Октавиан седеше в курулното си кресло в предната част на магистратския подиум и полагаше героични усилия да остане буден, макар че когато целият Сенат дремеше, той спокойно можеше да последва примера му. Обикновено сградата бе доста задушна, освен ако през отворите високо в стените не подухваше вятър, но днес всичко беше замряло — бе самото начало на лятото. Все пак му беше сравнително лесно да остане буден.

Имаше да мисли за маса неща, а тихото похъркване наоколо не му пречеше. Лично за него най-интересно беше началото на писмото, което определено щеше да стане прочуто.

— „Изтокът — пишеше Антоний (или Клеопатра?) — е коренно чужд на римския mos maiorum и затова не може да бъде разбран от римляните. Нашата цивилизация е най-развитата в света, ние свободно избираме магистратите, които ни управляват, и сме се погрижили никой служител да не започне да се смята за незаменим, като ограничаваме времетраенето на службата му на една година. Само в моменти на огромна опасност разчитаме на по-дълго, по-диктаторско управление, както в момента, когато имаме трима — извинете, почитаеми сенатори, двама — триумвири, които да контролират делата на консулите, преторите, едилите и квесторите, ако не и народните трибуни.

Живеем според правилата на закона, който действа формално и безпристрастно…“

От всички страни се чу кикот. Ахенобарб изчака шумът да утихне и продължи, сякаш не бе имало прекъсване.

— „… и е просветен в наказанията си. Ние не затваряме за престъпления. По-незначителните от тях се наказват с глоба, а по-тежките, чак до измяната включително — с конфискуване на имуществото и изгнание на определено разстояние от Рим“.

Ахенобарб добросъвестно описа наказателната система, видовете граждани, разделянето на римското управление на изпълнителна и законодателна власт и мястото на жените в римското общество.

— „Почитаеми сенатори, по-горе очертах mos maiorum, а заедно с него и начина, по който римлянинът възприема света — продължи той. — Опитайте се да си представите как един римски губернатор с проконсулски правомощия поема задълженията си в някоя източна провинция като Киликия, Сирия или Понт. Той предполага, че жителите на провинцията мислят като римляни, и когато раздава правосъдие или обнародва укази, той също мисли като римлянин.“

— „Но — изрева Ахенобарб, — Изтокът не е римски! Той не мисли по римски начин! Например единствено в Рим бедните се изхранват за сметка на държавата. На изток те се разглеждат като досадно неудобство и се оставят да умрат от глад, ако не могат да си позволят да си купят хляб. Мъжете и жените биват затваряни в ужасни тъмници, понякога за престъпления, които според един римлянин би трябвало да се наказват с дребна глоба. Властимащите постъпват както им се хареса, тъй като законите са рядкост, а когато ги има, често биват прилагани по различен начин в зависимост от имущественото или обществено положение на обвинение…“

— В Рим е същото! — извика Месала Корвин. — Марк Лайнус от Субура ще плати един талант глоба, защото се обличал като жена и задоволявал клиенти край храма на Венера, докато Луций Корнелий Патриций ще се измъкне — и то по няколко начина!

В залата избухна смях. Ахенобарб чакаше, без да може да скрие собствената си усмивка.

— „Екзекуциите са нещо обичайно. Жените нямат нито граждански права, нито пари. Те не могат да наследяват, а спечеленото от тях се води на името на мъжа. Могат да бъдат изоставени, но не могат сами да се развеждат. Официалните длъжности могат да се заемат с избори, но често се определят с жребий, а още по-често — според произхода. Данъците са коренно различни от римските и всяка страна си има своя собствена система на облагане“.

Клепачите на Октавиан се спуснаха. Явно Антоний (или Клеопатра) се канеше да се впусне в разни дребни подробности. Амплитудата на хъркане се усили, Ахенобарб започна да говори монотонно.

