— Той син на божествения ми баща ли е?
— Несъмнено — категорично отвърна Гал. — Двойник на Божествения Юлий във всяко отношение. Не съм достатъчно стар, за да познавам Божествения Юлий като младеж, но Цезарион изглежда точно така, както бих си представил Божествения Юлий на неговата възраст.
— А тя е?
— Тринайсет години. Ще навърши четиринайсет през юни.
Октавиан се отпусна.
— Значи е още дете.
— О, всичко друго, само не и това! Навлязъл е в пубертета, Цезаре — има плътен глас и се държи като възрастен. Чувал съм, че умът му е колкото дълбок, толкова и преждевременно развит. Ако се вярва на Делий, двамата с майка си имат крайно противоположни мнения за някои неща.
— А! — Октавиан стана, протегна ръка и се ръкува сърдечно с Гал. — Не мога да ти опиша колко съм ти благодарен за усърдието, така че ще оставя нещо по-осезаемо да говори вместо мен. Следващият нундин иди в банката на Опий и ще намериш там един хубав подарък. Има и още нещо — в момента съм пазител на собствеността на доведения ми син и мога да ти предложа дома на Нерон за следващите десет години срещу символичен наем.
— А служба в Илирик? — с надежда попита поетът воин.
— Определено. Няма изгледи за голяма плячка, но пък ще има сражения.
Вратата се затвори и Гай Корнелий Гал пое към дома на Вергилий, като сякаш се носеше няколко стъпки над калдъръма. Октавиан стоеше насред кабинета си и подреждаше купищата новополучена информация, за да може да я прецени, както подобава. Фактът, че Антоний е бил в състояние да направи подобна глупост го поразяваше и винаги щеше да си остане най-необяснимият аспект на цялата история. Подозираше, че никога няма да разбере причината за всичко това. Клетва? Та това беше просто безсмислено! Тъй като изобщо не вярваше на собствената си пропаганда, Октавиан почти не знаеше как да постъпи. Почти. Може пък онази харпия да е упоила Антоний, макар че до този момент Октавиан се отнасяше скептично към мнението, че с разни отвари е възможно да се преодолеят най-основните принципи в живота на човек. А какво по-основно може да има за един римлянин от самия Рим? Антоний беше изсипал плячката на Рим в скута на Клеопатра, сякаш без дори да се замисли дали ще успее да я убеди да даде на армията дължимия дял. Дали беше паднал пред нея на колене, за да я склони да плати на някакви си прости войници? Антоний, Антоний! Как можа? Какво ще каже сестра ми! Такава обида!
Имаше обаче нещо по-важно от всичко друго, взето заедно — Птолемей Цезар. Цезарион. Действията на Клеопатра изглеждаха по-смислени, когато се вземеше предвид, че е луда по най-големия си син. Истински шок бе новината, че момчето е двойник на баща си дори в преждевременното развитие и интелекта. Щеше да стане на четиринайсет след два месеца, а до дързостта и прозорливостта на Цезар му оставаха само пет години. Никой не знаеше по-добре от Октавиан на какво е способна кръвта на Юлиите, в края на краищата, той самият беше посегнал към властта на осемнайсет години. И беше успял! Това момче имаше страшно много предимства — вече бе свикнало да управлява, имаше достатъчно силна воля, за да се изправи срещу майка си, несъмнено говореше латински безупречно като нея и съответно спокойно би могло да залъже Рим, че е истински римлянин.
Когато Октавиан отвори вратата на кабинета си и тръгна да търси Ливия Друзила, приоритетите вече бяха подредени. Съобразителна както винаги, тя веднага стигна до същността на въпроса.
— Каквото и да става, не можеш да позволиш Италия или Рим да видят това момче! — извика тя и закърши ръце. — Това ще означава край.
— Така е, но как бих могъл да го предотвратя?
— С всички възможни средства. Първо и най-вече, като задържиш Антоний на изток, докато напълно не установиш превъзходството си в Рим. Защото дойде ли, той ще доведе Цезарион със себе си. Това е логичният му ход. Ако майката е толкова посветена на момчето, тя няма да има нищо против да остане в Египет. Нейният син е царят на царете. Всички сенатори и конници на Антоний ще изпопадат, когато видят кръвния син на божествения Юлий! Това, че е мелез и дори няма римско гражданство, няма да ги спре — и двамата го знаем много добре. Затова трябва да задържиш Антоний на изток на всяка цена!
