— А какво става със Скрибония? — смени темата Октавия.

— Добре е, макар и не много щастлива — въздъхна Ливия Друзила. — Посещавам я веднъж седмично, откакто градът се поуспокои — трудно е да излизаш навън, когато по улиците вилнеят банди. Цезар сложи стражи и в нейния дом.

— А Юлия?

Ливия Друзила я погледна неразбиращо, но в следващия момент се сети.

— А, онази Юлия! Странно, винаги си мисля за дъщерята на Божествения Юлий, когато чуя това име. Много е хубава.

— Двегодишна е, така че вече трябва да ходи и да говори. Умна ли е?

— Честно казано, не знам. Скрибония е луда по нея.

Изведнъж Октавия усети как сълзите й напират и се изправи.

— Толкова съм уморена, скъпа. Нали нямаш нищо против да подремна? Има време да видиш децата — май ще останем тук дни наред.

— Най-вероятно цял нундин — отвърна Ливия Друзила, която очевидно не бе очарована от перспективата да посети цяло племе малки деца.

Предвиждането на Меценат се оказа вярно. След като бе прекарал зимата в размишления за размерите на богатството на Секст Помпей, Антоний искаше лъвския пай.

— Осемдесет процента за мен — обяви той.

— В замяна на какво? — с непроницаемо лице попита Октавиан.

— На флота, с който дойдох в Тарент, и на услугите на трима опитни адмирали — Бибул, Опий Капитон и Атратин. Шейсет от корабите са под командването на Опий, другите шейсет — на Атратин, а Бибул ще бъде главнокомандващ.

— А срещу двайсет процента аз трябва да осигуря най-малко триста кораба, както и сухопътна армия за десант в Сицилия.

— Точно така.

— Не ти ли се струва малко неравностойно?

Антоний се ухили и се наведе напред, излъчвайки неуловима заплаха.

— Погледни го от тази страна, Октавиане — без мен не можеш да биеш Секст. Затова аз диктувам условията.

— Преговори от позиция на силата. Да, това ми е ясно. Но не съм съгласен, и то на две основания. Първо, защото ще действаме заедно за елиминирането на кърлеж, който тормози Рим, а не теб или мен. Второ, защото ми трябват повече от двайсет процента, за да оправя поразиите на Секст и да изплатя дълговете на Рим.

— Изобщо не ме интересува какво искаш или от какво се нуждаеш! Ако участвам, искам осемдесет процента.

— Това означава ли, че ще бъдеш в Агригентум, когато отворим съкровищниците на Секст? — попита Лепид.

Пристигането му беше шокирало Антоний и Октавиан — и двамата бяха уверени, че третият триумвир се е скътал удобно с шестнайсетте си легиона в Африка. Антоний нямаше представа как беше успял да научи за срещата — при това достатъчно рано, за да успее да дойде. Октавиан подозираше, че пръст в това има най-големият син на Лепид, Марк, който беше пристигнал в Рим, за да се ожени за недокоснатата първа съпруга на Октавиан, Сервилия Вация. Някой се беше раздрънкал и Марк моментално се бе свързал с баща си. А щом се очакваше голяма плячка, Лепидите трябваше да получат каквото им се полага.

— Не, няма да бъда в Агригентум! — озъби се Антоний. — По това време ще громя партите.

— Тогава как можеш да си сигурен, че подялбата ще бъде според твоя диктат? — попита Лепид.

— Защото ако не бъде, първожрецо, ще изгубиш и поста си, и всичко останало! Да не мислиш, че ме е грижа за легионите ти? Ни най-малко! Единствените истински легиони са моите, а аз няма да остана завинаги в Изтока. Осемдесет процента.

— Петдесет — с безизразно лице се обади Октавиан и погледна към Лепид. — А за теб нищо, първожрецо. Няма да имаме нужда от услугите ти.

— Глупости. Естествено, че ще имате — самодоволно рече Лепид. — Аз обаче не съм алчен. Десет процента ми стигат. Ти, Антоний, не правиш достатъчно, за да си заслужиш четиридесет процента, но ще отстъпя, като те знам какъв лакомник си. Октавиан има най-много дългове заради действията на Секст, така че му се полагат петдесет процента.

— Осемдесет, или връщам флота си в Атина.

