Горнт вдигна поглед от писмото.

— Няма да приемаш.

— Точно това ме посъветва и господин Скай. — Гневът на Анжелик незабавно се изпари. Тя седна във високия стол с високо вдигната глава и безжизнено лице. Горнт се настани срещу нея. Намираха се в будоара й.

— Радвам се, че си съгласен. Ще отговоря подобаващо на тази… тази жена още днес следобед!

— Недей. Това ще бъде грешка. Аз съм против да започваш битка с нея, не би могла да измислиш нищо по-лошо. Споразумей се с нея.

Анжелик пребледня от ярост.

— Предлагаш ми да приема тази… тази гадост?

— Просто те съветвам да се споразумееш с нея своевременно. — Мисълта на Едуард работеше безотказно и логично, макар на гърлото му да бе заседнала буца. — Уверен съм, че ще ти осигуря по-добри условия.

— Условия ли? Значи ми предлагаш по същество да се съглася? Да се съглася с това? Мислех, че никога не се предаваш и че си ми приятел, а ти ще допуснеш тя да ми натрие носа?

— Не съм забравил, че условията й не подлежат на обсъждане, но не ми се вярва в това. Ще се опитам да ги подобря. Първото й предложение за две-три хиляди само по себе си е утешително. Ако ги докараме до пет, ще станеш направо богаташка.

— Това няма да изкупи лошите й обноски, зловещите й заплахи, враждебното й и неприязнено отношение. Аз сключих законен брак. Законен — Анжелик тропна с крак. — Да не се подписвам „госпожа Струан“ ли? Кракът ми да не стъпел в Хонконг ли? Как смее да се отнася така с мен? Като че ли съм… измамница!

— Съгласен съм. Аз ще преговарям повторно от твое име.

— Jesu, искам да я видя унижена, смазана.

— Аз също, но сега не му е времето.

— Какво?

— Великият Дърк Струан наистина е злоупотребил със семейството на майка ми, с Тилманови. Не чак като Морган, но все пак се е отнесъл много зле. — На лицето му се изписа жестока усмивка. — Ако успея да разоря Брокови, защо да не съсипя и Струанови. На мен ми е безразлично. Отмъщението е ястие, което двамата бихме могли да поглъщаме бавно, залък по залък.

— Наистина ли? — Внезапна гореща вълна заля слабините й. Едуард изглеждаше толкова самоуверен, красив и силен. — Как?

— Първо ми кажи за Скай.

— Той предложи незабавно да предприемем действия и ми показа подготвени от него документи, които да подадем в Хонконг, Лондон, Париж и…

— В Париж ли? Че защо?

Анжелик му обясни, че ще я вземат под опеката на държавата.

— Скай твърди, че след като това стане факт, ние ще спечелим. Бракът ще бъде обявен за законен според френското правосъдие и тогава аз ще диктувам брачното споразумение, а не тя.

— Той спомена ли ти за хонорари, Анжелик?

Тя пламна:

— Това няма нищо общо със съвета му.

— Глупости — сопна й се Горнт. — За да оцелеем, се налага да се изправим лице в лице с истината и да си изясним кой какви игри играе. Това копеленце, прощавай, но употребявам думата съвсем умишлено, а той наистина е такъв — открих го в Хонконг, — та това копеленце мисли само за собственото си бъдеще, а не за твоето. Вече си се представя как в различни съдилища защитава тази бедна, но красива френска вдовица и въздейства на различните съдебни заседатели… и губи дело след дело.

— Не разбирам… Защо?

— Малкълм не притежава имущество.

— Но… но господин Скай твърди, че според френските закони…

— Събуди се, Анжелик! — още по-рязко й викна Горнт. От жизнена важност бе да я измъкне от това състояние на глупав, безполезен гняв.

Щом влезе в будоара й и я видя със стиснати устни, ядосана, с треперещи ръце, с които държеше някакво писмо, Едуард разбра, че тъкмо това бе писмото, за което му бе разказвал Хоуг, и следователно дете не се предвиждаше. Радостта му достигна връхната си точка.

Направи се, че не знае нищо, и понечи да я поздрави весело, но тя го отблъсна, замери го с писмото, а гневът й я правеше още по-привлекателна. „Тази страст е полезна и за двама ни — бе си помислил Едуард със задоволство, — но вече е време да вкарам тази страст в руслото и да я облагородя като своята.“

— Скай вятър го вее на бял кон. Ела на себе си!

