Еротични, подробни, но винаги с гениталии като на Гаргантюа, винаги със закачливо нарушени пропорции, най-добрите — с идеални, влажни и подвижни подробности. Също толкова ценни бяха укийо-и, портрети на водещи актьори, постоянна храна за клюки, скандали и волности — актрисите бяха забранени със закон, така че специално обучени мъже онагата играеха женските роли — и над всичко, отпечатъци на най-прочутите куртизанки.

— Искам някой да те нарисува. Жалко, че Хирошиге и Хокусаи са мъртви.

Тя се засмя:

— В каква поза да съм, господарю?

— Не в леглото — засмя се и Йоши. Беше необичайно за него да се смее и на Койко й стана приятно от победата. — Само как вървиш по улицата със слънчобран в зелено и розово и си облечена с твоето кимоно в розово и зелено, с шарана, изтъкан от злато.

— Може би, господарю, вместо по улица ще бъде по-добре в градина със светулки на свечеряване?

— О, много по-добре! — Йоши се усмихна, спомни си редките дни в младостта си, когато през летните вечери си отдъхваше от ученето. Той и братята и сестрите му, и приятелите му излизаха в полята и ловяха светулки с фини мрежи; после поставяха миниатюрните насекоми в миниатюрни клетки и наблюдаваха как чудотворно пулсира светлината им, смееха се и се забавляваха, млади и освободени от всякакви отговорности.

— Както се чувствам с теб сега — измърмори той.

— Господарю?

— Ти ме измъкна от кожата ми, Койко. Всичко за теб.

В отговор тя докосна ръката му и каза много, без да каже нищо, поласкана от комплимента, цялата й мисъл се съсредоточи върху него, искаше да разгадае мислите и нуждите му, искаше да бъде идеалната за господаря си.

Но тази игра е уморителна — помисли си отново. — Покровителят ми е твърде сложен, прекалено далновиден и непредсказуем, твърде мрачен и твърде труден, за да бъде забавляван. Чудя се колко ли време ще ме задържи. Започвам да намразвам замъка, мразя ограниченията, мразя постоянните проверки, мразя да съм далеч от дома и циничния смях и бъбрене на другите дами: Лунен лъч, Пролетно време, Цвете и най-много от всички — моята скъпа мама-сан Мейкин.

Да, но аз умирам от щастие да съм в центъра на света, обожавам едното коку — ежедневното ми възнаграждение, — тържествувам, че съм това, което съм, прислужница на най-благородния господар; той наистина е различен, но е и като всички други мъже, едно капризно малко момче, което се преструва на сложно и което може да се контролира с наслади и насърчаване, както винаги; и ако си умна, момчето решава да направи онова, дето ти вече си решила, че ще направи — в каквото и да вярва.

Смехът й игриво зазвънтя.

— Какво?

— Радваш ме, изпълваш ме с живот, господарю. Ще те наричам Господаря, Раздавач на щастие!

Заля го топлина.

— И в леглото ли?

Ръка за ръка, те тръгнаха по лунната пътека.

— Погледни там — рече Йоши внезапно.

Ниско отдолу една от резиденциите пламтеше. Пламъците се извиваха заедно с облаци пушек. Дочуха далечния звън на пожарните камбани и видяха мравуняци от хора, щъкащи наоколо; скоро други мравки се подредиха в редици. От пожара до водните резервоари.

„Пожарът е най-голямата опасност за нас, а не жената — бе писал с необичаен хумор шогунът Торанага в завещанието си. — Срещу огъня можем да се приготвим, но никога срещу жената. Всички мъже и жени на възраст за женене ще сключат брак. Тогава всички селища ще имат резервоари с вода наблизо.“

— Няма да го изгасят, нали, господарю?

— Не. Предполагам, че някой глупак е катурнал лампа или свещник — рече Йоши през стиснатите си устни.

— Прав си, господарю, някой тромав глупак — отзова се Койко веднага, за да го успокои, доловила у него неочакван гняв — не знаеше от какво е. — Радвам се, че ти отговаряш за предпазните мерки срещу пожарите в замъка, така че можем да спим спокойно. Който и да го е направил, трябва да бъде наказан жестоко. Чудя се чий дворец гори.

— Това е резиденцията на Таджима.

