— А аз повтарям, че такъв е законът на страната, който е запазил мира в продължение на два и половина века.

— Той вече не важи — размаха листа Огама. — Сегашният Император свободно е отменил това, което предишният Император е бил принуден да признае.

Йоши заговори с по-тих, по-ужасен глас:

— Временна грешка. Ясно е, че Синът на Небето е бил подведен от самолюбиви недоволници, и той скоро ще го разбере.

— Обвиняваш ли ме? — Четиримата мъже стиснаха по-силно дръжките.

— Просто посочвам, господарю Огама, че твоят лист хартия е придобит чрез лъжливи сведения и че е в разрез със закона. Императорът е и винаги е бил заобиколен от амбициозни мъже — и жени. Ето защо Той е дал вечни права на шогуна Торанага и на следващите шогуни да го ръководят във всички дела…

Пристъп на смях прекъсна думите му и всички в двора още повече настръхнаха.

— Да ръководи ли? Да ръководи ли, каза? Божественият да се ръководи от Нори Анджо, Тояма, Адачи, а сега и от онзи лигльо побъркания Зукумура? От некомпетентни глупаци, които взеха връх над теб в удобен момент, сключиха глупавите договори с гнусните гай-джин въпреки мнението на всички даймио, с което изправиха Страната на Боговете и всички нас пред гибел? — Лицето му се изкриви от гняв. — Или да изчака под ръководството на детето Нобусада да извади кестените от огъня?

— Ти и аз няма какво да чакаме, Огама-доно — възрази меко Йоши, знаеше, че главната му сила е спокойствието. — Нека обсъдим това на четири очи — само двамата.

Огама го зяпна. Повя лек бриз и знамената зашумяха.

— Кога?

— Сега.

За миг, изваден от равновесие, Огама се поколеба. Погледна Басухиро. Дребният мъж му се усмихна в лицето.

— Мислех си, че такива важни дела трябва да се обсъждат открито, господарю, но моят скромен съвет не е от значение. Уговорките на четири очи понякога могат да се изтълкуват погрешно и от двете страни — такова беше правилото на уважаемия ви баща.

Огама пак погледна Йоши.

— През цялото управление на Торанага за първи път шогун посещава Императора, за да му се поклони, да го „помоли за съвет“, а това отрича самата същност на устройството на вашия род Торанага, нали? Още по-лошо, хвърля сянка над по-нататъшните отношения между Сина на Небето и… бъдещите власти, защото, разбира се, ще управляват смъртните, нали?

— Насаме, Огама-доно.

Огама се поколеба, тъмните му очи хлътнаха в болнавото му лице. Напук на себе си, напук на разбирането, че този мъж вероятно е единственият човек в страната, който можеше да събере достатъчно противници, за да му попречи да се докопа до плячката, за която копнееше, Огама се наслаждаваше на сблъсъка, хареса му да се изправят лице в лице. Той махна, за да отпрати Басухиро, съветникът се подчини незабавно, макар и с явно неодобрение. Акеда се поклони и също се оттегли, още по-нащрек заради очакваното предателство, за което бе предупредил по-рано.

— Со ка?

Йоши леко се наведе напред и заговори тихо, едва помръдваше устни заради Басухиро, който се бе отдалечил достатъчно, за да не ги подслушва, но можеше да разчете думите по движенията на устните.

— Съветът гласува четири на един срещу моето предложение против посещението на шогуна. Разбира се, че визитата му е огромна грешка, Анджо не може и не желае да види това. Сегашният Съвет ще гласува по всеки въпрос, както поиска той. Нобусада е марионетка, докато не навърши след две години осемнайсет, когато официално ще може да осъществи много промени и да реши проблемите, стига да иска. С това отговарям ли на всичките ти въпроси.

Огама се намръщи изненадан, че противникът му е толкова откровен.

— Ти каза „на четири очи“, Йоши-доно, какво искаше да споделиш с мен насаме, за което, разбира се, ще осведомя съветниците си, а ти твоите?

— По-добре е някои тайни да се споделят между господарите, отколкото… — добави Йоши преднамерено — отколкото с определени подчинени.

— Е и? Какво означава това?

— Ти имаш съгледвачи-васали — зад моите порти, нали? Как иначе си разбрал, че пристигам? Сигурно не мислиш, че и аз имам хора тук и съгледвачи зад твоите зидове?