— Аз съм си наред, ама той не е. Дори и за момент да не си си помис…

— Престани! Разсъждавай трезво, за Бога! Ти си в опасност, а не той! — За момент Горнт отново се запита какво ли съдържа третото писмо на Тес. Вече никой нямаше да научи — Хоуг му бе казал, че е обещал на Тес да го изгори, без да го разтваря, преди да връчи на Анжелик това. „Дали Хоуг наистина ще го стори, или все пак ще го прочете, преди да го изгори, макар да се е заклел в името Божие да спази волята й? Жалко, че не знам, но всъщност това са дреболии.“ — Анжелик, скъпа Анжелик… — Едуард хвърли писмото на масата, сякаш бе нещо гнусно, като всъщност го смяташе за прекрасно; изправи се, седна до нея и взе ръката й. — Париж и френското правосъдие, както и всичко останало са изгодни само за Скай, но не и за теб. Но дори и да спечели, залагам десет хиляди, че съдебното им постановление няма да важи за Тес Струан в Хонконг… Изслушай ме — повиши глас Едуард, тъй като Анжелик понечи да възрази. — Не разполагаме с много време и те моля да бъдеш разумна. Ако вземеш пари на заем, осиромашаваш или продаваш себе си, за да му плащаш разноските, неподготвена. Така по-лесно ще се спазаря. — И добави: — В твоя полза.

Тя се обърна и го изгледа:

— И в своя също.

— Да, и в моя. — Всички тези увъртания, рискове, целият този хазарт, в който всяка неточна дума беше фатална, му действаха по-възбуждащо и от най-интересната игра на покер. А залозите бяха огромни. Залогът беше тя. Нейното и неговото бъдеще вече бяха едно. „А тя държи повечето аса — помисли си Горнт, — без дори да го съзнава.“ — Благодарение на него Анжелик незабавно щеше да е приела условията на Тес и следователно Тес щеше да се превърне в негов ревностен съюзник. За бъдещето му това бе от изключително значение: петте хиляди гвинеи щяха да закрепят положението на „Ротуел-Горнт“, а омразата на французойката щеше да спомогне за краха на Тес.

— Обичам те и искам да се оженя за теб — заяви Едуард. — Моля те.

— Още е много рано за отговор.

— Не мисля — вече не си обвързана и сърцето ти не принадлежи на никого.

— Защото съм неомъжена и никога не съм била ли? — озъби се Анжелик.

— Успокой се, мила, и бъди разумна! Ние сме зрели хора и аз имам правото да те попитам, да ти се обясня в любов и да поискам ръката ти.

Анжелик сведе очи и се укроти — имаше нужда от него, той единствен бе в състояние да я предпази от Тес.

— Прости ми, да, писмото… ме обърка. Но за отговор наистина е прекалено рано.

— Не съм съгласен. Смятам, че ме обичаш, и думата ти може да си остане в тайна. Само между нас двамата — няма защо да я разгласяваме. Обичам те. Ще бъдем страхотна двойка. — Горнт наистина мислеше така. — Пред нас се открива огромно бъдеще, стига веднъж… — той посочи писмото — стига веднъж завинаги да се избавиш от тази заплаха. Много си приличаме и имаме обща цел — да съкрушим твоите и моите врагове в удобен за нас момент.

— Не те обичам, но страшно те харесвам. Навярно бих могла… може би след време ще се влюбя в теб и тогава ще се опитам… ако се оженим… не, остани си на мястото, нека свърша. — Пръстите й въртяха перлена катарама, която си бе купила от селото и която й напомняше, че след като Макструан не признае останалите сметки, това украшение заедно с годежния и нефритения пръстен е единственият накит, който все още притежава. Андре щеше да се отбие този следобед. Анжелик отложи тези тревоги за по-късно и се съсредоточи. „Учудващо е, че на Едуард му хрумват същите неща като на мен; често мислим съвсем еднакво.“ — Засега ти предлагам да поизчакаш с отговора ми. Кога заминава следващият кораб за Хонконг?

— Най-добрият и най-бързият ще отплава утре вечер. „Красавицата от Атланта“ на Купър-Тилман отива направо в Хонконг, а след това в Сан Франциско — незабавно се отзова той. Разписанието на пристигащите и заминаващите кораби бе главната грижа на всеки търговец. — Ще бъде в Хонконг преди нашия клипер „Нощната чародейка“ — той едва ли ще пристигне по-рано от три дни.