— Е, триумфът в Александрия и Даренията са отправната точка. Имам късмет, че разполагам с безупречен свидетел в лицето на Корнелий Гал.
Тя го погледна тревожно.
— Но дали ще потвърди думите ти? Преди две години те изостави заради Антоний.
— Това беше от амбиции и немотия. Върнал се е вбесен, а аз му платих много добре. Може да се грижи за дома на Нерон — още един източник на доходи. Мисля, че знае къде е изгодата му.
— Разбира се, ще свикаш и Сената.
— Разбира се.
— И ще поръчаш на Меценат и агентите си да разкажат на цяла Италия какво е направил Антоний?
— Това се подразбира. Клюките ще направят Клеопатра на нищо.
— Ами момчето? Има ли някакъв начин да го дискредитираме?
— Опий пътува до Александрия. Клеопатра отказва да го приеме, но това не е всеизвестно. Ще го накарам да напише памфлет за Цезарион с твърдението, че изобщо не прилича на божествения ми баща.
— И че всъщност е дете на някакъв египетски роб.
Той се разсмя.
— Май ще накарам теб да напишеш памфлета.
— Бих могла, ако бях ходила в Александрия. — Тя хвана Октавиан за лакътя и разтърси ръката му. — Цезаре, никога не сме били в по-голяма опасност!
— Не безпокой прекрасната си главица, прескъпа моя. Аз съм синът на Божествения Юлий! Друг няма да има.
Новината за триумфа и Даренията разтърси Рим. Отначало малцина можеха да й повярват, но постепенно и други като Корнелий Гал започнаха да се връщат лично. Появиха се и много закъснели заради тежката зима писма. Триста от сенаторите на Антоний напуснаха групата си и станаха неутрални, в Сената се сипеха хули и обвинения. Деловите представители на конническото съсловие също дезертираха със стотици. Но това не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно.
Ако беше направил Антоний мишена за кампанията си, Октавиан може би щеше да спечели по-голяма победа, но той бе хитър. Насочваше хапливите си нападки към царица Клеопатра, защото бе видял ясно пътя си — ако се стигнеше до война (а тя вече изглеждаше неизбежна), тя нямаше да е с Марк Антоний. Щеше да бъде конфликт с чуждестранен враг — Египет. Често си беше мечтал някой като Клеопатра да смаже Антоний, без да изглежда, че именно той е истинската цел. Сега, приемайки плячката на Рим и принуждавайки Антоний да обяви нея и децата й за владетели на света, Клеопатра се показа като враг на Рим.
— Но това не е достатъчно — отчаяно каза той на Агрипа.
— Мисля, че е само първото камъче на лавината, която ще прекатури целия Изток — успокои го Агрипа. — Търпение, Цезаре. Ще постигнеш своето.
Гней Домиций Ахенобарб и Гай Сосий пристигнаха в Рим през юни. Следващата година двамата щяха да бъдат консули — тук явно пръст имаше Антоний, тъй като те бяха негови поддръжници. Макар всички да знаеха, че изборите са нагласени, и двамата разходиха добре избелените си тоги, като обикаляха и агитираха избирателите.
Първата работа на Ахенобарб беше да прочете едно писмо от Марк Антоний пред сенаторите, докато вратите на Сената бяха широко отворени. Беше много важно колкото се може повече от мотаещите се на Форума да чуят какво има да каже триумвирът.
Писмото беше необичайно дълго за подателя си и това наведе Октавиан (и други, които невинаги изпитваха симпатии към него) на мисълта, че авторът е ползвал нечия помощ. Естествено, писмото трябваше да се прочете цялото, което означаваше, че много от сенаторите щяха да задремят. Тъй като самият той доста бе дрямал навремето, Ахенобарб много добре си даваше сметка за тази тенденция и знаеше как да се справи с нея. Самият той неведнъж беше прочел писмото и си бе отбелязал местата, където слушателите трябваше да бъдат съвсем будни. Затова говореше монотонно там, където съдържанието бе несъществено или — голям недостатък на писмото — пълно с тавтологии, а започваше всяка важна част с вик, който стряскаше присъстващите, караше ги да се размърдат по местата си, и продължаваше все така гръмогласно до края й. След това отново започваше да дудне и слушателите имаха възможност за нова приятна дрямка. И Антониевите, и Октавиановите симпатизанти бяха толкова благодарни на тази техника, че Ахенобарб спечели куп приятели.
