Стана от кушетката си и отиде да легне до него, опряла буза на силната му ръка.

— Нямам намерение да подбуждам размирици, Антоний — рече тя с тих, сладък глас. — Ни най-малко. Просто казвам, че заедно с мен можеш да превърнеш Изтока в едно по-добро и по-силно място. Как би могло това да ощети Рим? Или да го омаловажи? Тъкмо обратното. По този начин например няма да се допусне появата на нов Митридат или Тигран.

— Бих станал твой съпруг още сега, Клеопатра, ако можех наистина да повярвам, че част от предложението ти е за мен, заради мен. Трябва ли причината за абсолютно всичко да е Цезарион? — попита той и леко докосна с устни рамото й. — Напоследък си мисля, че искам, преди да умра, да застана самичък и велик в ярката светлина на слънцето — без никакви сенки! Без сянката на Рим, без сянката на Цезарион. Искам да завърша живота си като Марк Антоний, нито римлянин, нито египтянин. Искам да бъда наистина себе си. Искам да съм Антоний Велики. А ти не ми предлагаш това.

— Но аз ти предлагам величие! Не можеш да бъдеш египтянин, това е повече от ясно. Ако си римлянин, само ти можеш да се освободиш от това. То е просто кожа, която може да се смъкне толкова леко, колкото змията смъква своята. — Устата й се допря до бузата му. — Антоний, наистина те разбирам! Копнееш да бъдеш по-велик от Юлий Цезар, което означава да завладееш нови светове. Само че, като се обръщаш към партите, гледаш към неподходящия свят. Обърни се на запад, а не още по-надалеч на изток! Цезар така и не успя да покори Рим — беше покорен от него. Антоний може да спечели прозвището Велики единствено ако завладее Рим.

Всичко това бе само началото на дългата битка, която продължи до март, до антиохийската пролет. Титанична борба, водена в мрака на заплетените им чувства, в тишината на неизказаните съмнения и недоверия. Потайността бе наложителна и пълна. Ако Ахенобарб, Попликола, Фонтей, Фурний, Сосий или някой друг римлянин в Антиохия разбереше, че Антоний продава за вечни времена и безвъзмездно онова, което принадлежеше за вечни времена на Рим и бе просто отстъпено на царете клиенти в замяна на данъци, щеше да се вдигне бунт и Антоний щеше да бъде окован и пратен обратно в Рим. Изцяло прехвърлените на Клеопатра територии трябваше да изглеждат временно отдадени, докато позициите на Антоний не станат много по-силни. Сънародниците му трябваше да смятат прехвърлянето за временно даване под наем, за да се осигурят средства за екипирането на войската. След като Антоний станеше непобедим, нямаше да има значение какво е известно и какво — не. Клеопатра се беше опитала да убеди Цезар да се провъзгласи за цар на Рим, но не бе успяла. Антоний бе по-податлив, особено в сегашното си състояние. Изтокът жадуваше за силен цар. А какъв по-добър цар от римлянин, опитен в законите и управлението, неподвластен на прищевки и страст към убийства? Антоний Велики би могъл да обедини Изтока в достатъчно мощна държава, способна да съперничи на Рим за световно господство. Това бе мечтата на Клеопатра. Тя знаеше, че й предстои да измине дълъг път, преди да смаже Антоний Велики в полза на сина си Цезарион, цар на царете.

Антоний успя да заблуди колегите си. Ахенобарб и Попликола подписаха документите като свидетели, без да четат какво пише в тях, като дори се присмяха на лековерието й. Да им изсипе толкова много злато!

Антоний обаче не можеше да сподели с никого най-сериозното противоречие. Царицата бе категорично против кампанията му срещу партите и не искаше да я финансира със свои средства. Тя се ужасяваше, че от партските атаки армията ще бъде прекалено отслабена, за да извърши това, което трябваше — да води война срещу Рим и Октавиан. Клеопатра бе разкрила плановете си само частично пред Антоний, но те нито за миг не напускаха мислите й. Цезарион трябваше да владее света на Цезар наред с Египет и Изтока и нищо, дори Марк Антоний, нямаше да попречи на това.

