Одобрителни възгласи и начални акорди прекъснаха думите й. За нейно объркване, и огорчение пръстите на Андре подеха първите, бавни и съблазнителни акорди на канкана. Без въобще да се подразни, Анжелик поклати отрицателно глава и не мръдна от мястото си.

А какво бе смайването й, когато, съпроводени от възхитени викове, Палидар и Марлоу застанаха в средата на помещението с увити над униформите кърпи вместо полички. Дръзката музика ускори темпото и двамата се заеха весело да пародират танца, скандализирал цивилизования свят извън Париж; все по-бързо и по-бързо повдигаха импровизираните си полички все по-нагоре и по-нагоре, вирваха високо крака сред одобрителни възгласи, присмех и гръмогласни крясъци. Всички присъстващи думкаха в такт с музиката, все по-ускорено и по-ускорено, докато двамата офицери, пламнали и плувнали в пот под тесните си униформи, не се опитаха да направят един сърцат шпагат и не се строполиха сред буйни възклицания и викове „encore, encore“. Последваха оглушителни ръкопляскания.

Малкълм се смееше заедно с гостите; снизходително освободи Анжелик от прегръдката си, а тя отиде при двамата танцьори, помогна им да станат, поздрави ги и ги похвали за постижението им.

Палидар се задъхваше и изпъшка на ужким:

— Май се пресилих веднъж завинаги.

— Шампанско за Армията и ром за Флотата — извика девойката, хвана ги под ръка и ги отведе при Малкълм, за да ги похвалят още веднъж. Усмихваше му се.

— Канканът не е за мен, нали, скъпи?

— Ей Богу, така е — намеси се Марлоу.

— Да. — Малкълм и Анжелик си размениха тайна усмивка. Той се чувстваше приятно възбуден.

Андре отново засвири валс. Това бе достатъчно, за да оголи глезените й, но недостатъчно, за да разкрие дръзката липса на панталонки. Той й бе показал статията във „Фигаро“, бе я насърчил и споделил тайната й. Цяла вечер я наблюдаваше, както нея, така и мъжете, които и се умилкваха: Бабкот, стърчащ над всички в салона, бляскавите Палидар и Марлоу, които се опитваха да го измъкнат от вътрешния кръг. На Андре му харесваше да си има тайни и поне засега да води двойствен живот. Анжелик танцуваше със сър Уилям. Андре се изсмя наум и остави мисълта си да блуждае, докато пръстите му продължаваха да свирят. „Какво ли щяха да направят, как ли щяха да се държат всички тук, ако знаеха онова, което зная аз. За обеците, за аборта и как се отървах от доказателствата? Щяха да се отвратят от нея, сякаш е прокажена — до един, включително и чезнещият от любов Струан, той дори повече от останалите.

Ако нещата стояха другояче и бях с нея в Париж, подкрепян от могъществото на Търговската къща, от парите и от обожаващия, но недъгав съпруг, с какви тайни щях да се сдобия! Тя ще се нуждае от вещи напътствия в по-женски и не дотам ласкави умения, ноктите й ще трябва да се наточат, но пък ще стане образцова, ще я посрещат с отворени обятия във всеки салон и във всяко легло, а щом веднъж придобие вкус към Голямата игра, това коварно пиленце ще се впусне в нея с увлечение.

И в леглото ми ли? Със сигурност — сега или по-късно, стига да й окажа натиск. Но вече не я желая и няма да я взема, освен като отмъщение. Става да се позабавляваш с нея като с играчка, а в тоя свят забавленията са толкова малко…“

— Възхитително хрумване, Андре! — Филип Тайърър го озаряваше с ослепителната си усмивка. — Сетри ми каза, че ти си скалъпил целия този сеир заедно с тях.

— Какво?

— Канканът!

— Ах, да. — Андре досвири валса до края. — Малко почивка. Да пийнем. — Понсен реши, че сега, пред толкова хора, е настъпил най-подходящият момент да постави Тайърър на колене. — Чувам, че договорът за една определена дама струва колкото заплата на посланик — рече на френски и забеляза как Филип се изчерви и се заозърта наоколо. — Боже мой, мислиш ли, че съм чак толкова непредпазлив. Филип, не се безпокой, приятелю, имам предвид твоите интереси. — Андре се подсмихна при спомена за спречкването им в замъка в Йедо. — Сърдечните дела нямат нищо общо с държавните. Все пак ми се струва, че Франция следва да подели плячката с Великобритания, нали?

— Ами… така е, Андре. Да… боя се, че преговорите не протичат добре, да, в застой са.

— Я да говорим на френски, а?

