Насочи вниманието си към Канидий и накара Антоний да го извика на съвет, в който участваха само тримата. Погрижи се обаче Антоний да бъде трезвен. В плановете й не влизаше да показва слабостта му пред командирите, макар че един ден това неизбежно трябваше да се случи. Единственият, който би възразил срещу тази малка среща — Ахенобарб, се бе върнал във Витиния и в момента беше погълнат от войната на Фурний срещу Секст Помпей, който бе решил, че Витиния му се харесва и кроеше планове да я завладее, след като убие неподатливия Ахенобарб. Самият Ахенобарб обаче нямаше намерение да се примирява с подобна участ.

Добре инструктираният предварително Антоний започна с очертаване на плановете си за предстоящата кампания по начин, който не издаваше влиянието на Клеопатра.

— Разполагам с двайсет и пет легиона, но онези в Сирия далеч не са в пълен състав, както много добре знаеш — каза той на Публий Канидий с отлично овладян глас. — Колко точно хора не достигат, Канидий?

— Общо, само три хиляди души. Пет кохорти, макар при някои да са осем, при други — две. Водя ги легиони, общо тринайсет.

— От които онзи в Йерусалим е в пълен състав. Има още седем в Македония, всички в пълен състав, два във Витиния, също цели, както и трите пълни легиона на Секст Помпей. — Антоний се ухили и отново заприлича на себе си. — Много мило, че е набрал хора от мое име, нали? Ще бъде мъртъв до края на годината, поради което добавям неговите и легионите на Ахенобарб към общата сметка. Мисля обаче, че ми трябват трийсет легиона. Не е задължително всички да са изцяло попълнени или да имат опит. Предлагам да пратим най-малобройния от сирийските легиони в Македония и да докараме македонските войски тук за кампанията.

Канидий го погледна колебливо.

— Разбирам доводите ти, Марк Антоний, но определено те съветвам да оставиш един от македонските легиони на мястото му. Да дойдат шест, но недей да пращаш от сирийските си войници там. Изчакай, докато събереш още пет легиона и прати тях. Съгласен съм, че неопитните новобранци ще се оправят в Македония — дарданите и бесите още не са се оправили от ударите на Полион и Цензорин. Ще имаш своите трийсет легиона.

— Добре! — Антоний от месеци не се бе чувствал в такова приповдигнато настроение. — Ще ми трябват десет хиляди конници, галатяни и траки. Вече не мога да набирам гали — Октавиан контролира териториите и не е склонен да сътрудничи. Дребното лайно дори ми отказва четирите легиона, които ми дължи!

— Колко легиона ще поведеш на изток?

— Двайсет и три, всички в пълен състав и от опитни бойци. Сто трийсет и осем хиляди души заедно с тиловаците. Без никакви помощни войски този път, само пречат. Поне конницата няма да изостава от легионите. И този път ще се движим в каре през цялото време, а обозът ще е в средата. Където теренът позволява, минаваме в agmen quadratum.

— Съгласен.

— Мисля обаче, че трябва да направим нещо тази година, макар че лично аз трябва да остана тук и да видя как вървят нещата със Секст Помпей. Ти ще трябва да водиш тази война, Канидий. Колко легиона можеш да събереш и да тръгнеш веднага?

— Седем в пълен състав, ако събера кохортите.

— Достатъчно е. Кампанията няма да бъде дълга — каквото и да се случва, не позволявай да бъдеш хванат от зимата, освен ако не си се разположил на зимен лагер. Аминт може незабавно да даде две хиляди конника — ако се съди по писмото му, всеки момент ще пристигнат. Подозирам, че би искал да ги задържи срещу Секст.

— Прав си, Секст няма да изкара дълго — уверено рече Канидий.

— Тръгваш от Карана направо към Армения. Важно е тази година да дадем хубав урок на Артавазд Арменски. Така догодина ще е съвсем омекнал.

— Както желаеш, Антоний.

Клеопатра прочисти гърлото си. Двамата мъже я погледнаха изненадано — съвсем бяха забравили за нея. Заради Канидий тя се опита да изглежда… ако не смирена, то поне хрисима и практична.

— Предлагам да започнем да строим флот — рече тя.

Канидий не успя да скрие изумлението си.

— Защо? — попита той. — Не планираме никакви морски експедиции.

— Сега не, така е — каза тя, без да показва раздразнението си. — Корабите обаче може да ни потрябват в бъдеще. За построяването им е нужно доста време, особено ако са толкова много, колкото ще ни потрябват. Или по-добре да кажа, може да ни потрябват.

