Дълго живя с тези мисли, крачейки напред-назад по пода от отъпкана пръст, като се сещаше да яде и пие само когато започваше да залита от изтощение и да се пита що за зъбата твар дъвче корема му. Срам, какъв срам! Той, обектът на толкова възхищение и обич, беше подвел всички, беше се разсипал от усилия да крои заговори и да предизвика упадъка на Октавиан, макар че това нито му бе работа, нито най-добрата стратегия. Срам, какъв срам!

Едва когато необичайно студената зима най-сетне отмина, той се успокои достатъчно, за да може да мисли за Клеопатра.

Но какво толкова имаше за мислене? Горката глупава Клеопатра! Перчеща се в командирската му шатра, имитираща поведението на посивелите римски офицери на бойното поле, смятаща се за равна на тях по храброст само защото плащаше сметката.

И всичко това заради Цезарион, царя на царете, Цезар в ново тяло, кръв от кръвта й. Но как можеше да й се противопостави, когато единственото му желание бе да й достави удоволствие? Нима нещо друго, освен любовта му към Клеопатра го беше накарало да се заеме с това безумно начинание — да покори Рим? В мислите му тя бе изместила партската кампания след оттеглянето му от Фрааспа.

„Тя сгреши, аз бях прав. Трябваше първо да смажа партите и едва след това да се насоча към Рим. Това беше най-добрата алтернатива, но тя така и не успя да я види. Обичам я! Колко много грешим, когато излагаме целите си на изпитание! Аз отстъпих пред нея, а не биваше да го правя. Оставих я да се държи като царица с приятелите и колегите ми, когато трябваше да конфискувам военната й каса и да я изпратя в Александрия. Но така и не намерих нужната сила, а това също бе срамно и унизително. Тя ме използваше, защото аз й позволявах. Горката глупава Клеопатра! А колко ли по-нещастен и глупав е Марк Антоний?“

Когато дойде март и времето в Александрия се оправи, Антоний отвори вратата на своя Тимониум.

Избръснат, с късо подстригана коса — толкова бе побеляла! — той се появи без предупреждение в двореца, като гръмогласно викаше Клеопатра и големия й син.

— Антоний, Антоний! — изписка тя и покри лицето му с целувки. — О, вече мога да се почувствам отново жива!

— Зажаднял съм за теб — прошепна той в ухото й, после я отстрани нежно, за да прегърне изгарящия от радост Цезарион. — Няма да повтарям това, което сигурно всички ти казват, момче, но ти ме караш да се чувствам отново млад, както когато задникът ме болеше от носа на Цезаровия ботуш. Сега съм одъртял, а ти си пораснал.

— Но не достатъчно, за да мога да ти стана старши легат — обаче същото се отнася за Курион и Антил. И двамата са в Александрия, чакаха да излезеш от Тимониевата си черупка.

— Синът на Курион? И моят първороден! Богове, та те също вече са мъже!

Цезарион грейна.

— Всички ще се срещнем на чудна вечеря утре, не по-рано. Най-напред двамата с мама имате нужда да останете сами.

След най-прекрасните любовни часове Клеопатра лежеше до спящия Антоний като мъничко насекомо, опитващо се да обгърне ствола на дърво, както си помисли иронично. Пламнала от любов към него, тя изля себе си в думи, без да спести нищо, погълната от невъобразимите чувства, които бе изпитала за първи път в прегръдките на Цезар. Но това беше предателска мисъл, така че тя я отхвърли и се отдаде с цялото си сърце на Антоний, за да го убеди, че много обича именно него, а не Цезар.

Той й бе казал всичко и беше готов, като преди всичко искаше да я убеди, че не е пиян, че тялото му е във форма, а умът — бистър.

— Чаках небето да се срути — самичък, бездеен, напълно пречупен — завърши той. — И тази сутрин се събудих излекуван. Не знам защо, нито как. Просто се събудих с мисълта, че макар вече да не сме в състояние да спечелим тази война, можем поне да накараме Октавиан да се изпоти за парите си. Казваш, че легионите са още на моя страна и че твоята войска е разположена на лагер край Пелузийския ръкав на Нил. Е, когато Октавиан пристигне, ние ще го посрещнем.

Хармонията помежду им не продължи дълго. Външният свят се намеси и я разруши.

