Хоуг сви рамене, гледаше я, чудеше се откъде взема силата си, къде живее и какво ще се случи сега. Беше много бяла, чертите й изсечени, но все още сковани от желязна воля. Очите му се усмихнаха.

— Не зная. Това зависи от Бога. Уки, вие сте номер едно. Самурай.

— Домо… домо аригато годзиемашита. Благодаря ви. — Тя се поклони до татами. Истинското й име беше Сумомо Анато, трябваше да стане съпруга на Хирага, беше сестра на Шорин, а не на Ори.

— Тя пита какво трябва да прави сега.

— За брат си ли? Нищо в момента. Кажи на прислужника да постави студени кърпи върху челото му и да поддържа превръзките напоени с чиста вода, докато температурата спадне… Ако… температурата спадне… надявам се преди изгрев… младежът може би ще оживее. Може би. — А какви са шансовете, беше обикновено вторият въпрос. Този път не му го зададоха. — Добре, ще вървя сега. Кажете й да изпрати водач за мен утре рано сутринта… — „Ако все още е жив“ — мислеше си Хоуг, но не се реши да го каже.

Когато Ченг-син преведе, докторът започна да мие инструментите си. Момичето кимна на прислужника и заговори отново.

— Хай — каза мъжът и бързо излезе.

— Уважаеми Докторе овладял науките, може би, преди да си отидете, ще искате баня. Е?

Д-р Хоуг беше на път да каже „не“, но откри, че кима с глава. И се зарадва, че го направи.

Вечерта Бабкот седеше на верандата в Легацията, наслаждаваше се на уискито, изтощен, но доволен от своите операции. Миришеше приятно на море от бриза, който докосваше градината. Очите му неволно попаднаха на храсталака, където облеченият в черно убиец бе заловен и убит преди три седмици. Камбаната на храма заби, а след нея долетя и далечното дълбоко гърлено пеене на монасите. „Оммм махнии падмии химмммм хоон.“ Той вдигна очи — към него тежко пристъпваше Хоуг.

— Боже Господи!

Хоуг беше облечен в юката, бели терлици и японски дървени обувки. Косата и брадата му — сресани и току-що измити. Под мишница носеше покрита със слама бъчвичка със саке.

— Изглеждаш доволен от себе си, къде изчезна?

— Най-добрата част беше банята. — Хоуг остави бъчвичката върху шкафа, наля си уиски. — Боже мой, не съм прекарвал по-добре. Няма да повярваш колко добре се чувствам.

— Как беше тя? — попита Бабкот сухо.

— Никакъв секс, старче, само изтъркване и измиване в почти кипяща вода, масажиране и после тези одежди. Междувременно всичките ми дрехи бяха изпрани и изгладени, ботушите почистени, а чорапите подменени. Великолепно. Тя ми даде саке и тези… — Хоуг бръкна в ръкава си и показа на Бабкот две овални монети и свитък с йероглифи.

— Боже мой, добре са ти платили, това са златни обани. Ще ти стигнат за шампанско поне за седмица. Сержантът ми каза, че си бил извикан на адрес. — И двамата се засмяха. — Той даймио ли беше?

— Не мисля, беше млад самурай. Не съм сигурен, че му помогнах много. Можеш ли да прочетеш свитъка?

— Не, но Лим може. Лим!

— Да, господар?

— За какво е документът?

Лим взе свитъка. Очите му се разшириха, той го препрочете внимателно и каза на Хоуг на кантонски:

— Пише, че Доктор овладял науките е извършил огромна услуга. В името на шиши от Сацума, помогнете с всичко, от което той се нуждае. — Лим посочи подписа, пръстът му трепереше. — Съжалявам, господарю, не мога да прочета името.

— Защо си изплашен? — попита Хоуг също на кантонски.

Обезпокоен, Лим каза:

— Шиши са бунтовници, бандити, които Бакуфу преследват, те са лоши хора, макар и самураи.

Бабкот нетърпеливо попита:

— Какво пише в него, Роналд?

Хоуг му обясни.

— Боже Господи, бандит? Какво се е случило?

Хоуг жадно си наля още едно питие и започна да описва подробно жената, младежа и раната и как е изрязал мъртвите тъкани.

— Негодникът е бил прострелян преди две или три седмици.

— Всемогъщи Боже! — Бабкот скочи на крака, всичко си дойде на мястото; подплаши Хоуг, който си пиеше питието.

