си от плюшената атинска кушетка и бе повел открито всички тези стихийни сили срещу Октавиан, Антоний щеше да го премаже с лекота. Но той предпочете да не отговаря на писмата и да не предприема нищо. Октавиан си пое дъх с облекчение, а враговете му приеха, че Антоний е прекалено зает с удоволствията, за да се занимава с други неща.
А в Александрия Клеопатра четеше многобройните доклади, палеше се, не я свърташе на едно място и обмисляше дали да не пише на Антоний и да го подбуди да се включи в Италийската война. Това определено щеше да премахне заплахата за Египет! В крайна сметка не му писа, а и да беше го направила, усилията й щяха да бъдат напразни.
Луций Антоний се придвижваше на север по Виа Фламиния към Перузия — великолепно градче, кацнало високо на едно плато насред Апенините. Натъпка се с шестте си легиона зад градските стени и зачака следващите стъпки не само на Октавиан, но и на Полион, Вентидий и Планк. Изобщо не му хрумна, че последните трима няма да му се притекат на помощ — а би трябвало да го сторят като хора на Антоний!
Октавиан бе проявил проницателност, поставяйки начело на войските си своя духовен брат Агрипа. Когато решиха, че нито Полион и Вентидий, нито Планк възнамеряват да спасяват Луций, двамата младежи издигнаха масивни обсадни съоръжения и по цялото плато на Перузия. Градът бе откъснат от всякакви продоволствия, а с наближаването на зимата нивото на водата започна да намалява и тя ставаше все по-малко и по-малко.
Фулвия се намираше в лагера на Планк и ругаеше с пълна сила вероломството на Полион и Вентидий, които се бяха събрали на много мили оттук. Ругаеше и самия Планк, но той я търпеше, тъй като бе влюбен в нея. Емоционалното й състояние бе тревожно и нестабилно — в един момент фучеше и сипеше проклятия, а в следващия се втурваше да събира още войски. Но онова, което я ядеше най-много, бе разразилата се с нова сила омраза към Октавиан. Надменното кутре бе върнало жена си, дъщеря й Клодия, обратно при Фулвия като virgo intacta25. Какво щеше да прави с това мършаво момиче, което само ревеше и отказваше да яде? Във военен лагер? А най-лошото беше, че Клодия е лудо влюбена в Октавиан и обвиняваше майка си, че съпругът й я е изоставил.
