— Какво означава това? Какво търсиш тук, Агрипа? Постройте нови мостове и вземете тази нещастна дребна крепост!
Агрипа се ухили. Много добре познаваше кошмарите му.
— Типично за него! — изрева той с все сили. — Цезар е лошо ранен, но имаме заповед да превземем Метулум! Хайде, момчета, да започнем отново!
За Октавиан битката беше приключила. Сложиха го на носилка и го откараха в палатката на хирурга, която се оказа толкова препълнена с ранени, че мнозина бяха оставени да лежат около нея. Някои бяха ужасяващо тихи, други стенеха, виеха и крещяха. Когато носачите понечиха да разбутат ранените и да вкарат незабавно Октавиан вътре, той ги спря.
— Не! Оставете ме тук! Ще изчакам, докато лекарите решат, че е време да погледнат раната ми.
Всякакви увещания бяха безсмислени.
Някой стегна здраво коляното му, за да спре кървенето. Докато лежеше и чакаше реда си, войниците се опитваха да го докоснат за късмет, а които имаха повече сили допълзяваха да хванат ръката му.
Когато редът му дойде, той не беше прехвърлен на някого от помощниците. Главният хирург Публий Корнелий лично се погрижи за коляното му, докато един от подчинените му започна да измъква треските от ръцете и дланите му.
Махнаха превръзката и Корнелий изсумтя.
— Лоша рана, Цезаре — каза той, като я опипваше внимателно. — Счупил си капачката, която се е пръснала и на места е разкъсала кожата. За щастие нямаш скъсана голяма вена, но бавното кървене е обилно. Ще трябва да извадя парчетата, но ще боли доста.
— Вади ги, Корнелий — отвърна Октавиан и се ухили. Много добре си даваше сметка, че всички в огромната палатка ги гледат и слушат. — Ако започна да викам, седни отгоре ми.
Нямаше представа откъде намери сили и мъжество да издържи следващия един час. Докато Корнелий работеше по коляното му, Октавиан говореше с другите ранени и се шегуваше със собствените си несгоди. Всъщност, ако не беше агонията, цялото изживяване щеше да бъде завладяващо и вълнуващо. „Колко пълководци са влизали в палатката на хирурга, за да видят с очите си какво може да направи войната? — запита се той. — Това, което видях днес, е още една причина след като стана безспорен Първенец на Рим да направя всичко по силите ми, за да не допусна война заради самата война или само заради триумф в края на кариерата на някой губернатор. Моите легиони ще бъдат разположени в гарнизони, а няма да нападат. Ще се сражават само когато няма друга алтернатива. Тези мъже са невъобразимо храбри и не заслужават да страдат без причина. Планът ми за превземане на Метулум беше лош. Изобщо не си помислих, че врагът ще се окаже достатъчно умен, за да действа по такъв начин. А това прави мен глупак. Но глупак с късмет. Бях зле ранен заради собствената си глупост и войниците няма да ми държат сметка за нея.“
— Ще се наложи да приключиш тук и да се върнеш в Рим — каза Агрипа след капитулацията на Метулум.
Мостовете бяха построени отново върху по-яки подпори. Сложиха стражи, които да не допуснат миньорите от града да повторят номера си. Самият факт, че Цезар бе лошо ранен, вдъхна още по-голяма решимост у хората да превземат крепостта. А тя изгоря напълно, след като неколцина от жителите й изпаднаха в паника. Нямаше плячка, нито пленници, които да бъдат продадени в робство.
— Боя се, че си прав — успя да отговори Октавиан. Болките му бяха много по-силни, отколкото непосредствено след раняването. Вкопчи се в одеялата и стисна очи. — Ще се наложи да продължиш без мен, Агрипа. — Изсмя се кисело. — Една пречка по-малко по пътя към успеха, знам! Ще се справиш по-добре от мен.
— Моля те, Цезаре, не се самообвинявай. — Агрипа се намръщи. — Корнелий ми каза, че коляното ти изглежда възпалено и ме помоли да те убедя да пийнеш малко сироп от мак, за да облекчи болката.
— Когато напусна това място — може би, но в момента не мога. Сиропът от мак не е достъпен за обикновените легионери, а някои от тях страдат далеч повече. — Октавиан се намръщи и се размърда на походното си легло. — Ако искам да сложа край на срама от Филипи, трябва да се държа на положение.
— Стига да оцелееш, Цезаре.
