Публий Канидий бе започнал много пламенна връзка с една арменка и нямаше нищо против да презимува тук. Дамата беше свързана по някакъв начин с царския род, говореше безупречно гръцки, бе изключително начетена и много красива, макар и не в първа младост. Римската му съпруга не беше с добър произход, едва сричаше и не ставаше за компания. Ето защо за Канидий Климене арменката бе същински дар от нейните богове, които бе завладял, специален човек тъкмо и единствено за него.
Антоний и две трети от войската се върнаха през Карана в Сирия. Ахенобарб ги съпроводи до Сирийските порти на Аман, откъдето продължи по суша към Витиния. Само Делий, Цина, Скавър и внукът на убития Крас продължиха с обоза към Антиохия.
Там Антоний намери писмо от Клеопатра.
Какво искаш да кажеш с това „триумф в Рим“? Да не си полудял? Нима си забравил всичко? Добре тогава, позволи ми да ти опресня паметта.
Ти ми се закле, че след арменската кампания ще се върнеш при мен в Александрия заедно с плячката. Закле се, че ще покажеш трофеите си в Александрия. Изобщо не стана дума за триумф в Рим, макар да предполагам, че не бих могла да те спра, ако си решил да го отпразнуваш. Но ти се закле, че Александрия ще бъде преди Рим и че ще дариш трофеите на мен като царица и фараон. Кажи ми, какво дължиш на Рим и Октавиан? Той работи безспирно срещу теб, а мен нарича Царица на зверовете и враг на Рим. Всеки ден го повтаря и всеки ден римският народ трупа все повече гняв. Не съм им сторила нищо, но ако вярваш на Октавиан, ще ме помислиш за Медея и Медуза едновременно. А ти искаш да се върнеш в Рим при Октавия, да се подмазваш на брата на жена си и да дариш с мъка спечелените трофеи на държава, която ще ги използва, за да ме разкъса?
Наистина си мисля, че си луд, Антоний, щом можеш да простиш обидите, които Октавиан непрекъснато отправя към мен, и да искаш да се харесаш на противниците на Египет, като триумфираш сред онова люпило римски змии. Толкова ли си безчестен да изоставиш мен, твоя най-верен съюзник, приятел — и съпруга! — заради хора, които презират и двама ни, които те осмиват като моя марионетка, които вярват, че те обличам в женски дрехи и се перча пред теб в доспехи? Казват, че си като Ахил в харема на цар Ликомед, с гримирано лице и женска пола. Наистина ли искаш да се покажеш пред хора, които говорят подобни неща зад гърба ти?
Закле ми се, че ще дойдеш в Александрия и искам да спазиш клетвата си, съпруже. Да, гражданите на Александрия и египетският народ са виждали Антоний, но не като мой съпруг. Изоставих царството си, за да дойда при теб в Сирия, докарах цял флот удобства за твоите римски войници. Да ти напомня ли, че аз платих тази милосърдна мисия?
Антоний, моля те, не ме разочаровай! Не ме подминавай с презрение, както си подминал толкова много жени. Каза, че ме обичаш, после се ожени за мен. Нима аз, фараон и царица, съм за зарязване?
С треперещи ръце Антоний пусна писмото, сякаш беше опарило болезнено пръстите му. Какофонията на забързания град отвън достигаше до него през отворените прозорци на кабинета. Ужасен и зашеметен, той се взираше в яркия правоъгълник светлина, изпълваща единия от отворите в стената, внезапно измръзнал до кости въпреки горещото сирийско лято.
Наистина ли съм се заклел? Наистина ли? Защо да го казва, ако не съм го направил? Ох, какво става с паметта ми? Нима умът ми е станал на дупки като алпийско сирене? Чувствам го съвсем ясен, също както навремето. Отново съм същият, какъвто бях преди. Да, тези два пропуска са от Левке Коме и Антиохия, докато се възстановявах от пораженията на виното. Какво съм направил, какво съм казал? Какви други клетви съм давал?