Най-лошите новини донесе Канидий. Беше изминал сам по суша разстоянието от Епир до Хелеспонта, след това се бе прехвърлил във Витиния, прекосил цяла Кападокия и минал Аман, без да го разпознаят. Дори последната част от пътя през Сирия и Юдея минала без премеждия. Той също бе остарял — бяла коса, избледнели сини очи — но верността му към Антоний бе непокътната, а вече можеше да изтърпи и присъствието на Клеопатра.

— Акциум е раздут до най-колосалната морска битка, водена някога — каза той на вечерята, на която присъстваха младите Курион, Антил и Цезарион. — Много хиляди от твоите римски войници загинали, знаеше ли го? Толкова много, че само шепа попаднали в плен. Ти обаче си се сражавал дори след като „Антония“ пламнала. После си видял как царицата побягва към Египет, скочил си в катера и си се втурнал като обезумял след нея, изоставяйки хората си. Наложило ти се да минеш през стотици умиращи римски войници, без да обръщаш внимание на молбите им да останеш, обхванат единствено от желанието да настигнеш Клеопатра. След като си успял, тя те издърпала на борда на кораба, ти си започнал да виеш като пронизано куче, седнал си на палубата, покрил си главата си и три дни си отказвал да помръднеш. Наложило се царицата да ти отнеме меча и кинжала, до такава степен не си бил на себе си от мъка и чувство за вина, че си изоставил своите хора. Рим и Италия вече са абсолютно убедени, че в най-добрия случай ти си роб на Клеопатра. И най-верните ти поддръжници те изоставиха. Дори и Полион, макар че той няма да се сражава срещу теб.

— Октавиан в Рим ли е? — попита Цезарион, нарушавайки изпълнената с ужас тишина.

— Бил е, но за кратко. В момента пътува с още легиони и кораби към онези, които вече го чакат в Ефес. Чух, че щял да разполага с трийсет легиона, макар че кавалерията му си е от седемнайсет хиляди, колкото е имал винаги. Изглежда ще отплава към Антиохия, а може би и към Пелузиум. Северозападните ветрове няма да духат, но южнякът много закъснява през последните години.

— Кога ще пристигне според теб? — спокойно попита Антоний.

— В Египет — може би през юни. Твърди се, че нямало да прекосява Делтата по море. Смята да продължи по суша от Пелузиум към Мемфис и да подходи към Александрия от юг.

— Към Мемфис ли? Странно — обади се Цезарион.

Канидий сви рамене.

— Предполагам, че иска напълно да изолира Александрия и да не й позволи да събира подкрепления. Разумна стратегия, макар и предпазлива.

— На мен ми се вижда погрешна — не отстъпваше Цезарион. — Агрипа ли е нейният автор?

— Не мисля, че Агрипа изобщо участва в кампанията. Статилий Таурус е вторият командващ, а Корнелий Гал ще настъпи от Киренайка.

— Клещи — обади се Курион, демонстрирайки знанията си.

Антоний и Канидий скриха усмивките си, Цезарион погледна раздразнено! Стига бе! Клещи! Колко проницателно от страна на Курион.

Антоний вече беше дошъл на себе си и от плещите на Клеопатра падна огромен товар, но тя така и не успя да призове някогашния си дух и енергия. Бучката в гърлото й продължаваше да расте по малко, стъпалата и глезените й се подуваха, не й достигаше въздух и от време на време получаваше пристъпи на объркване. За всичко това Хапд’ефан’е обвиняваше гушата, но не знаеше как да я лекува. Можеше единствено да й препоръча да ляга с вдигнати крака, когато получеше отток — а това обикновено ставаше след като тя се заседяваше твърде дълго зад бюрото си.

Отмъстителността и арогантността й им бяха спечелили двама непримирими врагове на сирийската граница — Ирод и Малх, а Корнелий Гал блокираше Египет от запад. Нямаше накъде да се обърне, за да потърси съюзници. Към царския двор на партите замина пратеничество с много дарове и обещания за подкрепа при следващото нахлуване в Сирия. Какво обаче можеше да стори с Артавазд Мидийски? Мощта му неотклонно растеше и той лека-полека навлизаше в Партска Мидия, използвайки размириците в царския двор. Артавазд Арменски, който бе доведен в Александрия и показан на триумфалния парад на Антоний, още бе зад решетките. Клеопатра го екзекутира и прати главата му в Мидия, като заръча на пратениците да уверят царя, че малката му дъщеря Йотапа си остава сгодена за Александър Хелиос и че Египет разчита на Мидия да удържа римляните по арменските граници. Изпрати и злато в подкрепа на тази политика.