— О, ще оцелея, бъди сигурен!
След пет нундина прикованият към носилката Октавиан стигна Тергесте, а след още три се озова в Рим. Заради инфекцията той пресече Апенините в делириум, но помощник-хирургът, който пътуваше с него, разряза образувалия се абсцес и когато стигна дома си, Октавиан се чувстваше значително по-добре.
Ливия Друзила го обсипа с целувки и сълзи и заяви, че ще спи другаде, докато мъжът й не се окаже вън от опасност.
— Не — твърдо рече той. — Не! Поддържаше ме единствено мисълта, че ще лежа до теб в леглото ни.
Поласкана и същевременно разтревожена, тя отстъпи, при условие че раненото коляно бъде изолирано с тръстиков капак.
— Цецилий Антифан ще знае как да го излекува — рече тя.
— Плюя на Цецилий Антифан! — изръмжа Октавиан и я погледна свирепо. — Ако съм научил нещо от тази кампания, скъпа моя, то е, че военните ни хирурзи са безкрайно по-способни от който и да било Гръцки лекар в Рим. Публий Корнелий ми осигури услугите на Гай Лициний и именно той ще продължи лечението, ясно ли е?
— Да, Цезаре.
Дали заради уменията на Гай Лициний, или защото на двадесет и девет беше доста по-здрав, отколкото на двадесет, Октавиан се възстанови бързо, след като се озова в леглото си до Ливия Друзила. Когато излезе за първи път на Форума, трябваше да се подпира с патерици, но два нундина по-късно вече беше захвърлил едната.
Хората го поздравяваха. Никой, дори и най-заклетите поддръжници на Антоний, не спомена вече Филипи. Коляното (чудно място за гадна рана, както се оказа) вече не се нуждаеше от превръзки и можеше да бъде показвано на всички желаещи да охкат и ахкат. Дори белезите по ръцете му бяха впечатляващи — някои от треските бяха грамадни. Героизмът му бе изложен пред очите на всички.
Още не се беше възстановил напълно, когато дойде новина за беда при Сисция, достигната и превзета от Агрипа. Той беше оставил Фуфий Геминий начело на гарнизона и бе продължил нататък, когато япудите нападнаха. Октавиан и Агрипа се притекоха веднага на помощ, но се оказа, че Фуфий Геминий се е справил без тяхна помощ.
Така на Нова година церемониите можеха да се изпълнят, както беше замислено. Октавиан щеше да бъде старши консул, а Агрипа, макар да бе заемал тази длъжност, стана курулен едил52.
В известен смисъл това бе годината на най-голямата слава за Агрипа, защото той се зае с мащабно подобряване на водоснабдяването и канализацията в Рим. Реконструкцията на Аква Марция завърши. Заработи акведуктът Аква Юлия и осигури вода на Квиринал и Виминал, които досега разчитаха на кладенци и извори. Вярно, чудесни подобрения, но те бледнееха пред онова, което Агрипа направи с огромните канали на града. Три подземни потока бяха в основата на тази система засводени тунели. Имаше три изходни канала — един непосредствено под Тригариума на Тибър, където водата бе чиста и годна за плуване, един при пристанището, а най-грамадният извеждаше Клоака Максима непосредствено до Дървения мост. Отворът (където навремето се намирало устието на река Спинон) беше достатъчно голям, за да може да се влезе с лодка в канала. Цял Рим се възхищаваше на изумителния нов едил, който обиколи каналите с лодката си, картографира системата и си отбеляза къде стените се нуждаят от поправка. Агрипа обеща, че ще сложи край на преливането на каналите, когато нивото на Тибър се покачва. Освен това нямал намерение да изостави канализацията след края на мандата си. До края на живота си щял да дебне като черно куче отговарящите за каналите и водопроводите компании, които твърде дълго бяха тероризирали Рим. След като сплаши компаниите, Агрипа прогони от града всички вълшебници, пророци, гадатели и самозвани лечители. Издуха прахта от стандартните мерки и теглилки и задължи всички търговци да се съобразяват с тях, след което се зае със строителните предприемачи. Известно време се опитваше да издигне жилищните инсули на височина до сто стъпки, но скоро откри, че това не е дори по неговите сили. Можеше обаче да се погрижи (и го направи) тръбите на водопроводите от акведукта до сградата да бъдат с подходящата ширина — стига толкова вода в изобилие за скъпите апартаменти на Палатин и Карини!