Стана и закрачи напред-назад, усещайки как стомахът му се свива. Чувстваше се безпомощен и нямаше към кого да се обърне. В радостния прилив на възвърналото се самочувствие след изчезването на меланхолията и гнева той виждаше с кристална яснота какво трябва да направи и как да възстанови престижа си в Рим. Египет? Александрия? Какво бяха те, освен чужда страна, управлявана от чуждоземна царица? Да, обичаше я достатъчно силно, за да се ожени за нея — но самият той не беше нито египтянин, нито александриец. А римлянин. Всяка фибра от него бе римска. А в Артаксата си беше помислил, че все още е в състояние да изглади различията си с Октавиан. Ахенобарб и Канидий вярваха, че това е възможно. Всъщност Ахенобарб се присмиваше на приказките на Клеопатра, че Октавиан пръска зловредни слухове. Ако е вярно, бе попитал той, защо тогава седемстотин от общо хилядата сенатори продължават да са верни на Антоний? Вярно, действията му на Изток позакъсняха, но сега всичко беше наред и римските търговци извличаха огромни ползи от това. В хазната започнаха да влизат и пари — най-сетне данъците започнаха да се плащат. Ахенобарб и Канидий бяха кимали в знак на съгласие.
А ето че и двамата не бяха в Антиохия и нямаше към кого да се обърне за подкрепа. Оставаше единствено Делий и групичка по-млади мъже, внуци и праплеменници на отдавна мъртви величия. Можеше ли да разчита на Делий? Не се сещаше за нищо, което да му казва противното, но Делий се водеше от личните си интереси, а не от морала, както много добре си пролича от случая с Вентидий и Самосата. Но все пак… това нямаше нищо общо с онази история. Поне Планк да беше тук! Но той бе заминал за провинция Азия на посещение при Тиций. Не можеше да се обърне към никого, освен към Делий. Той поне знае, че имам един пропуск в паметта, помисли си Антоний. Може да си припомни и други.
— Заклевал ли съм се да отнеса трофеите от кампанията в Александрия? — обърна се Антоний към Делий няколко минути по-късно.
Делий също беше получил писмо от Клеопатра и знаеше много добре какво да отговори.
— Да, Марк Антоний, закле се — излъга той.
— Богове? Защо тогава не ми каза още в Артаксата или по обратния път?
Делий се изкашля извинително.
— До Аман не бях в твоята компания. Гней Ахенобарб не ме харесва.
— А след Аман?
— Признавам, излезе ми от ума.
— И на теб, така ли?
— На всекиго се случва.
— Значи наистина съм се заклел?
— Да.
— В кои богове?
— В Земята, Слънцето и Татко Либер.
Антоний изстена.
— Но откъде Клеопатра може да ги познава?
— Нямам представа, Антоний, освен че е била жена на Цезар няколко години, говори латински като римлянка и е живяла в Рим. Несъмнено е имала предостатъчно възможности да научи в кои римски богове се кълне един римлянин.
— Значи съм обвързан. Ужасно обвързан.
— Боя се, че е така.
— Какво да кажа на другите?
— Нищо не им казвай — твърдо рече Делий. — Разположи Девети легион на хубав лагер в Дамаск — времето там е чудесно — и кажи на легатите си, че тръгваш за Рим през Александрия. Липсва ти жена ти и искаш да й покажеш плячката.
— Това е само отлагане, че и лъжа, освен всичко.
— Повярвай ми, Марк Антоний, това е единствената възможност. Стигнеш ли Александрия, могат да се намерят хиляди причини, поради които да не си в състояние да отпразнуваш триумфа си в Рим — болест, военни кризи и какво ли не още.
— Но защо съм се заклел? — извика със стиснати юмруци Антоний.
— Защото Клеопатра те помоли да го направиш, а ти не бе в състояние да й откажеш.
На ти! — помисли си Делий. Връщам си, доколкото мога, египетска харпия такава.
Антоний въздъхна и плесна с ръце коленете си.
— Щом ще пътувам към Александрия, по-добре да тръгна, преди Планк да се е върнал. Ще започне да ме разпитва по-настоятелно от онези младоци Цина и Скавър.
— По суша ли?
— С цялата тази плячка? Нямам друг избор. Йерусалимският легион може да ме посрещне и да ми послужи за ескорт. — Антоний се ухили гадно. — Тъкмо ще се обадя на Ирод да видя какво става там.
