— Говоря истината. Погледни в себе си, Клеопатра, и ще разбереш, че е така. Как би могъл Цезар да стане баща на момиче, на което да се ожени синът му? Той беше римлянин до мозъка на костите си, а римляните не одобряват инцеста. Те не допускат брак между племенници и чичовци или лели, а какво остана за братя и сестри. Дори връзката между първи братовчеди се смята за рискована.

Рухването на илюзиите й я блъсна като огромна вълна — Цезар, в чиято любов бе така уверена, я беше мамил през цялото време! Всички месеци в Рим, изпълнени с надежди и молитви за нова бременност, която така и не се състоя — и той е знаел, знаел е! Богът на Запада я беше лъгал, при това заради някакъв глупав римски предразсъдък! Тя стисна зъби и дълбоко в гърлото й се надигна ниско ръмжене.

— Лъгал ме е — глухо изрече тя.

— Защото смяташе, че няма да го разбереш. Сега виждам, че е бил прав — отвърна Антоний.

— Ако ти беше на негово място, щеше ли да постъпиш така с мен?

— Ами… — започна Антоний и се претърколи, за да се доближи по-плътно до нея, — моите чувства не са така изтънчени.

— Съсипана съм! Той ме е мамел, а аз го обичах толкова много!

— Станалото — станало. Цезар е мъртъв.

— А аз трябва да водя с теб същия разговор, който навремето водих с него — рече Клеопатра и крадешком избърса очите си.

— Какъв разговор? — попита той, докато пръстът му се плъзгаше по ръката й.

Този път тя не се дръпна.

— Нил не се разлива вече четири години, защото фараонът е безплоден. За да излекува народа си, фараонът трябва да зачене дете с божествена кръв във вените си. Твоята кръв е кръвта на Цезар — по майчина линия си от рода на Юлиите. Молих се на Амон-Ра и Изида и те ми казаха, че ще погледнат благосклонно на едно дете от твоето семе.

Подобни думи едва ли можеха да се нарекат обяснение в любов! Как се очакваше да отговори един мъж на такова лишено от страст обяснение? И дали той, Марк Антоний, искаше да се забърка в афера с тази студенокръвна дребна жена? Жена, която наистина вярваше в това, което бе казала. Все пак, помисли си той, да заченеш богове на земята ще бъде ново изживяване — особено в очите на стария Цезар, фамилния педант на тема дисциплина!

Хвана ръката й, поднесе я до устните си и я целуна.

— За мен ще бъде чест, царице. И при все че не мога да говоря от името на Цезар, аз наистина те обичам.

„Лъжец, лъжец! — изкрещя сърцето й. — Ти си римлянин и не обичаш нищо извън Рим. Но аз ще те използвам, както Цезар използва мен.“

— Ще споделиш ли ложето ми, докато си в Александрия?

— С удоволствие — отвърна той и я целуна.

Беше приятно, не бе изпитание, както си беше представяла. Устните му бяха прохладни и гладки и при това първо колебливо докосване той не пъхна език в устата й. Беше просто допир на устни в устни, нежен и чувствен.

— Ела — каза тя и взе една лампа.

Спалнята й беше наблизо, намираха се в личните покои на фараона. Той смъкна туниката си (нямаше превръзка отдолу) и развърза фльонгите, които задържаха дрехата й на раменете. Тя се свлече подобно на локва в краката й и Клеопатра седна на ръба на леглото.

— Кожата е добра — промърмори той, докато се излягаше до нея. — Няма да ти причиня болка, царице моя. Антоний е добър любовник и знае как да дари любов на крехки малки създания като теб.

И наистина знаеше. Съвкупяването им беше бавно и изумително приятно, тъй като той милваше тялото й с умели ръце и обръщаше възхитително внимание на гърдите й. Противно на уверенията си, той определено щеше да й причини болка, ако не беше раждала, макар че я възбуди до полудяване, преди да проникне в нея, и знаеше как да използва огромния си член по какви ли не начини. Остави я да достигне върха преди него и силата на оргазма й я изуми. Приличаше й на предателство спрямо Цезар, но пък и Цезар беше предал нея, така че какво значение имаше? А най-хубавото от всичко беше, че Антоний по абсолютно никакъв начин не й напомняше за Цезар. Каквото имаше с Антоний, си беше само с него. Различно бе и откритието, че малко след като свършиха, той беше отново готов за нея. Тя започна да се смущава да брои оргазмите си. Нима беше толкова зажадняла? Отговорът бе очевиден. Сега монархът Клеопатра бе отново жена.