— Да, да, прав си. — Тайърър изтри с кърпичката си неочаквано избилата го пот като същински денди. — Не съм и предполагал, че ще бъде толкова трудно.

Андре му направи знак да се приближи.

— Слушай, ще ти кажа как да го уредиш: не се срещай с нея тази вечер, нищо че имате уговорка. — Едва не се изхили на глас, като видя как зяпна Тайърър. — Колко пъти да ти повтарям, че тук съществуват определени тайни похвати. Бих ти помогнал… стига да се нуждаеш от помощ.

— О да, да, имам нужда… да, моля те.

— Тогава…

И двамата погледнаха към рулетката в другия край на помещението, откъдето долиташе смях и ръкопляскане, тъй като Анжелик бе спечелила на дублирана нула — не залагаха пари тази вечер, само нищо и никакви китайски бронзови дребни монети.

Тайърър въздъхна.

— Късметлийка в хазарта, както и в любовта.

— Тя полага усилия за късмета си — отвърна Андре с половин уста, раздразнен от нея — и ти трябва да сториш същото. Виж какво, не отивай на среща с Фуджико тази вечер; о, да, зная, че Райко я е уредила по твое изрично настояване. Между другото не го научих от Райко, а от една нейна прислужница. Не ходи и не пращай вест, че няма да идеш. Просто посети някоя друга Къща, например кръчмата на Лилията, наеми си някое от техните момичета. Най-хубавата се казва Юко.

— Но, Андре, не иск…

— Ако не искаш да спиш с нея, просто я накарай да ти достави удоволствие по друг начин или се напий, или се престори на пиян. Повярвай ми, парите ти няма да отидат на вятъра. А утре, щом Накама спомене за Фуджико или нещо за договора с Райко, дръж се безцеремонно. Утре вечер повтори представлението.

— Но…

— Всеки път, щом Накама спомене каквото и да било, се дръж нехайно, отговаряй само, че кръчмата на Лилията е много по-обещаваща, остро му нареждай да не изтърве дума, особено пред Райко. Става ли засега?

— Да, но не смяташ ли, че…

— Не, освен ако не възнамеряваш да се оставиш да те побъркат и да не получиш Фуджико на сравнително приемлива цена. Все едно ще затънеш, Филип, но няма значение — не е честно да те докарат до просяшка тояга, става дума за престижа ти. Недей да обсъждаш плана си с Накама и се придържай към тази тактика поне една седмица.

— Боже Господи, Андре, цяла седмица?

— Най-добре три, приятелю. — Андре се забавляваше с нещастното изражение на Тайърър. — Спестявам ти не само големи разходи, но и цял океан от усложнения. От изключително значение е да се държиш, сякаш хич не те е грижа, като че ли ти е писнало от отлагане и от проваляне на уговорените срещи, а и от безбожната цена, която ти иска Райко — и то за такъв важен чиновник като теб! Вземи и подхвърли това на Накама един-два пъти. Но не повече — той е схватлив, нали?

— Да, да, много е умен.

„Отлично — помисли си Андре — и скоро ще му дойде времето да споделиш с мен и наученото от него, и сведенията, които аз съм събрал оттук-оттам. Най-интересното е, че говори английски — слава Богу, моите шпиони си държат очите и ушите отворени. Това обяснява много, макар да не разбирам защо отказва да разговаря с мен на английски и дори на японски, щом го заваря самичък. Навярно Уили му е наредил да си държи езика зад зъбите.“

— Е — продължи Понсен тихо, — Райко ще ме помоли поне десетина пъти да ходатайствам и да уредя среща. След седмица аз неохотно ще се съглася. Не възлагай това на Накама и не му поверявай тайната за нашата уловка, а щом се видиш с Райко, дръж се несговорчиво. С Фуджико също. Трябва да бъдеш много убедителен, Филип.

— Но…

— Кажи на Райко, че правилно е взела под внимание първо интересите на клиента си, твоите интереси, особено когато се отнася за високопоставен чиновник, какъвто си ти. Опявай й го — така, уж ти е дала време да обмислиш много внимателно въпроса. Напълно си съгласен, че е най-добре да постъпваш благоразумно и че да се купува договор за „жената“ сега не е много за препоръчване. Използвай този израз, не наричай Фуджико по име — не забравяй, че от тяхна гледна точка ти чисто и просто на този етап обсъждаш един вид стока, а не обожаваната от теб дама. Благодари на съдържателката, че с нейна помощ си обмислил всичко много внимателно и си разбрал каква грешка е откупуването на договор. Просто ще наемаш „жената“ от време на време и ще се ползваш от услугите й, пък ако „жената“ е заета, шигата га най — няма значение, животът е толкова кратък и тям подобни.