— Татко мой Амон-Ра, мои божествени братя и сестри, смирено ви моля да дадете просветление на своя син и брат Птолемей Цезар, който е фараон. Смирено ви моля да дадете на мен, неговата земна майка, десетте години, които са ми нужни, за да го извися в пълната слава, която сте му определили. Предлагам ви живота си като залог за това и ви умолявам да ми помогнете в трудната задача.

След като приключи молитвата, тя остана коленичила, докато не заспа. Събуди се чак на сутринта, когато слънчевият диск се показваше на хоризонта — схваната, замаяна, вцепенена.

Забързано тръгна към леглото си, преди да са влезли слугите, но спря пред огромното огледало от полирано сребро и се загледа стреснато в отразената в него жена. Слаба както винаги, дребна, некрасива. Нямаше никакви косми по тялото, изскубваше ги до последния. Приличаше повече на дете, отколкото на жена. С изключение на лицето. Формата му се бе променила, то беше станало по-издължено и по-твърдо, макар да нямаше нито една бръчка. Лице на тридесет и четири годишна жена, чиито големи златни очи бяха помрачени от тъга. Светлината се засилваше, Клеопатра продължаваше да се оглежда. Не, тялото й не беше тяло на дете! Трите бременности, едната от които с близнаци, бяха превърнали кожата на корема й в намокрен пергамент — увиснал, сбръчкан, кафеникав.

„Защо Антоний ме обича? — попита тя отражението си, напълно шокирана. — И защо аз не мога да го обикна?“

По-късно сутринта тя откри Цезарион, твърдо решена да се разбере с него. Както му беше навик, той бе слязъл да поплува в заливчето зад двореца и сега седеше на една скала като идеален модел за Фидий или Праксител. Носеше единствено препаска през кръста, все още достатъчно мокра, за да покаже на майка му, че наистина е мъж. Това откритие я ужаси, но Клеопатра нямаше навика да издава чувствата си. Седна на една съседна скала, откъдето можеше да вижда лицето му. А то все повече и повече се превръщаше в лицето на Цезар.

— Не съм дошла да ти се карам или да те критикувам — рече тя.

Лъчезарната му усмивка показа равни бели зъби.

— Не съм и очаквал подобно нещо, мамо. Какво има?

— Молба, бих казала.

— Да я чуя тогава.

— Дай ми време, Цезарионе — каза тя с най-сладкия си глас. — Трябва ми време, но аз разполагам с по-малко от теб. Дължиш ми малко време.

— Време за какво? — предпазливо попита той.

— Да подготвя народа на Александрия и Египет за промяна.

Той се намръщи недоволно, но не каза нищо. Тя продължи забързано.

— Няма да ти казвам, че още си прекалено млад, за да имаш достатъчно опит в отношенията си с хората, били те твои поданици или сътрудници — ще отхвърлиш думите ми. Само че трябва да имаш предвид възрастта и опита ми като нещо, в което си заслужава да се вслушаш! Хората трябва да бъдат научени да приемат промяната, сине. Не можеш да издаваш закони, които моментално ще хвърлят народа в смут, без да очакваш съпротива. Възхищавам се на задълбочените ти проучвания и признавам, че много от това, което ти каза, е истина. Но онова, което аз и ти познаваме като истина, не е така очевидно за другите. Обикновените хора и дори македонските аристократи са устроени по свой начин. Те се съпротивляват на промените също както мулето се инати, когато го водят на въже. Светът на хората е много ограничен в сравнение с нашия — малцина от тях пътуват, а онези, които го правят, рядко отиват по-надалеч от Делтата или Тива, ако разполагат с достатъчно пари. Писарят никога не е ходил по-далеч от Пелузиум — как мислиш, че възприема света? Смяташ ли, че го е грижа за Мемфис, а какво остава за Рим? И ако това е вярно за него, как смяташ, че мислят по-простите хора?

Физиономията му стана упорита, но в погледа му се четеше несигурност.

— Ако бедните получават безплатно зърно, мамо, не виждам защо ще се бунтуват.

— Съгласна съм и затова ти предлагам да започнем именно с това. Но не много прибързано, моля те! Посвети следващата година на онова, което баща ти би нарекъл логистика, запиши всичко и ела да го обсъдим. Ще го направиш ли?

Явно безплатната дажба зърно бе на първо място в списъка му, беше познала.

— Няма да ми е нужно толкова много време — каза той, — а само месец-два.