— Ти луд ли си! — ядоса се той.

— Можеш ли да намериш обратния път?

— Е? Ами… ами… да, смятам, че мога, но какво…

— Давай бързо. — Бабкот се втурна навън, нареждайки в движение: — Сержантът на охраната.

Спуснаха се надолу по една задна алея, Хоуг носеше още своята юката, но сега беше обул ботушите си. Бабкот пъхтеше зад него, сержантът и десет войници, всичките въоръжени, ги следваха. Отгоре грееше красивата луна.

Забързаха. Пропуснаха завой. Хоуг изруга, после се върна и скоро намери полускритото начало на алеята. Продължиха. Последва нова алея. Той спря, посочи. На двайсет ярда беше вратата.

Сержантът и войниците веднага се втурнаха към нея. Двама застанаха с гръб към стената на стража, четирима се покатериха на раменете им и избиха пантите на вратата, изсипаха се през зейналия отвор. Хоуг и Бабкот — след тях. И двамата носеха взети на заем пушки, бяха опитни стрелци — всеобщо обучение и необходимост за цивилните европейци в Азия.

Поеха нагоре по стълбите. Сержантът отвори шоджи. Стаята беше празна. Без да се колебае, тръгна към следващата и по-нататък. Нямаше никаква следа в нито една от петте вътрешно свързани помещения или в кухнята, или в малката дървена барака. Навън — отново в градината.

— Разпръснете се, момчета, Джоунс и Бърк, тръгнете оттук, вие двамата ей там, вие — оттук, а вие — на пост. И си дръжте очите отворени.

Навлязоха по-навътре в парка по двойки, единият пазеше другия, бяха си научили добре урока след първия нападател. Преровиха всяко кътче. Обхванаха целия периметър. Нищо. Когато сержантът се върна, беше се изпотил.

— Дявол да го вземе, господине! Няма кьорав негодник, нищо. Сигурен ли сте, че това е точното място, господине?

Хоуг посочи тъмната веранда:

— Ей там оперирах.

Бабкот се втурна и огледа наоколо. Къщата бе заобиколена от други, но над оградата се подаваха само покривите им и не се виждаха никакви прозорци. Нямаше място, където човек да може да се скрие.

— Сигурно са тръгнали веднага след теб.

Хоуг избърса потта от челото си, тайно се радваше, че тя се е измъкнала и не попадна в капана. След като бе излязъл от банята, за свое съжаление не я бе видял. Прислужничката му даде парите, свитъка и двете добре опаковани бъчвички, дрехите и му каза, че нейната господарка ще изпрати охрана за него утре сутринта и че му благодари.

Що се отнасяше до брат й, сега лекарят се почувства раздвоен. Младежът беше само пациент, а той лекар и искаше работата му да е успешна.

— Въобще не ми дойде на ум, че младежът може да е един от убийците. Но това нямаше да има никакво значение, особено за операцията. Поне сега знаем името му.

— Обзалагам се на хиляда обана, че то е фалшиво, ние дори не сме сигурни дали младежът е неин брат. Ако той е шиши, както пише в свитъка, то трябва да е фалшиво; да си хитър е стар японски обичай — въздъхна Бабкот. — Не мога да съм сигурен също, че това е проклетникът от Токайдо. Какви са шансовете му?

— Преместването няма да помогне. — Хоуг се замисли за миг, толкова тантурест и приличен на жаба пред огромния ръст на Бабкот, но никой от тях не съзнаваше разликата. — Прегледах го точно преди да си тръгна. Пулсът беше слаб, ала постоянен, мисля, че успях да изрежа повечето от мъртвата тъкан, макар че… — Той сви рамене. — Знаеш как е: „Човек плаща с парите си и си носи последствията.“ Не бих се обзаложил на голяма сума, че ще оживее. Но пък кой знае? Сега ми кажи за атаката, подробно.

По пътя на връщане Бабкот разказа всичко, което се бе случило.

— Малкълм ме тревожи, но Анжелик е точно добрата медицинска сестра, която му е нужна.

— Джейми каза същото. Съгласен съм, че няма нищо по-добро от красива дама в болничната стая. Малкълм е дяволски отслабнал и е загубил духа си, но е млад и е най-силният след майка си в семейството.

— Трябва да се оправи, докато шевовете го държат. Уверен съм в твоята работа, Джордж, макар че го чака голямо тегло, горкичкия. Много е увлечен по това момиче, нали?