За свой ужас Антоний научи, че Клеопатра възнамерява да тръгне заедно с него на поход и очакваше да има тежката дума във военните съвети. Канидий чакаше в Карана след един успешен удар на север в Кавказ и тя казваше, че очаква с нетърпение да се срещне с него. Макар да опита с все сили, Антоний не успя да я убеди, че там тя няма да бъде добре дошла и че легатите му няма да я погледнат с добро око.

Ето защо в течение на един нундин той се освободи от хората, които най-вероятно биха се разбунтували срещу него. Изпрати Попликола в Рим да повдигне духа на седемстотинте сенатори, а Фурний назначи за губернатор на провинция Азия. Ахенобарб се върна да управлява Витиния, а Сосий — Сирия.

После го спаси най-естественото и неизбежно събитие — бременността. Почти обезсилен от облекчение, Антоний можеше да каже на легатите си, че царицата ще пътува с легионите само до Зеугма на Ефрат, а после ще се върне обратно в Египет. Развеселени и възхитени, хората му решиха, че любовта на царицата към Антоний е тъй голяма, че тя едва успява да понесе раздялата помежду им.

Изключително доволна от постигнатото, Клеопатра целуна за сбогом Марк Антоний при Зеугма и пое по дългия път обратно към Египет. Макар че можеше да се качи на кораб, тя имаше основателни причини да не го прави. Причината се казваше Ирод, цар на юдеите. Когато научи, че е изгубил балсама и битума, той препусна в галоп към Антиохия. Щом обаче видя Клеопатра да седи до Антоний в залата за аудиенции, той се обърна и пое обратно към дома. За нея това означаваше, че Ирод предпочита да изчака, докато не завари Антоний насаме. Означаваше също, че той вижда това, което римляните бяха пропуснали — че тя командва отговарящия за Изтока триумвир и го е превърнала в мека глина под ловките си пръсти.

Независимо от личните си чувства, Ирод нямаше друг избор, освен да посрещне любезно царицата на Египет в столицата си и да я настани царски в разкошния си нов дворец.

— Виждам, че навсякъде се издигат нови сгради — обърна се Клеопатра към домакина си по време на вечерята, като в същото време си мислеше, че храната е ужасна, а Мариамне — грозна досадница. Обаче и доста плодовита — вече бе произвела двама сина. — Една от тях подозрително ми заприлича на крепост.

— О, че тя си е крепост — невъзмутимо отвърна Ирод. — Ще я нарека Антония, на името на нашия триумвир. Освен това строя и нов храм.

— Както и нови постройки в Масада, доколкото чух.

— Тя беше сурово убежище за семейството ми, но иначе е удобно място. Строя по-добри жилища, още хамбари и складове за храна, а също и водни цистерни.

— Колко жалко, че няма да я видя. Крайбрежният път е по-удобен.

— Особено за дама, очакваща дете. — Той махна с ръка към Мариамне, която се оттегли незабавно.

— Имаш набито око, Ироде.

— А ти — неутолим глад за територии, според сведенията ми от Антиохия. Киликия Трахия! За какво ти е притрябвал онзи каменист бряг?

— Наред с другото, за да върна Олба на царица Аба и династията на Теокридите. Не взех обаче единствения град там.

— Киликийска Селевкида е от твърде голямо стратегическо значение за римляните, моя скъпа амбициозна царице. Между другото, не можеш да получиш доходите ми от балсама и битума. Твърде много ми трябват.

— Вече имам и балсама, и битума, Ироде. А това тук — тя измъкна един свитък от обсипаната със скъпоценни камъни чанта от златни нишки — са заповедите от Марк Антоний да събираш доходите от мое име.

— Той не може да постъпи така с мен! — извика Ирод, докато четеше.

— Може. И го направи. Макар че идеята точно ти да се занимаваш със събирането беше моя. Трябваше да си върнеш дълговете, Ироде.

— Ще те надживея, Клеопатра!

— Глупости. Твърде си алчен и прекалено тлъст. Тлъстите хора умират рано.

— Докато кльощавите жени живеят вечно, това ли искаш да кажеш? Не и в твоя случай, царице. Моята алчност е нищо в сравнение с твоята. Ти няма да се задоволиш с нещо по-малко от целия свят. Но Антоний не е човекът, който може да ти го осигури. Той губи властта си дори върху онази част от света, която вече е негова, не си ли забелязала?