— А къде е Египет сред всички тези блестящи назначения? — изсъска тя. — Подминат! Без дори да се спомене за него! Как ли се смее Таркондимот! Също и Ирод — тази лигава жаба, този алчен син на ненаситни боклуци!

Къде бе яростта му? Къде се дяна най-вярното му оръжие, чукът, с който смазваше претенциите на далеч по-могъщи противници от Клеопатра? Нито искрица от стария познат огън не затопли кръвта му, напълно смразена от нейния поглед на Медуза. Колкото и да беше объркан и озадачен, той все пак успя да прояви известно лукавство.

— Направо ме уби! — ахна Антоний. — Нямах намерение да те обиждам!

На привидната й ярост бе позволено да се уталожи, но не особено милостиво.

— О, знам какво трябва да направя, за да получа териториите, които искам — рече тя. — Твоите хрантутници получиха земите си просто така, но Египет трябва да плати. Колко златни таланта струва Киликия Трахия? Балсамът и битумът са дългове, отказвам да плащам за тях. Но за Халкида? Финикия? Филистия? Кипър? Киренайка? Крит? Родос? Юдея? Съкровищниците ми преливат, скъпи ми Антоний, и ти много добре го знаеш. Това е било намерението ти през цялото време, нали? Да накараш Египет да плати хиляди и хиляди златни таланта за всеки плетър47 земя! Египет трябва да купи това, което далеч по-малко заслужаващи блюдолизци получават безплатно! Ах ти, лицемер! Долен, противен подлец!

Той се прекърши и заплака — винаги добро политическо средство.

— О, я спри! — озъби му се тя и му подхвърли кърпа, както богаташ би подхвърлил дребна монета на някого, който току-що му е направил огромна услуга. — Избърши си очите! Време е да почваме с пазарлъка.

— Не съм си и помислял, че Египет иска още територия — рече той, лишен от всякакви разумни доводи.

— О, така ли било? И какво те накара да стигнеш до това прозрение?

Болката започна да се надига — тя изобщо не го обичаше.

— Египет е толкова самодостатъчен. — Погледна я с все още насълзени очи. Мисли, Антоний, мисли! — За какво ти е Киликия Трахия? Крит? Или Родос? Дори Киренайка? Владееш страна, която има огромни трудности да поддържа армия за защита на собствените си граници.

Тези думи прогониха сълзите, помогнаха му да дойде на себе си. Но не и да възвърне самочувствието си — то бе загубено безвъзвратно.

— Ще добавя тези земи към царството, което ще наследи синът ми, за да ги използвам като място за обучение. Египетските закони са ясни и неизменни, но други страни плачат за ръката на мъдър управител, а Цезарион ще бъде най-мъдрият от мъдрите — рече тя.

Как да отговори на подобно нещо?

— За Кипър разбирам, Клеопатра. Абсолютно права си, винаги е принадлежал на Египет. Цезар ти го върна, но след смъртта му островът отново стана римски. С радост бих ти прехвърлил Кипър. Всъщност, имах намерението да го направя — не забеляза ли, че не го бях включил в нито едно от назначенията ми?

— Колко щедро от твоя страна! — отровно отвърна тя. — А Киренайка?

— Киренайка е част от житницата на Рим. Не си и помисляй за нея.

— Няма да си тръгна оттук с по-малко от твоите сводници и блюдолизци!

— Не са сводници и блюдолизци, а достойни мъже.

— Колко ще искаш за Финикия и Филистия?

Тъй да бъде, алчна курво! След като осъзна, че неговите четиридесет хиляди сребърни таланта от съкровищницата на Секст Помпей може да дойдат чак след години, той не можеше да си намери място. А ето че до него седеше царицата на Египет, готова и в състояние да плати. Не го обичаше ни най-малко — болеше го! Но тя можеше да му осигури чудесна армия още сега. Добре, вече се чувстваше мъничко по-добре, поне в мислите си.

— Да говорим за пари тогава. Ти искаш пълен суверенитет и всички печалби. Разсрочено, по сто хиляди златни таланта за район. Аз обаче ще взема един процент предварително. По хиляда златни таланта за Финикия, Филистия, Киликия Педия, Халкида, Емеса, река Елевтер и Кипър. Без Крит, Киренайка и Юдея. Балсамът и битумът стават твои безплатно.

