— Според вашия преглед и аутопсията като цяло стигнахте ли до извод за причината на смъртта?

— Да.

— Какъв беше вашият извод?

— Причината за смъртта е спиране на сърдечната дейност, предизвикано от множество огнестрелни рани и последвалото натоварване на организма, усложнено от хронична атеросклероза. Следователно имаме налице убийство.

Ейб Соколов кимна мъдро. После, очевидно предвидил моята защита, той повдигна въпроса за тайнствения убиец.

— А сега ни кажете, доктор Линг, известно ли ви е, че куршумите не са засегнали жизненоважни органи?

— Да, известно ми е.

— И смъртта не е настъпила в резултат на кръвоизлив от раните?

— Не е.

Отстрани изглеждаше тъй, сякаш Ейб вършеше моята работа, но аз знаех точно какво цели.

— Тогава как можете да твърдите, че стрелбата е причинила сърдечния удар на мистър Бърнхард?

Ейб залостваше и последната вратичка за измъкване.

— Първо, чрез процес на елиминиране — отговоря доктор Линг. — Нямаше никакви признаци за друга причина.

— Но нали току-що ни казахте, че мистър Бърнхард е имал всички признаци за сериозно сърдечно заболяване.

Ето го, пак открехваше вратичката…

— Да, но мистър Бърнхард не е имал предишни сърдечни пристъпи. Медицината разполага с множество средства за лечение на атеросклерозата. Лекарства, ангиопластика, хирургично поставяне на байпас. Той би могъл да живее още дълго.

И резето отново хлопна.

— Тогава защо е починал?

— Травмата на организма, предизвикана от раните и операцията е довела до фатален край.

Ейб се усмихна широко, за да подчертае колко е благодарен на доктор Линг за нейната отзивчивост, после я отстъпи на мен.

Станах и любезно кимнах на свидетелката.

— Ако съм ви разбрал правилно, доктор Линг, вие смятате, че раните са предизвикали спиране на сърдечната дейност, защото не сте установили никаква друга причина.

— Да, в известен смисъл. Както казах, стигнах до този извод чрез елиминиране.

— А елиминирахте ли възможността именно през онази петъчна вечер да е дошло времето за сърдечен удар, независимо дали Хари Бърнхард е бил прострелян три пъти, или е пил три чаши бърбън?

— Нямаше никакви конкретни признаци, че сърцето е можело просто да спре.

— Значи елиминирахте тази възможност само защото не можахте да откриете подобни признаци?

Доктор Линг се усмихна смутено.

— Не можах да открия, защото ги нямаше.

— Да не би да ни казвате, че Хари Бърнхард е бил здрав човек?

— Не съвсем здрав. Но мистър Бърнхард навярно щеше да живее още няколко години, ако не беше прострелян.

— А мистър Линкълн навярно щеше да гледа театър, ако не беше прострелян.

— Мистър Ласитър! — навъси се съдията.

— Извинявам се, ваша чест — казах смирено аз, после пак се обърнах към свидетелката. — Колко години?

— Няма начин да се определи. Но съм виждала случаи, в които пациентът живее с далеч по-тежки заболявания на артериите.

— Но сте виждали и случаи, когато пациентът умира от сърдечен удар при много по-леко увреждане на артериите, нали?

— Да.

Честен отговор. Заседателите щяха да я харесат. Все пак печелех няколко дребни точки.

— Не е ли вярно, че Хари Бърнхард би могъл да почине днес, утре, или догодина?

— Да, но вече няма как да го разберем заради действията на вашата клиентка.

— Ваша чест! — възкликнах аз. Бях налетял на умна свидетелка. От онези, които знаят как да отвръщат на удара. — Разбирам, че доктор Линг и мистър Соколов имат един и същ работодател, но…

— Протестирам!

Соколов се хвърли напред, но аз го изблъсках с лакът.

— Съдебният лекар трябва да бъде безпристрастен слуга на народа — изревах аз. — Защитата настоява за порицание на доктор…

Съдията размаха чукчето насреща ни.

— Добре, добре. Джейк, задавай си въпросите. Доктор Линг, отговаряйте просто и ясно. Ейб, сядай на място.