Цезарион се развълнува от факта, че тя бе приела великия Марк Антоний за свой любовник. В това отношение далеч не беше наивен.

— Ще се омъжиш ли за него? — ликуващо попита той.

— След време може би — отвърна тя с облекчение.

— Защо не още сега? Та той е най-могъщият човек на света.

— Защото е прекалено рано, синко. Нека първо разберем дали любовта ни ще издържи на отговорностите на брака.

Що се отнася до Антоний, той сияеше от гордост. Клеопатра не беше първата владетелка, с която бе лягал, но бе най-важната до този момент. Освен това бе открил, че сексуалните й умения са някъде между тези на професионалната блудница и съвестната римска съпруга. Това му допадаше. Когато е на път да започне връзка, продължаваща повече от една нощ, мъжът не се нуждае нито от едната, нито от другата крайност, така че Клеопатра беше идеална.

Всичко това вероятно обясняваше настроението му първата вечер, когато възлюбената му го забавляваше така щедро. Виното бе превъзходно, водата — доста горчива, така че защо да се добавя вода и да се разваля чудесната реколта? Антоний изостави добрите си намерения, без дори да осъзнае, че е успял да се напие по най-щастливия и безпомощен начин.

Александрийските гости, всички до един македонци от най-знатно потекло, отначало го гледаха объркано, но после внезапно решиха, че могат да си позволят малко разпуснатост. Писарят — огромен мъж със също толкова огромно самомнение — започна да вика и да се киска след първата гарафа, после награби една минаваща слугиня и започна да я люби. Не след дълго примерът му беше последван от останалите александрийци, които доказаха, че ни най-малко не отстъпват на римляните, щом става дума за участие в оргия.

За изумената (и трезвена) Клеопатра това беше неочакван урок. За щастие Антоний изглежда не забеляза, че тя не се включва във веселието — беше прекалено зает да пие. Може би поради огромното количество погълната храна виното не успя да го превърне в безпомощен глупак. Созиген, който бе донякъде по-вещ в тези въпроси от царицата, се беше погрижил в един по-уединен ъгъл да бъдат поставени нощни гърнета и купи, за да могат гостите да се облекчават през всяко отвърстие. Освен това бе приготвил и стъкленици с настойки, които да облекчат страданията им на другия ден.

— Ах, как се забавлявах само! — изрева Антоний на следващата сутрин, здравето му беше невиждано. — Хайде да го повторим следобед!

И тъй за Клеопатра започнаха два месеца на безкрайни гуляи. И колкото по-диви ставаха пиршествата, толкова повече им се радваше Антоний и толкова по-добре се чувстваше. Созиген имаше задачата да измисля новости, с които да разнообразява буйните веселия. В резултат на това пристигащите в Александрия кораби стоварваха на брега музиканти, танцьори, акробати, мимове, джуджета, изроди и фокусници от цялата източна част на Нашето море.

Антоний обожаваше номерата, които понякога граничеха с жестокост. Обожаваше да лови риба, обожаваше да плува сред голи момичета, обожаваше да кара колесници — нещо, което в Рим бе забранено за благородник, обожаваше да ловува крокодили и хипопотами, обожаваше лудориите, обожаваше мръсните стихове, обожаваше карнавалите. Апетитът му беше огромен — десетки пъти на ден ревеше с пълно гърло, че умира от глад, Созиген бе споходен от блестящата идея винаги да разполагат с готови за сервиране ястия и огромни количества най-добро вино. Хрумването му имаше незабавен успех и Антоний, след като целуна шумно дребния философ, го нарече първенец сред добрите другари.

Александрия не можеше да протестира срещу петдесетината пияни мъже, които търчаха нагоре-надолу из улиците и танцуваха под светлината на факлите, блъскаха шумно по вратите и се препъваха с шумни крясъци и смях. Някои от тези досадници бяха сред висшите управници в града, а съпругите им стояха по домовете си, плачеха и се питаха защо царицата позволява подобни неща.