— Направиш ли го, няма да получиш нищичко — отвърна Октавиан и се наведе леко заплашително, стойката се получи по-добре от тази на съперника му. — Не ме подценявай, Антоний! Със Секст Помпей ще бъде свършено догодина, независимо дали ще дадеш флота си или не. Като верен и съвестен триумвир ти предлагам да получиш част от трофеите след поражението му. Предлагам. Войната ти на Изток, ако бъде успешна, ще бъде от полза за Рим и хазната, така че твоят дял ще спомогне за финансирането на кампанията ти. Това е единствената причина да ти предлагам. Но Лепид е прав. Ако използвам неговите легиони заедно с войската на Агрипа и нахлуя в онзи голям планински остров след като флотът на Секст престане да съществува, Сицилия ще падне по-бързо и с по-малко жертви. Затова съм склонен да отстъпя на нашия първожрец десет процента от плячката. На мен ми трябват петдесет. Това означава четиридесет за теб. Четиридесет процента от седемдесет и две е двадесет и девет. Горе-долу толкова имаше Цезар във военната си каса за кампанията си срещу партите.

Антоний слушаше с явно растящ гняв, но не каза нищо.

Октавиан продължи:

— Само че когато започнем войната срещу Секст, той вече ще е добавил още двайсет хиляди таланта в купчината — парите от тазгодишната жътва. Това означава, че ще притежава около деветдесет и две хиляди таланта. Десет процента от това е повече от девет хиляди таланта. А твоите четиридесет процента ще правят около тридесет и седем хиляди. Помисли си за това! Огромна печалба срещу съвсем малка инвестиция — само един флот, без значение колко добър е.

— Осемдесет — отново каза Антоний, но вече не така уверено.

„Колко ли е очаквал да прибере? — запита се Меценат. — Със сигурност не и осемдесет процента — би трябвало много добре си дава сметка, че никога няма да получи толкова. Явно обаче е забравил добавянето на още една жътва към плячката. Зависи колко е похарчил във въображението си. Според старите числа — тридесет и шест хиляди. С десет процента по-малко от новите числа излиза с мъничко повече от онова, на което се е надявал, ако получи петдесет процента“.

— И не забравяйте, че каквото и да ви се плати, то е в името на Рим — обърна се Октавиан към Антоний и Лепид. — Никой от вас няма да похарчи своята част за самия Рим. А моите петдесет процента заминават направо в хазната. Знам, че на военачалника се полагат десет процента, но няма да взема нищо. За какво са ми? Моят божествен баща ми остави повече от достатъчно, за да посрещам нуждите си, освен това купих единствения римски дом, който съм искал. Моят дял отива изцяло за Рим.

— Седемдесет процента — каза Антоний. — Аз съм старшият партньор.

— В кое? Не и във войната срещу Секст Помпей — отвърна Октавиан. — Четиридесет процента, Антоний. Или ги взимай, или се махай.

Пазарлъците продължиха цял месец, в края на който Антоний вече трябваше да е заминал за Сирия. Оставането му в Тарент можеше да се обясни изцяло със съкровището на Секст, тъй като бе твърдо решен да приключи преговорите с достатъчно средства, за да екипира отлично двадесет легиона и двадесетхилядна конница. Стотици артилерийски машини. Огромен обоз, способен да превози цялата храна и фураж за цялата му армия. Нима можеше да остави Октавиан да подмята, че ще задържи процента за себе си? Нямаше да го направи и Октавиан много добре знаеше това. Тези пари щяха да осигурят най-добрата армия, създавана някога от Рим. Ах, а плячката в края на кампанията му! В сравнение с нея съкровището на Секст Помпей щеше да изглежда като жалки трохи.

Накрая се стигна до споразумение — петдесет процента за Октавиан и Рим, четиридесет за Антоний и Изтока и десет за Лепид и Африка.

— Има и други въпроси — рече Октавиан. — Въпроси, които трябва да се решат сега, а не по-късно.

— Ох, богове! — изръмжа Антоний. — Какво още?

— Договорът от Путеоли, Мизенум, или както ви се хареса да го наричате, дава на Секст проконсулски правомощия върху Островите и Пелопонес. А също и консулска длъжност по догодина. Всичко това трябва да се прекрати незабавно. Сенатът трябва да поднови декрета, с който обявява Секст за държавен враг, да му откаже огън и вода на разстояние хиляда мили от Рим, да го лиши от тъй наречените му провинции и да заличи името му от фастите — никога да не може да стане консул.