— За какво да ни потрябват? — попита озадаченият Антоний.

— Публий Канидий не е запознат с речта на Октавиан в Сената, така че му е простено да не разбира. Но ти я чете, Антоний, и бих казала, че посланието й е ясно — един ден той ще отплава на изток, за да те смаже.

За момент и двамата не казаха нито дума. Канидий усети как стомахът му се свива. Какво е намислила тази жена?

— Прочетох речта, твое величество — рече той. — Изпрати ми я Полион, с когото си кореспондирам, когато мога. Аз обаче не виждам в нея никаква заплаха към Марк Антоний, освен критиките, които Октавиан няма основания да отправя. Всъщност той повтаря, че няма да тръгне на война срещу друг римлянин. И аз му вярвам.

Физиономията й бе станала каменна. Когато заговори, в гласа й се усещаше лед:

— Позволи ми да посоча, Канидий, че съм по-опитна в политиката от теб. Думите на Октавиан са едно. Делата му — съвсем друго. Уверявам те, че има намерението да смаже Марк Антоний. Затова трябва да се приготвим, при това още сега, а не догодина или по-нататък. Докато разхождате хората си в онази партска одисея, аз смятам да свърша малко полезна работа по бреговете на Вашето море и да построя най-големите бойни кораби, които са възможни.

— Задоволи се с пент… ъъъ, с квинквереми… госпожо! — рече Канидий. — Всичко по-голямо е твърде бавно и тромаво.

— Именно квинквереми имах предвид — високомерно отвърна тя.

Канидий въздъхна и плесна бедрата си.

— Е, бих казал, че това няма как да ни навреди.

— Кой ще плати за корабите? — подозрително попита Антоний.

— Аз, разбира се — каза Клеопатра. — Трябва да разполагаме най-малко с петстотин бойни и поне още толкова транспортни кораба.

— Транспортни! — ахна Канидий. — Това пък защо?

— Мислех си, че от името става ясно.

Канидий отвори уста да отговори, но премълча, кимна и излезе.

— Смути го — каза Антоний.

— Виждам, макар че не разбирам защо.

— Защото не те познава, мила — малко уморено отвърна Антоний.

— Ти против ли си? — попита тя със стиснати зъби.

Малките червеникави очи се разшириха.

— Аз! Богове, не! Парите са си твои, Клеопатра. Харчи ги, както ти хрумне.

— Я си пий виното! — озъби се тя, но бързо се овладя и му се усмихна с най-обаятелната си усмивка. — Всъщност този път ще ти правя компания. Икономът твърди, че виното на стария Асандър било особено добро. Знаеш ли, че Асандър е опростен вариант на Александър?

— Доста куц начин за смяна на темата, но ще отстъпя. — Той се ухили. — Макар че ако смяташ да поркаш, ще се наложи да го правиш сама.

— Моля?

— Оправих се. Приключих с виното.

Долната й челюст увисна.

— Какво?

— Чу ме, Клеопатра. Лудо влюбен съм в теб, но нима наистина си мислеше, че не съм усетил плана ти да ме държиш пиян? — Той въздъхна и се наведе настойчиво напред. — Може да си мислиш, че знаеш през какво мина войската ми в Мидия, но всъщност нямаш представа. Както нямаш представа и аз през какво минах. За да знаеш, трябва да си била там, а ти не беше. Аз, командирът, не опазих хората си, защото се втурнах в земите на врага като нападащ глиган. Повярвах на лъжите на един партски агент, а подминах думите на собствените си легати. Юлий Цезар винаги ме кореше за привързаността ми и беше прав. Провалът на мидийската кампания се дължи единствено на мен и аз много добре осъзнавам това. Не съм малоумен глупак, нито безнадеждно пристрастен към виното. Само ме мислиш за такъв! Трябваше да залича вината си за Мидия, като се напия до безсъзнание! Така съм устроен! А сега… е, всичко отмина. Отново ти казвам, обичам те повече от живота си. Никога не ще престана да те обичам. Но ти не ме обичаш и колкото и да възразяваш, умът ти е зает единствено с планове и машинации, които да осигурят за Цезарион… кой знае какво? Целият Изток ли? А също и Западът? Той ли ще става цар на Рим? Непрекъснато мечтаеш за това, нали? Стоварваш собствените си амбиции върху раменете на горкото момче…