По десет мили на ден през септември, под безжалостните лъчи на сирийското слънце чак до края на октомври, а може би и по-нататък, проточилата се цели мили колона каруци бавно напредваше на юг от Антиохия и при река Елевтер премина на територия, която вече принадлежеше на Клеопатра. Изминаването на осемстотинте мили отне два и половина месеца. Антоний упорито яздеше или вървеше с темпото на колоната, но не оставаше напълно бездеен. Обиколи всички местни владетели и александрийските служители, назначени от Клеопатра да се грижат за териториите й. Искаше по този начин да покаже на онези, които следяха с учудване одисеята му, че използва пътуването като повод да инспектира Южна Сирия. Етнарсите на Сидон и Тир си казаха болките, след като се оказаха напълно обградени от египетски територии. Клеопатра бе поставила бариери по всички пътища от и към двата големи търговски града и облагаше с данък всяка стока.

Набатейският цар Малх дойде чак до Ако Птолемея, за да се оплаче от действията на Клеопатра край Асфалтовото езеро, след като Антоний й беше предал добива на битум.

— Не ме интересува, че онази жена е твоя съпруга, Марк Антоний, направо е ужасна! — рече кипналият Малх. — След като се убеди, че заради разходите по добива битумът носи съвсем малко печалба, има нахалството да ми предлага собствените ми битумници срещу двеста таланта годишно! Които трябва да събира Ирод! Не, не за себе си. От нейно име. Ужасно, направо ужасно!

— Какво искаш да сторя? — Антоний много добре си даваше сметка, че не може да стори каквото и да било и това го вбесяваше.

— Ти си неин съпруг — и римски триумвир! Заповядай й да ми върне безвъзмездно битумниците! Открай време са принадлежали на Набатея.

— Съжалявам, не мога да ти помогна — отвърна Антоний. — Рим вече няма власт над онези територии.

Ирод, другият участник в тази история, бе привикан в Иопа. Беше го сполетяла същата участ — можел да си получи балсамовите градини (срещу двеста таланта годишно), но само ако събира и онези двеста таланта от цар Малх.

— Отвратително е! — извика той пред Антоний. — Отвратително! Онази жена заслужава да я бичуват! Ти си й мъж — набий я!

— Ако ти беше неин съпруг, със сигурност щеше да я бичуваш — отвърна Антоний, изпълнен с възхищение от коварството на Клеопатра, която така успешно поддържаше враждата между Ирод и Малх. — Боя се обаче, че римляните нямат обичай да бичуват жените си. Предадох балсамовите градини на Йерихон на царица Клеопатра, така че трябва да се обърнеш към нея, не към мен.

— Жени! — успя само да произнесе вбесеният Ирод.

— Което ме подсеща за някои други неща, също свързани с жените — каза Антоний с гласа на римски губернатор. — Научих, че си назначил за първосвещеник на юдеите някакъв садукей на име Ананиил веднага щом си заел престола. А тъща ти, царица Александра, искала поста за сина си, шестнайсетгодишния Аристобул. Така ли е?

— Да! — изсъска злобно Ирод. — И по една случайност кой е най-добрият приятел на Александра? Че как кой, Клеопатра! Двете заговорничиха против мен, тъй като знаят, че съм много отскоро на трона, за да направя онова, което би ми харесало най-много — да убия проклетата дърта свиня Александра! А тя моментално започна да се подмазва на Клеопатра! Гаранция, че така ще си запази живота! Можеш ли да си представиш шестнайсетгодишен първосвещеник? Безумие! Освен това той е хасмоней, а не садукей. Това е първият ход на Александра в опита й да ми отнеме трона и в полза на Аристобул. — Ирод разпери ръце. — Повярвай ми, Марк Антоний, бих направил всичко, за да се помиря с роднините на жена ми!

— Чух обаче, че си изпълнил желанието на тъща си.

— Да, да, миналата година направих Аристобул първосвещеник! Не че това се отрази добре на него или на майка му. — Ирод отново влезе в ролята на несправедливо обвинен затворник. — Александра и Клеопатра подредиха нещата така, че уж животът на Аристобул е в опасност — ама че глупости! Трябваше да избяга от Йерусалим и Юдея и да потърси убежище в Египет. А малко по-късно да се върне с войска и да ме свали от трона — от трона, който ти ми даде!

