— Аз ще командвам примамката — разпалено рече Октавиан. — Моля те, Агрипа, дай ми тази задача! Ще взема Сабин с мен, за да не се чувства натоварен с маловажна работа.

— Щом искаш стръвта, Цезаре, твоя е.

— Така имаме атака в две посоки в източната част на острова — обади се Ливия Друзила. — Ти, Агрипа, ще тръгнеш от запад към Месина, а Таурус ще приближи града от юг. А какво ще правим със западната част на Сицилия?

Физиономията на Агрипа помръкна.

— Боя се, че за западната част ще трябва да използваме Марк Лепид и част от многобройните легиони, които е събрал в провинцията. Разстоянието от Африка до Лилибеум и Агригентум е късо и най-добре да се поеме от Лепид. Щабквартирата на Секст може и да е в Агригентум, но той няма да остане там, ако има работа при Сиракуза и Месина.

— Не съм си и помисляла, че ще остане в Агригентум, но съкровищницата му си е там — каза Ливия Друзила и го погледна твърдо. — Каквото и да правим, не можем да позволим на Лепид да се измъкне с богатствата на Секст Помпей. А той ще се опита да направи точно това.

— Повече от сигурно — рече Октавиан. — За съжаление той е запознат с пазарлъка ни с Антоний и много добре знае, че Агригентум е от първостепенна важност. И че не е първата ни военна цел. Ще трябва да изпреварим Секст при Месина, която е отделена от Агригентум от половин остров и няколко планински масива. Аз обаче виждам Агригентум като друга примамка.

Лепид не може да си позволи да продължи да действа в западната част, ако иска да запази положението си на триумвир и основен сътрудник във войната. Затова ще му се наложи да остави в Агригентум няколко легиона, докато бъде в състояние да се върне и да изпразни съкровищницата. Значи не трябва да му позволим да се върне.

— И как смяташ да постигнем това, Цезаре? — попита Агрипа.

— Още не съм сигурен. Просто ми повярвай. Точно това ще се случи с Лепид.

— Аз ти вярвам — погледна го дяволито Ливия Друзила.

— Аз също — рече Агрипа, верен и всеотдаен както винаги.

Агрипа нямаше желание да рискува с равноденствените ветрове и не започна атаката до началото на лятото, когато от Африка пристигна вестта, че Лепид е готов и ще потегли на юлските иди. Статилий Таурус, който щеше да измине най-дългия път, трябваше да отплава от Тарент петнадесет дни по-рано, на календите, а Октавиан, Месала Корвин и Сабин тръгнаха от Порт Юлий в деня преди идите. Агрипа ги последва два дни по-късно.

Бяха се разбрали Октавиан да акостира на сицилианския бряг непосредствено на юг от носа на Италианския ботуш при Тавромениум и да поеме командването над основната част от легионите, Таурус трябваше да се присъедини към него, след като пресече Етна. Приятелят на Октавиан Месала Корвин трябваше да поведе легионите през Лукания към пристанището Вибо, откъдето да се придвижат до Тавромениум.

Всичко щеше да мине много добре, ако не се бе разразила неочаквана буря, която нанесе повече щети на Октавиановата примамка, отколкото атаката на Секст Помпей. Самият Октавиан бе спрян на италианския бряг с половината от легионите си. Другата половина бе вече в Тавромениум и трябваше да чака идването на Таурус и Октавиан. Чакането се оказа дълго. Дори след като бурята отшумя два нундина по-късно, Октавиан и Месала Корвин бяха силно обезсърчени от пораженията върху транспортните кораби. Поправката им продължи до секстилий и вече по целия остров се водеха сухопътни боеве.

Лепид нямаше абсолютно никакъв проблем. Стигна Лилибеум и Агригентум навреме, стовари дванадесет легиона и пое на североизток през планините към Месина. Както беше предвидил Октавиан, той остави в Агригентум още четири легиона, напълно уверен, че той и само той ще се върне да прибере съдържанието на съкровищниците на Секст Помпей.