Сблъсъкът се размина без наказателен удар.

Реших да опитам в друга посока.

— Доктор Линг, какво представлява синдромът на внезапна сърдечна смърт?

Тя тихо въздъхна.

— Това е внезапна смърт, предизвикана от прекалено бърз или прекалено бавен сърдечен ритъм и спиране на дишането.

— Сам по себе си синдромът на внезапна сърдечна смърт не е заболяване, нали?

— Не, това е термин за обозначаване на смъртен случай, общо взето придружен от вентрикуларна фибрилация.

— Както при Хари Бърнхард?

— Да.

— И какви са причините за внезапна сърдечна смърт?

— Има много причини. Сърдечно заболяване. Високо кръвно налягане. Някои редки заболявания, като и външни причини, например токов удар или ацидоза, причинена от хроничен алкохолизъм. Етиологията с обширна.

— Включително и случаи, когато не могат да бъдат открити конкретни причини за спиране на сърдечната дейност?

Свидетелката се поколеба.

— Да.

— С други думи, ако сърцето на здрав човек спре, би могло да се каже, че става дума за синдрома на внезапна сърдечна смърт.

— Да, би могло в някои случаи.

— Но не и в случай, когато щатският прокурор е повдигнал обвинение в убийство?

Соколов скочи.

— Възразявам! Защитникът влиза в спор със свидетеля.

— Приема се.

Канех се да приключа. Бях отбелязал точка, не че щеше да ми помогне кой знае колко. Но понякога се опитвам да удвоя резултата. От опит знам, че не е твърде разумно да питаш „Защо?“, когато си имаш работа с умен и опитен прокурорски свидетел.

— Погледнато в най-общи линии, колко вида смърт има, доктор Линг?

— Четири. Естествена смърт, нещастен случай, убийство и самоубийство.

— И вие определихте смъртта на Хари Бърнхард като убийство?

— Да.

— Макар че може съвсем основателно да бъде определена като естествена, причинена от синдрома на внезапна сърдечна смърт?

— Не съм на това мнение.

— Мне-ни-е — изрекох аз, сякаш изпробвах вкуса на думата и откривах, че е горчив. — Как да го определим? Като ваша вяра, ваша идея или ваша представа за онова, което би могло да се случи?

Столът на Соколов изскърца по пода.

— Възразявам, ваша чест. Доктор Линг е квалифициран експерт и има правото да изразява мнение, без да бъде подлагана на подигравки от мистър Ласитър.

— Така е — отвърнах аз. — Но си спомням класическото изказване на върховния съдия Бок, че експертното мнение е най-обикновена догадка, натруфена с официален костюм.

— Ваша чест!

Този път Соколов удари по масата и съдията размаха чукчето срещу мен, като че се канеше да отсъди пряк свободен удар за неспортсменско поведение.

— Мистър Ласитър, знаете много добре, че постъпихте недопустимо — заяви ледено съдията, после се обърна към ложата. — Заседателите да пренебрегнат последното изказване на мистър Ласитър.

Нямах нищо против. От опит знам, че заседателите забравят почти всичко, освен онова, което им е препоръчано да пренебрегнат.

И ето ме на следващото утро.

Мъчех се да осмисля живота си. И живота на своята клиентка. Чудех се как успях да се заплета с нея и физически, и служебно. Адвокатът трябва да проявява дълбока загриженост за съдбата на клиента си, но не прекомерно дълбока. По същата причина хирургът да оперира жена си, а адвокатът не бива да спи с клиентките си. Залогът става голям. Прекалено голям.

— Какво ще стане днес? — попита Криси. Дъвчеше филийка, препечена до почерняване.

— Пръв ще е продавачът от оръжейния магазин. Той ще потвърди, че си купила пистолета на тринайсети юни, три дни преди стрелбата. При разпита ще изтъкна, че си използвала собственото си име и си регистрирала оръжието. Може да има още един-двама свидетели, но след това Ейб ще обяви, че е приключил и идва нашият ред.

— А брат ми и Лари?

— Ейб не се нуждае от тях. И сигурно не ги иска. Той има страхотен инстинкт. Ако усети, че могат да му докарат неприятности, няма да ги призове.