— Чух нещо такова — предпазливо рече Антоний.

— Е, случи се тъй, че младият Аристобул с радост прие поканата ми да излезем на пикник. — Ирод въздъхна и погледна скръбно. — Цялата рода се събра, заедно с Александра, нейната дъщеря и моя съпруга, четирите ни малки сина, собствената ми любима майка — весела компания, уверявам те. Избрахме си едно чудесно местенце, където реката образува голям вир, на места много дълбок, но безопасен, стига къпещият се да не е твърде склонен към приключения. Аристобул беше твърде склонен към приключения — влезе да плува, без да може да плува. — Тлъстите рамене се повдигнаха и се отпуснаха. — Трябва ли да продължавам? Сигурно е попаднал на някаква дупка, защото изведнъж само главата му се показваше над водата и закрещя за помощ. Неколцина стражи се втурнаха да го спасяват, но твърде късно. Удави се.

Антоний обмисли историята — Клеопатра несъмнено щеше го разпитва, когато стигне при нея. Естествено, много добре знаеше, че Ирод е уредил „случайната“ смърт, но, слава на боговете, нямаше абсолютно никакво доказателство за това. Наистина, жени! Пътуването на юг разкриваше все повече и повече страни на Клеопатра — не като човек, а като монарх. Жадна за разширение, жадна за надмощие, умела във всяването на раздори между враговете си, склонна дори да се сприятели с овдовяла царица, чийто съпруг и синове бяха воювали против Рим. И как хитроумно използваше самия Антоний, за да постигне целите си.

— Не виждам как този нещастен случай може да е по твоя вина, Ироде. Особено ако се е случил пред очите на майката на момъка и пред цялото ти семейство, както сам казваш.

— Клеопатра е поискала да бъда съден и екзекутиран, нали?

— Вярно е, беше недоволна. Пък и двамата с теб… ъъъ… се разминахме в Лаодикея. Ако се бяхме видели тогава, щях да действам по друг начин. Както и да е, не виждам нищо, което да подсказва, че това е твоя работа, Ироде. Освен това назначаването на първосвещеник е твоя работа. Можеш да избереш когото си пожелаеш. Мога ли само да те помоля да не правиш длъжността пожизнена?

— Чудесно! — грейна Ирод. — Всъщност ще направя дори нещо повече. Ще задържа свещените регалии и ще ги заемам на първосвещеника, когато законът изисква да ги носи. Твърди се, че били магически, така че не мога да му позволя да се разхожда с тях сред народа и да създава проблеми. Кълна ти се, Антоний, няма да отстъпя трона си! Кажи това на Клеопатра, когато я видиш.

— Имаш моите уверения, че Рим няма да одобри каквото и да било съживяване на хасмонейски тенденции в Юдея — рече Антоний. — Хасмонейската династия създаваше единствено неприятности, питай, когото си поискаш, от покойния Авъл Габиний насам.

Пътуването на юг бе особено отегчително за Антоний, след като Газа остана назад. По-нататък пътят продължаваше през пустинята, което превърна водопоя на стотиците волове в ужасна задача. Да се придържат край брега бе невъзможно заради Делтата — широко сто и петдесет мили ветрило от непроходими тресавища и разклонения на реката, през които не минаваше никакъв път. По суша до Александрия можеше да се стигне единствено от Мемфис в началото на Делтата и оттам на север по Канопиевия ръкав на реката.

В края на ноември пътуването най-сетне приключи. Антоний влезе в най-големия град на света през Портата на Слънцето в източния край на Канопиевия булевард, където цяла орда припрени чиновници се заеха с колите и ги поведоха към заградените участъци край езерото Мареотида. Самият Антоний продължи към Царския квартал. Йерусалимският легион вече бе потеглил обратно към Юдея, Антоний трябваше да се надява, че страхът от Клеопатра ще държи крадливите пръсти по-далеч от съкровищата в колите.

Тя не беше дошла да го посрещне на Портата на Слънцето — факт, който несъмнено означаваше, че е раздразнена. Единственият човек с повече агенти от Октавиан е Клеопатра, помисли си Антоний, докато приближаваше главния дворец. Тя несъмнено знаеше всичко, което той беше направил.