— Ах, господарю, продължаваш да ме смайваш — продължи Койко със затрогващо възхищение, чудесно е, че можеш да различаваш с такава бързина един дворец от друг сред стотиците и от толкова далеч. — Тя се поклони, за да скрие лицето си, сигурна, че гори Уатаса и даймио Утани сигурно вече е мъртъв, а нападението е минало успешно. — Ти си чудесен.

— Не, ти си чудесната, Койко-чан. — Йоши й се усмихна, толкова сладка и дребничка, и наблюдателна, и опасна.

Преди три дни неговият нов шпионин, Мисамото, винаги загрижен да докаже колко е ценен, му беше докладвал за слуховете, плъзнали из казармите, за срещите на Утани с красивото момче. Бе заповядал на Мисамото да позволи на прислужничката на Койко да подслуша тайно, а тя да прошепне или на господарката си, или на тяхната мама-сан, или и на двете, ако другите слухове бяха истина: че същата тази мама-сан, Мейкин, беше яростна поддръжничка на Соно-джой и че скришом позволява къщата й да бъде дом и убежище на шиши. Новината трябваше да стигне до шиши, които веднага щяха да реагират на такава великолепна възможност за убийство на висшестоящ. От почти две години негови шпиони държаха нея и къщата й под наблюдение поради тази причина и заради растящата известност на Койко.

Но нито веднъж не бе имал и най-дребно доказателство в подкрепа на теорията си или улика.

„Ах, но сега — помисли си Йоши, наблюдавайки пламъците — Утани сигурно е мъртъв, щом дворецът гори, и вече имам истинско доказателство: шепотът, посаден от прислужничката, бе родил злия плод. Утани беше… е… удар за тях. Както щях да съм и аз, дори още по-голям.“ Полазиха го тръпки.

— Пожарът ме плаши — рече тя, изтълкувала погрешно трепването.

— Да, хайде, ще ги оставим на тяхната карма. — Ръка за ръка, те си тръгнаха, а на него му бе трудно да прикрие вълнението си.

„Чудя се каква ще е твоята карма, Койко. Прислужничката ти ли те издаде и ти й нареди да каже на мама-сан, и сте част от веригата?

Може би да, може би не. Не те видях да трепнеш, когато нарочно казах Таджима вместо Уатаса, наблюдавах те много внимателно. Не зная. Разбира се, ти си подозрителна, винаги си била подозрителна, защо иначе щях да те избера, ти си нещо пикантно в леглото ми. Да, и отговаряш на обещаното. Наистина съм повече от задоволен, така че ще почакам. Но сега е лесно да те хвана в капана, толкова съжалявам, дори по-лесно, отколкото да измъкна истината от прислужницата ти, от глупавата Мама-сан и от теб, хубавице! Твърде е лесно, толкова ще съжалявам, когато щракне капанът.

Ийе, това ще бъде трудно решение, защото сега благодарение на Утани имам таен и пряк канал до шиши; чрез него ще мога да ги разкрия, унищожа или дори да ги използвам срещу моите врагове, както ми хрумне. И защо не?

Примамливо!

Срещу Нобусада? Срещу Нобусада и неговата принцеса? Много примамливо.“ Засмя се.

„Толкова съм щастлива, че ти си толкова щастлив тази вечер, господарю!“

Принцеса Язу беше обляна в сълзи. От близо два часа тя използваше цялото си умение, натрупано от четенето или разглеждането на еротичните книги, за да го възбуди, и макар че бе успяла да го втвърди, той омекна, преди да достигне до облаците и дъжда. Тогава, както обикновено, Нобусада избухна в сълзи. Побесня, разкашля се от нерви и заяви, че вината е нейна. Както обикновено, бурята утихна бързо, мъжът й се примоли за прошка, сгуши се до нея, за да целуне гърдите й, заспа, бозаейки от едното й зърно, свит на кълбо в скута й.

— Не е честно — скимтеше тя, изтощена и неспособна да заспи. — Искам син, или той е загубен, и аз с него, най-малкото толкова съм засрамена, че ще се наложи да си обръсна главата и да стана монахиня на Буда… о-ко, о-ко, о-ко.

Дори придворните й не можеха да помогнат.

— Вие всичките сте опитни, повечето от вас са женени. Сигурно има някакъв начин да направя господаря си мъж — бе им изкрещяла след седмици на неуспешни опити, и тя, и те ужасени, че е излязла от кожата си. — Намерете го! Дълг е да го намерите.