Лицето на Огама потъмня още повече.

— Какви тайни?

— Тайни, които трябва да пазим. Например, че Анджо е много болен и ще умре до една година — или поне ще му се наложи да се откаже от поста си. — Йоши забеляза проблясък на непосредствена заинтересованост, която Огама не успя да сдържи напълно. — Ако искаш доказателство, ще ти кажа по какъв начин могат да го потвърдят твоите съгледвачи.

— Добре, благодаря ти — рече Огама, отбелязвайки си незабавно да предприеме действие, без да чака напътствия. — Иска ми се да узная средствата, които доказват тази приятна новина. Е?

Йоши заговори съвсем тихо:

— През тази година — ако ние се съюзим — лесно ще осигуря назначаването ти за старейшина. После съвместно ще одобрим останалите трима.

— Съмнявам се дали някога ще се споразумеем, Йоши-доно — рече Огама с крива усмивка, — нито за Съвета, нито кой от нас да стане тайро. Водачът.

— О, но аз ще гласувам за теб.

— Защо ще правиш подобна глупост? — запита Огама слисано. — Знаеш, че веднага ще срина твоя шогунат.

— Такъв, какъвто е, да. Съгласен съм да го унищожим. Иска ми се да го сторя сега. Ако имах власт, щях да го направя още сега и да осъществя реформи — съвместно с мнението на съвет от всички даймио, включващ и външните господари. — Йоши забеляза, че удивлението на Огама нарасна, и разбра, че печели. — Но не мога, трябва да чакам, докато Анджо се оттегли или умре.

— По-добре по-скоро, отколкото по-късно, нали? Ако той е циреят на топките ти, срежи го! И двамата сте в замъка в Йедо, нали?

— Това би хвърлило страната в гражданска война, която не желая, никой от даймио не я желае. Съгласен съм, че шогунатът и Бакуфу трябва да се преустроят из основи — твоите и моите възгледи почти съвпадат. Без подкрепата ти не мога да осъществя преустройството. — Йоши сви рамене. — Трудно е да го повярваш, но това е предложение.

Другият отговори:

— Щом Анджо се махне от пътя ти, можеш да правиш каквото си искаш. Можеш да примамиш Санджиро и глупака на Тоса, дори и двамата заедно, нали? Ако тримата се съюзите, с мен е свършено, а и с феодалното ми владение. После ще ги разединиш и ти поемаш властта. — Устните му се изкривиха в усмивка, която не приличаше на усмивка. — Или по-вероятно те ще се съюзят и ще те отцепят.

— Твърде вероятно. Тогава защо да не изберем власт за себе си, а не за тях. Първо заедно смачкваме Тоса.

Огама отново се изсмя кратко и безмилостно:

— Няма да е лесно, не и със Санджиро и с неговите легиони от Сацума, готови незабавно да се притекат на помощ на Тоса — той никога не би ни позволил да съсипем Тоса, защото ще остане изолиран, а ние ще се обърнем срещу него. Никога не би допуснал да разбия Тоса след време, да не говорим пък за съюз между нас. Невъзможно е да ги разделим, макар да се мразят едни други. Накрая ще ги надвием, но никой от нас няма да издържи една продължителна война, и то докато гай-джин се намират по нашите брегове, готови да ни използват.

— Остави гай-джин за момента, ще ти кажа само, че аз също съм против споразуменията, искам да изгоним всички гай-джин, искам — с цялата си душа — да изпълня молбата на Императора, да се сменят старейшините и да разпуснем по-голямата част от Бакуфу.

Огама отново го зяпна, просто не вярваше на ушите си.

— Такива съкровени мисли, смъртоносни мисли, толкова открито изказани, няма да останат в тайна за дълго. Ако са верни.

— Истински са. Изречени са на четири очи, между нас. Поемам риск с теб, така е. Но има една цел: Нипон.

Предлагам ти таен съюз: заедно можем да контролираме цялата власт. Ти си добър водач, владееш Проливите Шимоносеки, твоите оръдия не могат да спрат корабите на гай-джин, докато не закупим или построим подобна флота и не модернизираме армиите си — имаме нужда от корабите, оръдията и огнестрелните оръжия на гай-джин — това е всичко. А ти си много силен и достатъчно умен, за да осъзнаеш трудностите, пред които сме изправени.