— Изглеждаш толкова, толкова… като че ли планина ти се е смъкнала от плещите. От седмици не съм те виждал такъв. Или все пак си получил някакви добри вести.

Малкълм се ухили.

— Май прескочих трапа и наистина се оправям.

— Да се надяваме. Не ни стигаше другото, ами и твоето раняване… Просто не зная как издържаш. След всичко, което се случи през последните няколко седмици, се чувствам грохнал, а този Горнт беше последната капка — чашата преля. Нещо в него ме плаши.

— Защо така?

— Не зная, просто предчувствие. Май не е толкова безобиден, колкото изглежда. — Джейми се колебаеше. — Имаш ли малко време да побъбрим?

— Разбира се, седни. Искаш ли бренди? Налей си.

— Благодаря. — Джейми си наля малко от бюфета, после придърпа другия стол с висока облегалка до камината срещу Струан. Завесите бяха спуснати, навън цареше нощ, а в стаята бе уютно. Горящите цепеници миришеха приятно на пушек, а и палубните камбани на флотата откъм залива действаха успокояващо. — Има две неща: по един или друг начин искам да отида за някой и друг ден в Хонконг… преди Коледа.

— За да се срещнеш с майка ми ли?

Джейми кимна и отпи от брендито.

— Ще ми се да отпътувам с „Буйният облак“. Очаквам го да влезе в пристанище… Защо се усмихваш?

— Просто ме изпревари. И аз се канех да се кача на борда му.

Джейми премига, после ангелска усмивка се разля по лицето му.

— Променил си решението си и ще й се подчиниш ли?

— Не съвсем. — Малкълм сподели с него плана си за „Буйният облак“ и забеляза как задоволството на Джейми се изпарява. — Не се тревожи, стрелям много по-добре от Норбърт и при условие че господинът се съгласи да се целим от двайсет крачки, без да вървим един към друг, ще му светя маслото — стига да реша да го убивам. Остави Норбърт сега за Анжелик: не успеем ли скришом да я качим на борда, казвам „ние“, защото ти винаги си бил част от плана ми, ще я доведеш със следващия кораб, така че по един или друг начин ще се озовеш в Хонконг преди Коледа.

Джейми се двоумеше.

— Госпожа Струан доста ще се подразни, като ни види с Анжелик.

— Остави тази грижа на мен.

— Това и правя. И така стигаме до костеливия орех: след като напусна компанията ви, се каня да основа своя собствена фирма. Всъщност тъкмо за това ми се щеше да побъбрим. Дали ще имаш нещо против.

— Напротив, ще положа всички усилия, Струанови ще направят възможното дори за да ти помогнем по всякакъв начин. Но дотогава ще минат години.

— Струва ми се, тя е решила да ме пропъди.

— Ще се противопоставям лудешки — сепна се Малкълм. — Очаква те повишение, издигане и компанията едва ли ще иска да те загуби — тя го знае. Подобно намерение ще ги стресне.

— Да. Но ако все пак се наложи… потърпи малко, тай-пан, ако е необходимо, ти ще се противопоставиш ли?

— Да започнеш самостоятелна търговия ли? Не. Но не ми се нрави, а и Струанови ще загубят, кълна се в Бога. Това няма да се случи и ако… ти поискаш да напуснеш, ще намеря начин да те заставя да останеш… да те убедя да останеш. Наистина.

— Благодаря, много ти благодаря. — Джейми отпи голяма глътка и се почувства по-добре. Не от сгряващото бренди, а от думите и тона на Малкълм.

Последните няколко седмици бяха тежки. Вчера във връзка с писмото на госпожа Струан до него той се бе изправил пред една безсмъртна истина: колкото и да си верен на дадена компания, дори да й служиш с всички сили, „компанията“ може и ще те изрита според прищевките си без угризения на съвестта. А какво представлява „компанията“? Просто група от мъже и жени. Като госпожа Струан например.

Хората съставляват „компанията“ и завеждащите могат и винаги ще се крият зад тази удобна фасада: „компанията трябва да оцелее“ или „за доброто на компанията“, или нещо подобно; ще те опропастят или повишат по лични причини, поради вражди или омраза.