— Дори великият Цезар е изработвал законопроектите си за няколко години — възрази тя. — Не можеш да вървиш напряко, Цезарионе. Подхождай към всяка програма съвестно, прилежно, по най-добрия начин. Вземи за пример братовчед си Октавиан — той е истински професионалист. Не съм толкова предубедена, че да не го призная! Имаш много време пред себе си, сине. Прави нещата постепенно, моля те. Изчаквай, преди да действаш — хората трябва да бъдат внимателно подготвени за промяната, за да не останат с впечатлението, че тя им се стоварва без предупреждение. Обещаваш ли?

Лицето му се отпусна, вече се усмихваше.

— Добре, мамо, ще те послушам.

— Честна дума?

— Честна дума. — Той се разсмя ясно и заразително. — Поне не ме накара да се закълна в боговете.

— Вярваш ли в боговете ни дотолкова, че да смяташ дадената в тяхно име клетва за свещена и обвързваща до смърт?

— О, да.

— Е, виждам, че си мъж, който държи на думата си, така че не е нужно да се обвързваш с клетви.

Той скочи от скалата и се впусна към нея, за да я прегърне и целуне.

— Благодаря ти, мамо, благодаря ти! Ще сторя каквото ми каза.

Това е начинът да се справям с него, помисли си тя, като го гледаше как скача от скала на скала с грацията на танцьор. Да му предлагам частица от онова, което иска, и да го убеждавам, че това е достатъчно. Най-сетне постъпвам правилно и виждам ясно пътя си.

Месец по-късно Клеопатра осъзна, че непрекъснато докосва шията си и проверява онази подутина. Не изглеждаше и не се усещаше като бучка, но когато обърна внимание на новия й навик и разгледа отблизо подутината, Ирас настоя господарката й да се посъветва с лекар.

— Но не с някоя мазна гръцка жаба! Повикай Хапд’ефан’е — каза тя. — Говоря съвсем сериозно, Клеопатра! Ако не го направиш, аз самата ще го повикам.

Годините бяха пощадили Хапд’ефан’е, той изглеждаше точно така, както по времето, когато съпровождаше Цезар от Египет до Мала Азия, Африка, Испания и Рим, като следеше внимателно неговата „епилепсия“. Той беше открил, че Цезар получава припадъци само ако забравя да яде дълго време — нещо, което придирчивият му пациент често правеше. След смъртта на Цезар се бе върнал в родината си с кораба на Цезарион, а след една година като царски лекар в Александрия получи разрешение да се оттегли в светилището на Птах в Мемфис. Орденът на лекарите беше под покровителството на съпругата на Птах Сехмет. Членовете му бръснеха главите си, носеха бяла ленена дреха, която започваше под зърната на гърдите и стигаше до под коленете, и трябваше да живеят целомъдрено. Пътешествията бяха разширили кръгозора му като човек и лекар. Всички го смятаха за най-добрия диагностик в Египет.

Най-напред той прегледа обстойно Клеопатра, провери пулса, подуши дъха, опипа костите й, дръпна долните клепачи на очите й, накара я да протегне ръце напред, наблюдава я как ходи по права линия. Едва след това се концентрира върху проблема, като опипа под челюстта й и надолу по гръкляна и шията.

— Да, фараоне, това е подуване, а не бучка — рече той. — Причината не е капсулирана като киста — краищата на подутината просто преминават в околната тъкан. Виждал съм подобно заболяване сред живеещите в Египет покрай реката, но рядко в Александрия, Делтата и Пелузиум. Нарича се гуша.

— Злокачествено ли е? — попита тя с пресъхнала уста.

— Не, твое величество. Което не означава, че няма да стане по-голямо. В повечето случаи гушата става по-голяма, но много бавно, след години. Твоята е нова, така че може да порасне бързо. Ако стане така, очите ти ще изпъкнат като на жаба. Не, не, не се плаши! Не вярвам при теб да се стигне дотам, но ако лекарят не предупреди пациента си за всички възможни усложнения, той не упражнява добре изкуството си. Ти обаче имаш и други симптоми, твое величество. Забелязах слабо треперене в ръцете ти, а сърцето ти бие мъничко по-бързо от нормалното. Искам Ирас да мери пулса ти всяка сутрин преди да станеш от леглото. Ирас, защото Хармия твърде драматизира нещата. — Той се усмихна мило на двете македонки. — След месец тя ще знае колко бързо бие сърцето ти и ще може да го наблюдава. Сърцето ти се намира в гръдния кош и е свързано с кръвоносните съдове, поради което можеш да го провериш, като напипаш пулса на китката. Ако тези съдове не съществуваха, сърцата щяха да се движат насам-натам подобно на матката, ако се вярва на гърците.