И тъй нататък, и други подобни. Антоний дочете дългия свитък и го метна на Клеопатра.

— Ето, прочети това! — озъби се той. — Кутрето се перчи като вълк, че даже и като водач на глутницата.

Тя прочете писмото десет пъти по-бързо от него, остави го с леко треперещи пръсти и се вгледа в лицето на Антоний. Лошо, лошо! Докато Антоний търпеше провали на изток, Октавиан жънеше успехи на запад. При това не половинчати, пълна и зашеметяваща победа, която бе изсипала огромни богатства в хазната. А това означаваше, че Октавиан разполага със средства да екипира и обучава нови легиони при нужда, както и да поддържа мощен флот.

— Търпелив е — бе нейният коментар. — Много търпелив. Чакал е шест години удобния момент и когато е направил хода си, не е пропуснал нищо. Този Марк Агрипа трябва да е необикновен човек.

— Октавиан е като залепен за него — изръмжа Антоний.

— Говори се, че са любовници.

— Не бих се учудил. — Антоний сви рамене и взе друго писмо, този път доста по-късо. — Това е от Фурний, от провинция Азия.

Лоши новини и от провинция Азия. Фурний пишеше, че Секст Помпей, Либон, Децим Турулий и Касий Пармензис са пристигнали в Митилена на остров Лесбос в края на миналия ноември и не са останали със скръстени ръце. Престоят им бил кратък. През януари били вече в Ефес и набирали доброволци сред ветераните, които през годините бяха получили земя в провинция Азия. През март разполагали с три пълни легиона и били готови да се опитат да завладеят Анатолия. Уплашен, царят на Галатия Аминт обединил сили с Фурний. Губернаторът очакваше всеки момент да избухне война.

— Трябваше да видиш сметката на Секст Помпей още преди години — каза Клеопатра, отваряйки стара рана.

— Как бих могъл, като създаваше грижи на Октавиан и не му позволяваше да се занимава с мен? — сърдито отвърна Антоний и посегна към гарафата вино.

— Недей! — сряза го тя. — Още не си прочел последното писмо от Попликола. Ако трябва да пиеш, прави го след като си свършиш работата.

Той се подчини като дете, което я накара да се почувства по-добре — имаше нужда от доброто й мнение повече, отколкото от вино. Но какво щеше да прави, когато започнеше да се нуждае от виното повече, отколкото от нея? Хрумна й мисъл — аметист! Аметистът има магическа сила над виното и не позволява да се привиква към него. Трябва да поръча на царския бижутер в Александрия да му изработи най-великолепния пръстен с аметист на света. Започне ли да го носи, ще преодолее необходимостта от вино.

Разбира се, Попликола знаеше от самото начало, че кампанията срещу партите се е провалила. Именно той беше пуснал из Рим лъжата за великите победи на Антоний, верен на принципа, че който излезе най-напред с някаква версия, той ще излезе победител. Преди това с ликуване бе съобщил на Антоний, че Рим и Сенатът са повярвали на историята му и се подсмихваше на факта, че не друг, а самият Октавиан бе предложил да бъде гласувана благодарност за „победата“. Последното писмо беше много различно. В основната си част то представляваше дословно предаване на речта на Октавиан в Сената, която описваше кампанията на Антоний като истинска катастрофа. Ясно беше, че изпратените от Октавиан агенти бяха научили и най-малките подробности.

Сълзите вече се стичаха по лицето на Антоний, докато сричаше писмото. Клеопатра го забеляза, грабна свитъка със свито сърце и прочете хапливата, наситена политическа филипика. Как смееше Октавиан да описва собствената й роля в събитията като толкова зловредна! Царица на зверовете! „Искам при мама!“ Блестящо оклеветяване. Как сега ще възстанови Антоний?

Проклет да си, Октавиане, проклет да си! Дано Собек и Таварет те изсмучат в ноздрите си и те удавят, а после да те сдъвчат и стъпчат!