„И никога не забравяй, че повечето компании днес са семейна“ собственост. В крайна сметка винаги побеждава „семейството“. Кръвта вода не става, а ти може да си вещ и способен — какво от това. Те враждуват помежду си и все пак накрая обикновено се съюзяват пред лицето на врага, а враг е всеки, който не е от семейството. И така, Алфред Макструан ще поеме поста управител в Япония. Нищо не мога да направя и няма да направя срещу това. Навярно семейните търговски предприятия са по-човечни, по-добри от безличните административни, анонимни институции, но дори и в тях, и даже още повече, ти си подчинен на системата, която са си изработили „клечките“.

Миналата нощ, нещо съвсем необичайно за него, Джейми се бе напил до козирката в малката си къщичка в Йошивара и бе намерил утеха в Неми. Всеки път, щом си спомнеше за истината относно „компанията“ и за престъплението, наказващо се с обесване, което без малко да извърши, за нелоялността на Тес Струан, за ината на Малкълм, за собствената си глупост — та нали, ако Малкълм не го бе спрял, той щеше да скъса връвта, да накъса писмата на парченца и да ги хвърли в морето; всеки път, щом се сетеше за всичко това, му се завиваше свят и само халбата с ром можеше да спре световъртежа, докато накрая главата му започна да се мае от самия ром.

Неми не помогна:

— Джеми, какво става? Джеми, Джеми!

— Макиавели го е казал най-добре — езикът му се заплете и думите излитаха несвързано: — Не вярвайте на проклетите чистокръвни принцове, те винаги изтъкват целесъобразността като основание. Проклетите принцове, тай-пановете, майките на проклетите тай-панове, синовете на Дърк Струан и техните синове… — и се бе разплакал.

„Ай — помисли си гнусливо, — случва ми се за пръв път от толкова време. За последен път плаках веднага след пристигането си в Хонконг преди двайсет години, когато научих, че мама е починала, докато съм бил в открито море. Навярно е знаела, че си отива, когато тръгвах. «Върви, скъпо мое момче, натрупай богатство за нас и пиши всяка седмица…» Без нея щяхме да измрем до един. Само нейната сила ни крепеше живи, докато да пристигне Струан и нашата джос да се промени.

Изплаках си очите. Както и миналата нощ, но сълзите ми бяха различни. Снощи плаках за изгубената си невинност. Чак не ми се вярва, че съм бил дотам наивен, та да се доверя на «компанията». Дали Дърк щеше да ме остави на сухо? Никога. Тай-панът не би го сторил, нямаше да го стори, ала той е просто една легенда. Трябва да намеря сили и да започна своя търговия. На трийсет и девет съм, стар съм за Азия, макар да не усещам възрастта си. Просто се чувствам като кораб без кормчия. Същото е и с Малкълм… Наистина ли?“

Вдигна поглед към него. Промяната в момъка все още си личеше.

„Малкълм се е променил, прилича повече на предишния младеж. Изглежда възмъжал, възможно ли е? Не зная, но при всички случаи съдбата му е предопределена, както и моята джос.“

— Радвам се, че не пипнахме пощата… Не можеш да си представиш колко ми е мъчно, задето тя ти върза ръцете.

— И аз също. — Струан му разказа как Сър Уилям го е предупредил, че е очаквал писмото, сподели и за опиума и плантациите им в Бенгалия. Новината бе докарала Колонията до лудост. Събранието по пладне бе по-бурно от всякога. Бе внесено предложение, прието единодушно, Сър Уилям да бъде обесен или поне обвинен в държавна измяна, ако се опита по законен път да наложи глупостите на Парламента. Малкълм виждаше колко дълбоко нещастен се чувства Джейми и отново се изкуши да избълва чудодейното разкри ще, наречено Горнт. Но си спомни за дадената клетва.

— Изпълнен съм с вяра, Джейми. Не се тревожи. В Йошивара ли отиваш?

— Не веднага, макар че се налага да се срещна с Неми — отвърна Макфей печално. — Клюмах самичък миналата нощ, та ще и занеса подарък. Не че е необходимо, все пак тя е славно момиче и ме развеселява. Първо ще се срещна с Накама. Филип ме помоли да му отделя половин час. Изглежда, е разпитвал Тайърър за търговията и банковото дело, за капиталите и тям подобни. Филии ме помоли да му обясня елементарните принципи.

— Любопитно.