Кампанията обаче бе спечелена от Агрипа. Тъй като големината на флота от Тарент му беше известна и бе надценил примамката на Октавиан, Секст Помпей съсредоточи всичките си кораби при Проливите, твърдо решен да удържи Месина и източния край на острова. В резултат на това двеста и единадесетте квинквереми и триреми на Агрипа потопиха един малък флот на Помпей при Миле и стовариха на брега четири невредими легиона. После Агрипа продължи покрай северния бряг на запад, преди да събере корабите си и да се спотаи край нос Навлох.

Явно на Секст Помпей изобщо не му беше минало през ума, че презреният Октавиан може да събере толкова много кораби и войски срещу него. Лошите новини следваха една след друга — Лепид овладява западната част на Сицилия, Агрипа овладява северното крайбрежие, а самият Октавиан най-сетне е успял да прекоси Проливите. Сицилия се напълни с войници, но малцина от тях бяха на Секст Помпей. Обзет от ужас и отчаяние, по-малкият син на Помпей Велики реши да заложи всичко на една голяма морска битка и потегли срещу Агрипа.

Двата флота се срещнаха при Навлох. Секст бе убеден, че поради численото си превъзходство ще спечели сражението. Разполагаше с повече от триста галери с великолепни капитани и екипажи, намиращи се под личното му командване — как можеше някакъв си апулийски селяк да си помисли, че е в състояние да се справи със Секст Помпей, непобедим на море вече цели десет години? Но корабите на противника бяха по-агресивни и въоръжени с тайното оръжие на Агрипа — харпакс. Той бе използвал за прототип обикновена абордажна кука, която усъвършенства така, че да може да се изстрелва от скорпион на далеч по-големи разстояния, отколкото на ръка. След това вражеският кораб се придърпваше, като през цялото време се обсипваше със стрели, камъни и горящи смеси. В подходящия момент корабът на Агрипа се завърташе и носът му унищожаваше греблата на единия борд. Накрая войниците се прехвърляха по подвижния мост с куки и довършваха двубоя, убивайки всеки, който не бе скочил във водата, за да се удави или да бъде уловен в плен. Според Агрипа бронзовите клюнове бяха хубаво нещо, но рядко потопяваха кораб и почти винаги му позволяваха да се измъкне. Харпаксът, разбиването на греблата и абордажът означаваха неизбежен край.

Със сълзи на очи Секст Помпей гледаше как обединеният му флот се превръща в куп развалини. В последния момент той обърна флагманския си кораб на юг и побягна, твърдо решен да не позволи да го водят във вериги през Форума и като Салвидиен да бъде тайно осъден от Сената за измяна. Знаеше много добре, че статутът му ще го спаси от обичайната участ на обявения за държавен враг — убийство от ръката на първия срещнат. Подобно нещо би могъл да понесе по някакъв начин.

Скри се в едно заливче и прекоси Проливите през нощта, след което пое на изток към Пелопонес. Надяваше се да намери убежище при Антоний, за когото знаеше, че е тръгнал срещу партите. Смяташе да се скрие на някое тихо местенце и да изчака завръщането на триумвира. Град Митилена на остров Лесбос беше дал убежище на баща му, Секст бе уверен, че няма да го откаже и на сина.

Съпротивата по суша бе незначителна, особено след третия ден на септември, когато Агрипа спечели битката при Навлох. Легионите на Секст бяха съставени от разбойници, роби и либертини, зле обучени и неособено храбри. Секст ги използваше единствено за да тероризира местното население. Те нямаха абсолютно никакви шансове срещу истински римски легиони. Повечето се предадоха, молейки за пощада.

Лепид се наслаждаваше на превъзходството си и без да бърза, прекоси острова. Въпреки това пристигна при Месина преди Октавиан, който срещна най-решителната съпротива на брега северно от Тавромениум. Когато Лепид стигна Месина, завари поставения от Помпей градски управител Плиний Руфус готов да се предаде на Агрипа. Това бе обида, която Лепид не можеше да допусне. Той прати моментално вест на Плиний Руфус с искането да се предаде на него, а не на онзи никаквец от долен произход. Това можеше и да мине, ако не беше приел капитулацията не от свое име, а от името на Октавиан.