После видя начина и се зачуди как не се беше сетила преди това. Антоний трябваше да бъде откъснат от Рим, да бъде накаран да разбере, че съдбата и късметът му са в Египет, а не в Рим. Тя ще му създаде гнездо в Александрия — тъй удобно и ласкателно, така пълно с развлечения, че той никога няма да поиска да бъде някъде другаде. Ще трябва да се ожени за нея. Какво щастие, че моногамен народ като римляните не обръща внимание на браковете с чужденци и не ги смята за законни! Дори засега на Антоний да му се налага да остане женен за Октавия, това няма значение. В действителност египетският му брак ще означава много повече за онези, за които личните връзки имаха значение — царете клиенти и по-маловажни принцове.

Седеше с главата на Антоний в скута си, заковала поглед върху бюста на Цезар — идеалния партньор, който й беше отнет. Бюстът бе от Афродизиас, чиито скулптори и художници нямаха равни на себе си. Всяка черта беше правдива, от нюанса на светлата златиста коса до пронизващите очи — най-бледо синьо, заобиколено с тъмни като мастило пръстени. Вълна от мъка премина през нея, но тя решително я потисна.

„Справяй се с каквото разполагаш, Клеопатра. Не копней за онова, което не би могло да стане.

Ще има война. Трябва да има война. Единственият въпрос е кога. Октавиан лъже през зъби, че вече няма да има граждански войни — ще му се наложи да се бие с Антоний или да изгуби онова, което има. Но все още не, ако може да се съди по тази реч. Смята първо да приведе легионите си във върхово състояние, като покори племената на Илирик, а в речта си споменаваше, че кампанията може да продължи до три години. Това означава, че имаме три години за подготовка, след което нападаме Запада, нападаме Италия. Ще трябва да оставя Антоний да приключи с партите в ума си по такъв начин, че да кали легионите, си без да ги изгуби. Защото той не е пълководец от класата на Цезар. Винаги съм го знаела, но смятах, че след смъртта на Цезар никой не би могъл да съперничи на Антоний. Но сега го познавам по-добре и знам, че недостатъците му като човек засягат и способността му да командва войската. Вентидий беше по-добър от него, може би същото се отнася и за Канидий. Нека Канидий свърши истинската работа, докато Антоний се радва на славата и заслепява света с илюзорни трикове.

Първо сватбата. Ще я направим веднага щом мога да повикам Ха’ем. Ще пратя Канидий на първия етап от тази глупава кампания, ще се погрижа Армения да бъде смазана, а Мидия — твърде сплашена, за да предприеме каквото и да било. Ще държа Антоний на разстояние от същинското царство на партите. Ще го убедя, че със завладяването на Армения и Мидия Атропатена е победил партите. Ще го напивам, ще движа сама нещата. Какво ми пречи да водя кампания не по-зле от мъж? Ох, Антоний, защо не можеш да си като Цезар? Колко лесно би било тогава!

Един ден след десетина години Цезарион трябва да стане цар на Рим, защото царят на Рим е и цар на света. Ще го накарам да разруши храмовете на Капитолий и да построи там двореца си със златна зала, в която ще раздава правосъдие. А египетските «богове — зверове» ще станат богове на Рим. Юпитер ще се просне по очи пред Амон-Ра. Изпълних дълга си към Египет — трима сина и една дъщеря. Нил ще продължи да се разлива. Ще имам време да насоча вниманието си към завладяването на Рим и Антоний ще бъде мой партньор в начинанието“.

Сълзите му бяха спрели. Клеопатра вдигна главата му, усмихна се нежно и избърса лицето му с мека ленена кърпичка.

— Олекна ли ти, любов моя? — попита тя и го целуна по челото.

— Да — виновно отвърна той.

— Изпий чаша вино, ще ти дойде добре. Имаш работа за вършене. Войски за събиране. Не обръщай внимание на Октавиан! Какво знае той за армиите? Залагам хиляда таланта срещу кирпичена тухла, че ще се провали в Илирик.

Антоний загълта жадно, докато не пресуши бокала.

— Пийни още — подкани го Клеопатра.

В края на юни се ожениха според египетския ритуал. Антоний получи титлата съпруг на фараона, което като че ли му достави удоволствие. След като изостави идеята за един трезвен Антоний, споделящ трона й, макар и само като съпруг, тя се успокои мъничко. Едва сега осъзна колко трудно й е било да държи Антоний настрана от виното след връщането му от Карана. Напразни усилия.