— Общо седем хиляди златни таланта. — Тя се протегна и тихичко измърка. — Споразумяхме се, Антоний.

— Искам седемте хиляди веднага, Клеопатра.

— Срещу официално потвърждение, подписано и подпечатано от теб в качеството ти на триумвир на Изтока.

— Когато получа златото и го преброя, ще си получиш документите. С печата на Рим и със собствения ми печат на триумвир. Ще сложа дори и личния си печат.

— Това ме устройва. Още утре ще пратя бърз куриер до Мемфис.

— Мемфис ли?

— По-бързо е, повярвай ми.

След което и двамата останаха без ни най-малка представа какво да правят оттук нататък. Тя беше дошла да вземе каквото може и се сдоби с повече, отколкото се бе надявала. Той отчаяно се нуждаеше от силата и напътствията й, а не беше получил нищичко. Физическата им връзка беше съвсем слаба, духовната не съществуваше. Сякаш цяла вечност седяха и се взираха един в друг, без да кажат нито дума. Накрая Антоний въздъхна.

— Изобщо не ме обичаш — рече той. — Дойде в Антиохия като всяка друга жена — на пазар.

— Вярно е, че дойдох да взема Цезарионовия дял от плячката — отвърна тя. Сега очите й изглеждаха достатъчно човешки, за да се прочете мъничко тъга в тях. — Но въпреки това явно те обичам. Ако не беше така, щях да се заема със задачата си по съвсем друг начин. Не го осъзнаваш, но аз те пощадих.

— Боговете да ме пазят от Клеопатра, която не би ме пощадила!

— Да, ти плака и за теб това означава, че съм отнела мъжествеността ти. Но никой не може да отнеме мъжествеността ти, Антоний. Освен ти самият. Докато Цезарион порасне — а това означава най-малко още десет години — Египет се нуждае от съпруг, а аз се сещам само за едно име. Марк Антоний. Ти не си слаб, само ти липсва цел. Виждам го толкова ясно, колкото и Фонтей.

Веждите му се сбърчиха.

— Фонтей ли? Да не сте разменяли впечатления случайно?

— Ни най-малко. Просто усетих, че той се тревожи за теб. Сега разбирам защо. Ти не обичаш Рим, както го обичаше Цезар, противникът ти там е с повече от двайсет години по-млад от теб. Старините му са далеч и той би трябвало да те надживее, а аз не виждам как Октавиан може да умре млад въпреки астмата му. Убийство? Идеално решение, ако можеше да се извърши. Но не може. Той е недосегаем между Агрипа и германските си телохранители. Би ли освободил Октавиан ликторите си, както го направи Цезар? Не, дори и да му предложат Секст Помпей на златна тепсия! Ако ти беше по-стар, щеше да ти е по-леко, но двайсет години не са достатъчно, макар да са много време. Тази година Октавиан би трябвало да навърши двайсет и шест. Агентите ми казват, че вече изглежда по-възмъжал и че руменината на младостта е изчезнала. Ти си на четиридесет и шест, а аз навърших трийсет и две. Двамата си пасваме по-добре на възраст и аз мога да върна на Египет някогашната му мощ. За разлика от царството на партите Египет е част от Вашето море. Помисли само какво можем да направим през следващите десет години като съпруг и съпруга!

Възможно ли бе предложението й? Не беше по римски, но Рим отпускаше своята хватка в изпълнения с благоухания източен въздух. Да, Антоний беше объркан, но не чак толкова, че да не разбира предложението й и последствията от него. Позициите му сред привържениците в Рим отслабваха, беше изгубил Полион, а после Вентидий и Салустий — всички големи военачалници без Ахенобарб. Колко още можеше да се уповава на седемстотинте си сенатори клиенти, ако не прави дълги и чести посещения в Рим? Заслужаваше ли си усилията? Можеше ли да се нагърби с още задачи, щом Клеопатра не го обичаше. Не беше рационален човек и не можеше да проумее какво е сторила с него. Знаеше само, че я обича. От пристигането й в Антиохия той бе победен и това беше злочестина, от която нямаше сили да се съвземе.

Тя заговори отново:

— Покрай войната срещу Секст Помпей ще минат няколко години, преди Октавиан и Рим да са в състояние да погледнат какво става на Изток. Сенатът е сбирщина от стари кудкудякащи квачки, безсилни да отнемат властта от Октавиан — или от теб. Лепид изобщо не го включвам в сметката.