— „Рим не може да управлява пряко Изтока! — изрева Ахенобарб. — Управлението трябва да се осъществява посредством царе клиенти! Кое е по-добре, почитаеми сенатори? Римски губернатор, налагащ римския закон на хора, които не го разбират, водещ войни, от които местните жители нямат полза, и уреждащ собственото си благосъстояние, или цар клиент, който налага разбираеми за поданиците му закони и който изобщо няма право да води войни? Рим иска от Изтока данъци — чисто и просто. Неведнъж ясно е било доказвано, че царят клиент осигурява повече данъци от един римски губернатор. Царете клиенти знаят как да изстискат хората си и не предизвикват въстания“.

Отново тихо и монотонно четене. Октавиан се прозя, разтърка очи и реши да се заеме с малко умствена гимнастика на тема очерняне на царица Клеопатра. Беше напълно погълнат от заниманието си, когато Ахенобарб изрева за пореден път:

— „Опитите за разполагане на римски войски в Изтока са идиотски! Те стават местни, почитаеми сенатори! Вижте само какво стана с четирите легиона на Габиниан, оставени да охраняват Александрия от името на Птолемей Авлет! Когато покойният Марк Калпурний Бибул ги отзова да служат в Сирия, те отказаха да се подчинят. Двамата му големи синове, защитавани само от ликтори, настояли. И легионерите ги убили — убили децата на старши римски губернатор! Царица Клеопатра постъпи достойно, като екзекутира подстрекателите и изпрати четирите легиона в Сирия…“

— Давай нататък! — презрително се обади Меценат. — Четири легиона имат общо двеста и четиридесет центуриона. Както Марк Антоний вече посочи, центурионите са офицерите на легионите. Казват, че Божественият Юлий плачел за убит центурион, но не и при смъртта на легат. А какво е направила Клеопатра? Как какво — десетте най-некомпетентни глави се търкулнали, но останалите двеста и трийсет центуриона така и не стигнали в Сирия! Задържала ги в Египет, за да обучават армията й!

— Лъжа! — извика Попликола. — Вземи си думите назад, парфюмиран сутеньор такъв!

— Тишина — уморено се обади Октавиан.

Залата притихна.

— „Римските територии са достатъчно романизирани или елинизирани, за да приемат прякото римско управление и римски войски. Става въпрос за Македония с Гърция и крайбрежна Тракия, Витиния и провинция Азия. И това е всичко. Всичко! Киликия никога не е действала като провинция, нито пък Сирия от времето на образуването й от Помпей Велики. Не сме се опитвали да превърнем в провинции области като Кападокия и Галатия — и не би трябвало да опитваме! Когато Понт се управляваше като част от Витиния, въпросното управление беше чиста подигравка. Колко пъти през целия си мандат губернаторът на Витиния е посещавал Понт? Веднъж или два в най-добрия случай!“

Започва се, помисли си Октавиан и се поизправи. Сега ще чуем обясненията на Антоний за действията му.

— „Няма да се извинявам за назначенията си — каза Ахенобарб от името на Антоний, — защото те са правилни. Прехвърлих някои изцяло римски владения на царе клиенти и укрепих властта на онези, които винаги са управлявали. Преди да напусна длъжността триумвир, аз ще завърша делото си, като дам цяла Анатолия без провинция Азия и Витиния на царе клиенти. Същото се отнася и за Сирийска Азия. Тези земи ще се управляват от способни и почтени хора, които са изключително верни на сюзерена си Рим“.

Ахенобарб си пое дълбоко дъх и продължи:

— „Египет — каза той и думата отекна в абсолютната тишина — е по-голямо достояние на Рим от всяко друго източно царство. С това искам да кажа, че той е наш близък роднина, твърде свързан със съдбата на Рим, за да представлява каквато и да било опасност. Египет няма постоянна армия и не желае да завоюва нови земи. Териториите, които му дадох от името на Рим, се управляват по-добре от Египет, тъй като са му принадлежали в течение на векове. Докато цар Птолемей Цезар и царица Клеопатра са заети да установят стабилно управление по тези места, Рим няма да получава данъци, те обаче ще започнат да постъпват в бъдеще“.

— Ама че успокоение — обади се Месала Корвин.